ДОСТОРВАМ, -аш, несв.; досторя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Извършвам и това, което е останало да се прави, извършвам докрай; довършвам, доправям. Бог да убие моя свекърва, / че не почака чест да досторя. Н. Геров, РБЯ, 351. досторвам се, досторя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОСТОРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от досторвам и от досторвам се; довършване, доправяне.
ДОСТОРЯ. Вж. досторвам.
ДОСТОСЛАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за слава, за прославяне. Тази наша забележка ни докарва наум да си припомним, че събирането на какви да са достославни събития у нас става доста мъчно, защото ние .. слабо знаем да ценим както самите събития, тъй и тяхното историческо значение. Лет., 1876, 41. Напред! Народността не пада/там гдето знанието живей! /../ Тъй Солунските двама братя / насърчаха дедите ни. /.. / България остана вярна/на достос-лавний тоз завет — / тържествено и във страдане / извърши подвизи безчет. Ст. Михайловски, Пеене V кл, 94.
ДОСТОСЛАВНО. Остар. Книж. Нареч. от достославен. Светослав царува достославно още 28 години. Ив. Вазов, Съч. XIV, 205. ^
ДОСТОСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Многословен. Колкото различни могат да бъдат посланствата от себе си, толико различно е предлежащее намерение, което може да бъде по-много или по-мало достословно. Н. Хилендарец, СПП, 10.
ДОСТОУВАЖАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е достоен за уважение, многоуважаван; достопочитаем, достопоч-тен. Омир преведен добре на български ще докаже всякъде, че сме живи и достоуважа-еми българе. Ч, 1871, кн. 13, 385. Когато баба Кера дошла до един кръстопът, дето стояле двама от най-достоуважаемите граждане,.., то са позапрела малко .., поклонила се на добрите хора и казала им: „Добър ден!“. Л. Каравелов, Съч. VIII, 34.
— Ваше превъзходителство, аз съм син на един достоуважаем и богат старец Воити-ди. П. Р. Славейков, ЦП II, 163. Вие бяхте е града ни и познавате твърде добре синките членове на достоуважаемото наше Настоятелство. НБ, 1877, бр. 71, 276.
ДОСТОХВАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за хва-лене, за похвала; достопохвален. Смея да Ви помоля с теплота, за да го приимите.. дос-тохвалното ваше благодетелство и да ми помогнете словом и делом на каквото ще има нужда. Н. Хилендарец, СПП, 26. достоя. Вж. достоявам.
ДО СТОЯВ АМ, -аш, несв.; достоя, -ойш, мин. св. -оях, св., непрех. 1. Оставам до изтичането на определен срок или до свършването на нещо докрай. Благодарение на външни застъпничества,.., „непоправимият вироглавец“ достоява в училището още една година. П. К. Яворов, Съч. II, 179. Тръгна по събрания. На едно от тях той достоя докрай, много му допадна. Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 262. — Сам си е сатана, от сатана е по-зъл,.. — Затова не можах да достоя в Парория. Ст. Загорчинов, ДП,
186. Синът и бащата обаче се примириха и последният склони да достой до пролет на гости у Никола. Ив. Вазов, Съч. VII, 96.
2. Диал. Успявам да издържа, да изтърпя нещо докрай; устоявам, удържам. Ако да до-стоиш на ова, аз що ти заповедуам, може на трекио ден и да те опростам. Нар. прик., СбНУ XV, 100.
3. Диал. Усърдно се грижа за някого или за нещо. Стой, почакай, свети Петре, / с тебе мама в рай да иде, / в рай да иде, рай да види, / Христу богу да достой. Нар. пес., СбБрМ, 50-51.
ДОСТОЯВАМ СЕ несв.; достоя се св., непрех. Диал. Прекратявам се, свършвам се.
— Ой та тебе, цар господар, /.. / Достояло ти са тебе / достойното царуване, / царуване, кралуване. Нар. пес., СбНУ I, 89.
— Ой та тебе, цар Костадин,.., / ей ти сабя, ей ми глава,.., / царство ти са й достояло,.., / и на мене попство нема,.., / че си идат триста турко. Нар. пес., СбНУ VIII, 21.
ДОСТОЯВ АНЕ ср. Отгл. същ. от достоявам и от достоявам се.
ДОСТОЯНИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Книж. 1. Нещо, което се притежава от някого, което е собственост на някого. Живи, неувяхващи са песните на Добри Христов. Те са прекрасно наследство, скъпо достояние на нашия жизнеспособен, свободолюбив, трудолюбив и изключително музикален народ. Ст. Грудев, ББ, 34. Българската литература, която в първите времена е била по-богата от другите, е била общо достояние на сърбите и на русите. СбС, 45. Всеки народ почита своята старина и ревностно я изучава, като едно от най-свеще-ните си народни достояния. М. Дринов, ПБН, V.
2. Нещо, което е достъпно за някого, на разположение е на някого или което е известно някому. Първата реакция против затворническия живот в големите градове, това са летните и зимни курорти, достояние само на горните класи. П. Делирадев, В, 2. Тя беше почти напълно уверена, че бриджът — мъчна и сложна игра,.. — не можеше да стане достояние на случайно забогатели хора от простолюдието. Д. Димов, Т, 297. Преди да завърши напълно своята творба, той не я правеше достояние на
