представители] според влиянието си над другите често увличат и тях татък, където захождат те самите, замамени не от обществената полза, но от други достоо-съдителни примамки. Г, 1863, бр. 11, 83. Заемите, които прави наший язик от руский и даже от европейските, далеч от да са достоосъдителни, тий са твърде извинителни. Ч, 1872, кн. 17, 798.
ДОСТОПАМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е изключителен, забележителен и заслужава да се помни. В тези достопаметни и трагични дни видяха се неща, които са извън природата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 113. През 1910 година .. Яворов загуби Мина .. това бе и за родината една достопаметна — една решителна, напрегната, бременна с ноебикновени събития година. М. Кремен, РЯ, 207. Бъл-гарете имат пълно право да се гордеят с тая епоха [Симеоновата], която е достопаметна и с политическият напредок на прадедите им и с тяхната ученолитературна деятелност. Г. Бобриков, ИОБ, 11.
— Друга форма: достопамятен.
ДОСТОПАМЕТНО. Остар. Книж. Нареч. от достопаметен; забележително. Достопаметно е що султан Ахмед издаде Хатишериф за устроението на една печатница (типография) и состави четири кни-гопазници. П. Р. Славейков, СТИ (превод), 48.
— Друга форма: достопамятно.
ДОСТОПЛАЧЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който е много тежък, много плачевен. Благородната лейди Странгфорд е в града ни. Около нея се навъртат всекидневно множество нуждающи са българи в едно достоплачевно състояние. СП, 1876, бр. 29, 114.
ДОСТОПОХВАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за похвала, за хвалене. Голямото желание на този наши стари побратим [Богоров] е много хубаво, достопохвално и уместно. Той иска да изчистим нашия сегашен пис-мовен език от всички чуждици. Ч, 1875, кн. 5, 220. Трябва да кажем, че е утешително дето съгледваме как в книжевното ни поле се впущат вече и таквиз сериозно приготвени умове, от които можем да очакваме добри и достопохвални произведения. Ч, 1875, кн. 1, 9.
ДОСТОПОХВАЛНО. Остар. Книж. Нареч. от достопохвален. Тъй днес и за на-предующия български народ една добра книга., е заслуга невъзнаградима. Ето защо от няколко време и появляющите ся тъй достопохвално на язика ни книги, и вестниците ни, особено оценяват се достаточ-но уже. СбПер. п I, 90.
ДОСТОПОЧИТАЕМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Книж. Който е достоен за почитане, за уважение; достопочтен, достоуважаем. Тая бе първата година откак след 12-годишно ортакувание и наедно живува-ние тези достопочитаеми майстори [ка-занджии] бяха се разделили. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 35. Нашите достопочитаеми граждане, като разбрали, че спасението ни е в науката, полагали са и полагат ревностни и неуморими старания за нашето възпитание. У, 1871, 74. Достопочитае-мият свещеник, тогава даде знак да влезе злощастното сираче. Р. Блъсков, ТПД (превод), 11.
ДОСТОПОЧТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който е достоен за уважение, много почитан, много уважаван; досто-почитаем, достоуважаем. В старинният прихлупен под канара манастир ни посрещна тържествено достопочтения игумен. Ив. Вазов, БП, 8. Тъкмо този песнопоец [Неофит Рилски] от Рилската света обител, ученик на такива достопочтени певци,.. тоя ден изпълвал с песен и дух първата българска църквица в Цариград. Хр. Бръзицов, НЦ, 75-76. Сиромаха, който има конец благополучен, по-достопочтен бива от едного царя, който има злополучен конец. А. Гранитски, ПРСФ (превод), 41.
2. Който изразява почтеност, достойнство (в 1 знач.); благоприличен. Ето, например, в купа на първенците видях един с достопоч-тена фигура, дълголик, с тъмна брада, с нос голям,.., с поглед благодушен, простоват, с изражение наивно на лицето. Ив. Вазов, Съч. XVI, 53. Из вратата излезе една жена на години, с достопочтен вид, облечена в черно. Ив. Вазов, Съч. VII, 107.
3. За количество — голям, солиден. С божя воля и царско здраве, Софийската кааза, с помощта на тия паши, ще получат едно веема достопочтенно количество пари. ЦВ, 1860, бр. 475, 2.
ДОСТОПЯ. Вж. достопявам.
ДОСТОПЯВАМ, -аш, несв.; достопя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Стопявам и това, което е останало нестопено, стопявам доюэай. Момчетата достопиха восъка и побързаха да го излеят в калъпите.
2. Стопявам още, допълнително. Достопи маслото, че не е добре разтопено.
3. Прен. Правя нещо да се привърши, да изчезне напълно. Подозренията му се достопиха, едва като говори с нея.
4. Прен. Съсипвам някого напълно, докрай. Беше измъчен, а и тази смърт го достопи. ДОСТОПЯВАМ СЕ несв.; достопя се св., непрех. Индив. Привършвам се напълно, докрай. Кош кюмюр се достопява, / .., / чук извива юначина / бий метала разкалени. П. К. Яворов, Съч. I, 7.
ДОСТОПЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от достопявам и от достопявам се.
