— който са избира по достойнство, а не по богатство и влияние. Хр. Ботев, Съч. 1929, 69.
5. Остар. Почетна титла, звание на висш държавен сановник. Тоя [на Самуил] негов зет, син на един гръцки войвода, .., предаде града с околността му на гърците и после отиде с жена си в Цариград, дето за награда получи от императора достойнство ма-гистр. Д. Войников, КБИ, 113. Наченват ся още [с главна буква]: в) Имената, които значат чин или достойнство на лице, названията на народите и на хората, които имат една вяра. Ив. Момчилов, ПСЕ, 162. Германските князове избрали за цар мъжа на Мария-Терезия, Франца /.., когото и сам Фридрих II припознал в това достойнство. ВИ, 162. На другата година султанът на селджукските турци за награда на войнските заслуги на Османа,.., му даде титла емир .. или княз и почтенните знакове на княжеско достойнство: пряпорец, тъпан и конска опашка. С. Бобчев, СОЙ, 10.
ДОСТОЛЕПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Старин. 1. Който е изпълнен с достойнство (във 2 знач.), с важност. Прие ни в чисто варосаната игуменария прав, без калимявка, висок, достолепен и равнодушен, че посреща нов инок. Ем. Станев, А, 56. Хората вървят достолепни и строги, те или мълчат, или тихо разговарят. Г. Готев, ПШ, 93.
2. Който изразява достойнство (във 2 знач.), важност. Никой обаче под маската на дос-толепно чорбаджийско държание и светска усмивка, .., не можеше да проникне кризата на положението му. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 104. Из селата тичаха след нас деца, селянки и старци чакаха благословия. Евтимий ги благославяше с хубавата си ръка, .. дълги бяха краката му, стойката достолепна, болярска и главата му властна. Ем. Станев, А, 112. Той сега изпълняваше само едно от своите задължения с пълно достолепно чувство: беше председател на окръжното партийно бюро и разговаряше по телефона с министрите и регентите. А. Страшими-ров, Съч. I, 236. В кабинета на главния счетоводител нахлува Драго, устремен и забързан, и се отправя към счетоводителя, който стои пред бюрото си в най-достоле-пна поза и се прави на зает. Н. Хайтов, ПЗ, 66.
3. Представителен, великолепен. Близо до „хаваните“ е най-известното заведение в града — Карпузовият хан .. Съдържателят му — Карпуза е критянин, грък, едър, достолепен мъж, със засукани черни мустаци. Н. Хайтов, А, 61. Достолепните добруджанки ходят дори на работа облечени в тържествени носии. Н. Стефанова, РП, 42. Три дни после Атил даде веке на Максими-нови позволение да си отидат, и за да ги почете, подари ги с достолепни дарове. Г. Кръстевич, ИБ I, 340.
ДОСТОЛЕПИЕ, мн. няма, ср. Старин.
1. Качество на човек с авторитет или на човек с повишено самочувствие; достойнство. Ходеше редовно на църква, поучаваше строго по-малките си сестри, караше се на слугите за всяка небрежност, но във всичко пазеше достолепието си. Д. Талев, С, 262-263. Той е считал за нищо своите си обещания и обещанията на предшествениците си, и с това той е унизил царското си достолепие. ИВЗ, 1877, 147. // Външна изява на това качество; достойнство. Хапката забрави достолепието, с което трябваше да се държи жената на върховния вожд, и се спусна развълнувана по стълбището. Й. Вълчев, СКН, 276. Но той малко се грижеше какво е мнението на неговите съграждани и от ден на ден пазеше по-голямо достолепие и тържественост в обноските си. Ив. Вазов, Съч. VII, 5. Какъв празник е?! Преселчанките са облечени царствено!.. С не по-малко достолепие пристъпят и бабите в своите носии. Н. Стефанова, РП, 33.
2. Великолепие, пищност. Луната стана невидима, но звездите още светеха с всичкото си достолепие. X. Пашов и др., ЦП, 71. Селенинът обича черквата си, .., не му е свидно да харчи за достолепието на храма. Ил. Блъсков, МС, 1883, кн. 4, 26.
ДОСТОЛЕПНО нареч. Старин. С достолепие, с достойнство. Ние се гледахме смаяни и се питахме достолепно ли е за нас да присъствуваме на концерта. Ив. Вазов, Съч. XI, 64. Спокойно и достолепно поздрави той тълпата войскари, която пълнеше не само мегдана пред конака, ама и улиците наоколо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 130. Зосим излиза, а игуменът остава и продължава да се жабури с ракия. Когато вратата се отваря, той скрива шишето и застава достолепно. Н. Хайтов, ИО, 30. Хубавец беше — с буйна брада, носеше се чисто, достолепно и моята хубостница се заглеждаше в него, та го намразих повече. Ем. Станев, А, 148.
ДОСТОЛЮБЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Който е много приятен, мил, обичен. Всяко нещо, което ся представи пред очите ни на света, изисква от нас чуства, които да съответствуват с характера му; ..; ако е прекрасно и досто-любезно, изисква от нас любов и прави ни да го обичаме. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 29. Яков, старият му баща, който го много обичаше за голямата му мъдрина,.., не можеше никак да ся утеши за загубата на достолюбезното си чадо. И. Ненов, ЧГ (превод), 50. Само благочестивото и невинното детенце може да бъде достолюбезно. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 12-13.
ДОСТООСЪДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който заслужава остро осъждане, порицание, който е много осъдителен. Някои от тях [народните
