шир България и е посетил всичко, що има любопитно и достозабележително в нея. Ив. Гешов, Н, 1881, кн. 1, 75. Ний длъжнеем на Плина за любопитните и достозабеле-жителни подробности върху начина за ра-ботението на това произведение у старов-ременните стъкларници. У, 1871, кн. 1, 362. Според един астроном, достозабележител-ни променения стават по повърхността на планетата Юпитер. ИЗ 1874-1882, 21.
достойник
363
достойнство
ДОСТОЙНИК, мн. -ци, м. 1. Истор. Висш държавен служител в средновековна България; сановник. От дясно и ляво на Смилеца седнаха: севастократор Радослав, бан Балдю, първи достойник в царството, старец влиятелен и богат. Ив. Вазов, Съч. XIV, 39. Около Катизмата бяха наредени недостъпните високи ложи на императорския дом, достойниците и гостите чужденци. А. Каралийчев, С, 31. В тази къща, която гледаш пред себе си и в която сега се намира Министерството на полицията, живееше по онова време един голям достойник турски. Св. Миларов, СТЦ, 24.
2. О стар. Достоен човек. — Ти не знаеш, синко, че нашият пророк Мохамед обещава райска наслада за ония, които вървят по волята му. — Кои са те? — попита Георги. — Достойниците, които имат силна вяра и пазят телесна чистота. А. Каралийчев, ПГ, 107-108.
ДОСТОЙНО нареч. С достойнство, с чест и почтеност, както трябва. Николчо Цвятков и Христо Цонев, който е разпитан на 8 януари, се държат достойно. Те не издават Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 352. Отец Анастаси се държа много достойно онази вечер. А. Гуляшки, ЗР, 172. Този човек й ставаше противен, преди още да го е видяла, и тя се боеше, че няма да овладее нервите си, за да му отговори достойно, според положението си. К. Калчев, СТ, 115. Сега аз бих искал само едно за себе си: да има сили да умра достойно за свободата на Македония. Д. Талев, И, 520. — Ами ето, в моя акт е казано всичко.. — подаде му той своето произведение с увереност, че достойно е изпълнил дълга си. Ст. Ц. Даскалов, СЛ, 473.
ДОСТОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Достойнство. В числото на народите, които ся покоряваха унскому царю, .., бяха .. и остроготи, които ся отличаваха с числото и храбростта си, и с личната достойност на началниците си. Г. Кръстевич, ИБ, 255. За не излишно считам да кажа и нещо за украшение на тялото с такива знакове, които най-повече в индийците и в диваците са въведени, и то не за украшение на част от голотата на тялото, но за разпознаване на едно племе от друго, за достойността на някой, както и за делата на някого извършени. И. Проданов, Чит., 1875, кн. 8, 361.
ДОСТОЙНСТВО, мн. -а, cp. 1. Само ед. Съвкупност от нравствени качества у човека, като чест, честолюбие, гордост и под. Но каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно иибезстрашно отива срещу самата смърт. Й. Йовков, Разк. II, 138. Накърнено достойнство. Пазя достойнството си.
2. Качество на човек с авторитет или на човек с повишено самочувствие. Той се беше окопитил и се опитваше да възвърне нещо от достойнството си. Ем. Манов, БГ, 199. Момичето не помръдна дори и в цялото му държание се долавяше сдържана надменност и достойнство. П. Константинов, ПИГ, 103. Лично достойнство. Човешко достойнство. II С предл. с. Външна изява на това качество. Започнаха хоро .. Матаке играеше тежко, с достойнство, както чорбаджиите играят по сватбите на синовете си. Й. Йовков, В АХ, 37. Исмар седна с достойнство на посоченото място, като сложи до себе си и кленовата пръчка. Ст. За-горчинов, ЛСС, 157.
3. Уважение към себе си, съзнаване на собствената си ценност. Искам да кажа само, че държа твърде много на своето достойнство именно като жена и учителка. Ето не бих желала да стават никакви унизителни пазарлъци около моята плата. Д. Талев, ПК, 212-213. Тя отдавна беше прескочила прага на съпружеската вярност. Захаров,.., реши да пожертвува мъжкото си и съпружеско достойнство, примири се и остана да живее с нея и занапред. Д. Ангелов, ЖС, 128. Раковски добре забелязваше впечатлението, което предизвикваше неговата поява; прочее той това и целеше, .. „Нека, казваше си, нека видят, че тая България, която са ги научили да ненавиждат,.., съществува и не само съществува, но има свой облик, свое началство, свое достойнство“. Ст. Дичев, ЗСI, 277.
4. Йоложително качество, преимущество. Белинов притежаваше едно неоценимо достойнство: той беше упорит и неуморим работник. Бълг. 1902, бр. 449, 1. Доверието, което Раковски и Хитов оказват на младия четник, е извънредно голямо .. и е явно признание на достойнствата на Левски. Ив. Унджиев, ВЛ, 76. Тя го ценеше .. и заради личните му достойнства: той беше бодър, жизнерадостен, остроумен човек. М. Марчевски, П, 110. Първата прочетена страница от ръкописа му стигна, за да си състави мнение за достойнството на повестта и дарбата на автора й. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. Аз и сега мисля, че неговите [на Стаматов] първи разкази,.., имат повече литературни достойнства от по-късните му. К. Константинов, ППг, 318. Та нима като напишеш нещо вдъхновено и правдиво ще го напечатат и оценят по достойнство? Не, братко. П. Незнакомов, СНП, 140. И сяка махала има свой особен президент,
