Р, 1871, 30. Колкото за кирилицата, множество достоверни факти ни доказват, че тя е била измислена от 861 до 862 г. СбС, 1875, 36. // Остар. На когото може да се вярва, който се ползва с доверие. Според преданието, което от достоверни лица сме чували в последната четвърт на преминалото столетие в това село ся прочула някоя си мома, Рада. П. Р. Славейков, ПИ, 33.
◇ Достоверно доказателство. Юрид. Доказателство, което съдът и законът приемат за вярно поради условията, при които е възникнало.
ДОСТОВЕРНО. Нареч. от достоверен; със сигурност, вярно, точно. Всичко беше разказано така просто, така достоверно, че в думите на този стражар не можеше да има никакво съмнение. Г. Караславов, Избр. съч. II, 229. Сега с намирането на заявлението на Огнянов до драматическата трупа „Сълза и смях“ напълно достоверно се установява, че той е завършил своето образование в Берлин през 1901 год. Т, 1954, кн. 10, 35. Не може да се каже достоверно в коя година са кръсти Борис; той са кръсти или на 864 год. или в началото на 865 год. Р. Каролев, УБЧИ, 9.
ДОСТОВЕРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на достоверен. Хръсате разпрати гончии до тарканите. Той потвърди достоверността на държавното съобщение, което двамата с баща си изпратиха от Солник. Й. Вълчев, СКН, 479. Разказът не остави никакво съмнение в достоверността на туй, което по-рано им беше съобщил накъсо Христо. Ст. Чилингиров, ХНН, 34. Проучванията ни дават възможност да открием къде се намират подземни пещери и скривалища, да определим съвсем точно тяхното разположение .. Колкото за достоверността на всичко това, имам редица доказателства. Н. Стефанова, ОС, 128.
ДОСТОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. 1. С предл. з а. Който притежава необходимите качества, за да заслужи нещо. Моето поведение ще докаже бил ли съм достоен за вашето доверие. Ив. Вазов, Съч. VI, 202. — Господине! — каза студено и гордо Раковски и стана прав. — Народ, който се бори за свободата си, е достоен за възхищение. Ст. Дичев, ЗС I, 227. — Ние ще извоюваме свободата си, само ако сме достойни за нея. Д. Талев, Й, 54. Ето двамата братя на Борис, .., си оставаха сякаш по-достойни за уважение. Малкият например имаше възможност да стане голям чиновник във фирмата и да заживее на широка нога, но ходеше одърпан и ругаеше навсякъде безчинствата на „Никотиана“. Д. Димов, Т, 272. Ние, българите, сме работлив народ. Ние сме дали в миналото не един пример, достоен за подражаване. Т, 1941, бр. 215-216, 1.
2. Който е с положителни качества; почитан, уважаван. Той се боеше за сина си, .., но сърцето на стария човек бе пълно и с една сладка гордост, че Борис беше тъкмо такъв човек — чист душевно, храбър, възторжен, достоен човек. Д. Талев, И, 599. — Ще ви помогна, тетко! Честната си дума давам! — Така, Велинчо, така... ти си добър, лели, баща ти беше такъв достоен... пази се... хората лоши станаха... много лоши! Елин Йелин, Съч. I, 57. Повестта за вашата мъртва годеница разби всичко. Нея никой не може да измести от сърцето Ви, защото по-достойна от нея няма да се намери. Г. Караславов, ОХ IV, 416.
3. Който с качествата си съответства, отговаря на някого или нещо. Гана Кунчева се показа достойна майка на своя велик син и по-късно, когато с чудно търпение понасяше страданията, измъчвана и от турци, и от свои. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. Тъй дрипав и свит като просяк, Кондо не можеше да бъде никому достойна прилика, а камо ли с Панайотка да тръгне. Д. Немиров, Б, 84-85. Тъй висока, стройна и силна, .. тази болярка сякаш търсеше измежду мъжете наоколо достоен за нейната сила и равен на красотата й. Ст. Загорчинов, ДП, 119. С пъргавина достойна за младите ми крака, напуснах трагичното място на улицата. 3. Сребров, Избр. разк., 144. Достоен противник.
4. Който е извършен, който е постигнат в съответствие с качествата на някого или на нещо, такъв, какъвто трябва да бъде. Достойната смърт на всеки от нас е жесток удар в лицето на врага, който го разколебава, плаши и деморализира. Д. Димов, Т, 237. Смрикаров имаше достатъчно опит да знае, че жената е нещо като крепост: колкото по-мъчно се превземе, колкото повече жертви се дадат, толкова по-слад-ка е и победата .. И той скритом поблаго-дари на Катя за нейното достойно държание. Ст. Чилингиров, РК, 95-96. Достоен отговор.
5. Като същ. достойното ср. Разг. Разпространено название на църковна песен за възхвала на св. Богородица (съкр. от „Достойно ест“). Той накара децата да му изпеят нещо. — Кое? — попитаха. — Пак „Достойното“, днеска ме удостоиха, днес достойно се пей, магарета недни. Йв. Вазов, Съч. VIII, 14.
ДОСТОЗАБЕЛЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Достозабележи-телен. Историята е достоверно изложение на по-достозабележните человечески деяния. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 30.
ДОСТОЗАБЕЛЕЖЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за отбелязване, който е много забележителен. Изходил е [Каниц] на длъж и на
