2. Остар. Постигане, достигане. И ето аз мисля: когато един мъж нарече една жена своя, той трябва да слее душата си с нейната и от това слияние да излезе нова, по-силна и жизнеспособна душа, която да се устреми към достижение на една и съща обща цел. П. К. Яворов, Съч. III, 285. Навсякъде, дето човек се намира на ниска степен в своето развитие, той употребля-ва еднакви средства за достижението на своите цели. Знан., 1875, бр. 15, 231.
— От рус. достижение.
ДОСТИЖЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който може да се достигне, да се постигне. Днес едно от небесните тела, макар и спътник на Земята, отдалечен на стотици хиляди километри от нея, е вече така достижим, че в скоро време до него ще може да се пътува, както се пътува до съседен град. Вн, 1959, бр. 2508, 1. Васил се усмихна, .. Да, макар през кръвнина и страдания, целта ставаше по-близка и по-достижима. Ст. Дичев, ЗС I, 181. Още преди да състави какъвто и да било план за действие, мисълта й потече изведнъж всред сладостните образи на онова, което бе вече тъй близо, тъй достижимо, че просто трябваше само да протегне ръката си, за да го улови. Д. Димов, ОД, 233.
ДОСТИНА. Вж. достивам и достин-вам.
ДОСТЙНВАМ, -аш, несв. (диал.); до-стйна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Достивам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОСТЙСКАМ1. Вж. достисквам1.
ДОСТЙСКАМ2 Вж. достисквам2.
ДОСТЙСКВАМ1, -аш, несв.\ достйскам,
-аш, св., прех. Изстисквам и онова, което е останало да се изстисква, изстисквам докрай; доизтисквам.. Достискай кърпата, опъни я добре и тогава я простри. А Достискай лимона, достисквам се, достйскам се страд.
ДОСТЙСКВАМ2, -аш, несв.\ достйскам,
-аш, св., прех. Диал. С усилие успявам да запазя или да задържа нещо; удържам, устисквам. Кой не ке стиска парата, не ке я дос-тиска и лирата. СбНУ IV, 221. достисквам се, достйскам се страд.
ДОСТЙСКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от достисквам1 и от достисквам се; доизтиск-ване.
ДОСТЙСКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от достисквам2 и от достисквам се.
ДОСТЛУК, мн. няма, м. Простонар. Приятелство. Сега дай да му сръбнем за достлук, та па аз борча ще ти платя. Т. Влайков, Съч. I, 150. — Скъп ще е тоя достлук, Тома бей!... — Евтин достлук няма. Децата правят приятелство с ашици, а нашата работа е голяма. Ст. Сивриев, ПВ, 160. Друго е, ако си приятел с душманите. А на турчина се плаща за достлука, за всичко му се плаща. В. Мутафчиева, ЛCB I, 180. —Дошли сте при менека, и добре сте ми дошли, но аз за ангарията не мога да си развалям достлука с Махмуд бей или с Хю-сереф паша! А. Христофоров, А, 65. Виното хатър не гледа, / ракията достлук разваля. Нар. пес., СбНУ XXVII, 266.
О Достлука ми е на (до) коляно<то>; достлука е на коляното на някого. Разг. Лесно и бързо променям доброто отношение, настроение към другите; с променлив, сприхав характер съм. — Найдене! Па помни кой сече баща ти. Най-напред го засече Юсуф табакът, Бреговчанина, с когото се познаваше баща ти, .. На турчина достлука е на коляното. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 14. Той [Петканов] знае много добре, че достлука и любовта на агата е на коляно: днес я има, утре я няма. Пряп., 1903, бр. 13, 1.
— От перс. през тур. dostluk.
ДО СТО-. Остар. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Достоен, заслужаващ почтено отношение, напр.: достопаметен, достопохвален, досто-почитаем, достопочтенидр.
2. Много, значително, напр.: до сто любезен, достознамений, достоважен и
др.
ДОСТОВАРВАМ, -аш, несв.\ достова-ря, -ищ, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Стоварвам всичко докрай. Камионът тръгна веднага щом достовари стоката пред магазина. достоварвам се, достоваря се страд.
ДОСТОВАРВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от достоварвам и от достоварвам се.
ДОСТОВАРЯ. Вж. достоварвам и достоварям.
ДОСТОВАРЯМ, -яш, несв. (диал.); достоваря, -иш, мин. св. -их, св, прех. Достоварвам. достоварям се, достоваря се страд.
ДОСТОВАРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от достоварям и от достоварям се; досто-варване.
ДОСТОВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. На когото може да се вярва, който не подлежи на съмнение; истински, сигурен, верен, точен. Аз знам вече подробно всичката тая тъмна история, и от най-достоверен извор. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 15. В книжката на Асен Златаров особено ме поразяваха ония страници, дето той описваше срещите и разговорите си с полуслепия Яворов през последните му дни. Това бяха точни предавания на достоверни, отговарящи на действителността данни. М. Кремен, РЯ, 28. Описанието на остров Тамбук-ту е направено според разказите на Маге-лановите моряци и затова е достоверно. М. Марчевски, ОТ, 35. Историята е достоверно изложение на по-достозабележител-ните человечески деяния. П. Р. Славейков,
