та. — Само това не достигаше на N! Т. Влайков, БСК, 276.
12. Непрех. Обикн. св. Рядко. Обикн. с предл. до. Просъществувам до определен момент; дохождам. А той, човека, нали е бил писар, нали е интелигент и има почерк, подхвана си легално работата, кара си я, дорде достигна за пенсия и сега си има прасе и крава, и девет ара десертно лозе. Чудомир, Избр. пр, 215. Какви легенди за „Света София“ са достигнали до наши дни! Шарл Дил разказва как един ангел донесъл на императора плановете на църквата. А. Кара-лийчев, С, 43. И ще благослови той по божа поръка / изкълнилите пролетни стръкове — /да пораснат, да станат до пояса нива, / да достигнат до жътва небивала. Ел. Баг-ряна, ВС, 28.
13. Непрех. Обикн. св. Остар. Книж. Дохождам, наставам, настъпвам. Почитаемо събрание! Достигна пак денят, в който родолюбивите и ученолюбиви граждани и особено родителите ще чуят отчета на тази учебна училищна година. С. Попов, У, 1871, 269. Ти тръгваш, друже наш любез-ний, / достигна тойз несносен час, / когато вече в път последний, / ми слушаме тук твойят глас. СбДЧ, 176. Достигна един ден, у който Ерусалимското царство изгуби господаря си, най-неустрашимите си юнаци и защитници. Д. Попов, СРС (превод), 31. достигам се, достигна се. I. Страд. от достигам (от 1 до 8 знач.). Напред все тъй блещи пожарът, и близо е уж и не се достига, тъмнината е черна наоколо и мо-нотонно ръми дъждът. И. Йовков, ПК, 74. Пък и тя [гората] беше отраснала — имаше дъбаци, чиито върхове едвам се достигаха с поглед отдолу, камо ли добиче да им направи пакост. Кр. Григоров, Н, 206. Храбростта, безстрашието и смелостта стават вече твърде естествени и се достигат без усилия. Й. Йовков, Разк. Ш, 116. П. Взаим. от достигам в 3 знач. Гугутките се спускаха от пълния с жито хамбар, достигаха се и пак кацаха. Ст. Даскалов, СД, 206.
◇ Достигам / достигна до просешка тояга. Разг. Ставам много беден, съвсем обеднявам, разорявам се напълно. Народът е оголял и е достигнал до просешка тояга. К. Петканов, В, 228. Селачите от плевенско са синките достигнале да просешка торба; на нищо те не са господари, нито на имота си, нито на живота си. НБ, 1877, бр. 75, 291. Достигам / достигна до ушите (ухото) на някого. Разг. За мълва, слух — бивам чут, узнат. Войниците почнаха да мърморят, да немарят за службата си и да бягат. Всичко това достигаше до ушите на Ивайло, понякога преувеличено, но в основата си вярно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 481. Най-тръпнеше Койка, че тези приказки и одумки ще достигнат до ухото на дя-да Добря. П. Тодоров, И I, 94. Не ми достига нещо. Ирон. Възглупав съм, смахнат съм. Види се ясно, че Радославов имал желание да каже острота някаква, но, горкия, нещо му не достига. Бълг., 1902, бр. 447, 3.
ДОСТИГАНЕ ср. Отгл. същ. от достигам и от достигам се. Как да се преценява обстановката и да се реши какво действие да се предприеме? За това са необходими сведения за противника, .. и да е поставена една задача за достигане в дадения момент. П. Илиев, ЛВ, 128.
ДОСТЙГВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); достигна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. достйгнат, св., прех. и непрех. Достигам. Най-сетне обезсилен от уморя-ване, .. достигва посред гъсти дървета. У, 1871, 342-343. Като търтили персите да бягат, гърците ги погнали с радостни викове и убивали синките, които достигвали.
H. Михайловски и др., ОИ (превод), 142. Турва юздата в устата му, хвърля са отгоре му, .., нагазват дребно-каменния брод: водата достигва на вранча до корем. Ц. Гинчев, ДТ, 10. Нийде изкуството на ва-янието не е достигвало таквози съвършенство, таквози изящество, както в древна Гърция. Н. Михайловски, РВИ (превод), 71. Застрашен от обстоятелствата, достигва в таквоз жалостно положение, чтото тялото му ся види като едно мощи, от което духът е изчезнал. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 67. достигвам се, достигна се страд.
ДОСТЙГВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от достигвам и от достигвам се. При достигването ни тук завчас отидох при г. Палаузова и им разправих за пътуването си. АНГI, 1911, 26.
ДОСТЙГНА. Вж. достигам и достигвам.
ДОСТИГОМ нареч. Остар. и диал. Като гоня, настигам. Пак овчари кат мя видят / сви криваци въз мен дигат; / .. / До-стигом дето завърнат / блъскат мя без да с обърнат. Кр. Пишурка, К, 17.
ДОСТИЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
I. Положителен резултат от работа, дейност; постижение, успех. Има на света радост. Радостта на успеха. Радостта на великото достижение. И тя трепти в нес-държания вик на Архимеда: „Еврика“. Цв. Ангелов, ЧД, 46. Всяка минута на радост от творческото достижение се изкупва предварително с дълги часове на разкъсващо терзание. О. Василев, ЖБ, 150. Ти ще отпътуваш към равните, безкрайни полета на Дунава, за да строиш нови къщи и нови градове. Високи хигиенични къщи по последните достижения на техниката, с веранди, със салони и бани, с широки ъгловати прозорци, от които слънцето никога не отвръща взор. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 43. Научни достижения. Трудови достижения.
