не са достъпни ни за страх, ни за слабост. К. Величков, Съч. I, 112.
5. Който може да се постигне или да се направи лесно, без големи усилия. Тоя успех пося в душата му първото ламтене за писателска слава. Тя му се виждаше сега най-достъпна. Ив. Вазов, Съч. XI, 142. Всичко,.., представлява такава омайна картина, за каквато не ви дава понятие ни една от по-лесните и достъпни разходки около българската столица. Ал. Константинов, Съч. I, 241. // Който съответства на материалните възможности. В тях беше и търговския център на столицата, и дюкяните, и влагалищата на дубровнишките търговци, пълни с чуждестранни стоки,.., с платове,.., с медни съдове и вещи за домашно употребление, достъпни само за по-заможни-те боляри. Ив. Вазов, Съч. XIV, 33. На изложението може да намерите хубави и качествени стоки на достъпни цени.
6. Който може лесно да се разбере, да се възприеме без затруднения; ясен, разбираем. Големият поет се раждаше, но за него почти не се говореше в критиката: той не беше достъпен за всички. БР, 1931, бр. 4-5,
168. Занапред книжките ще излязват все с такова съдържание, като са гледа да става все по-леко, по-хубаво и по-достъпно за народа. Ч, 1875, кн. 1, б. с. Освен своите мно-гочислени речи той е оставил още няколко философски съчинения, които имали цел в лека достъпна форма да запознаят римляните с резултатите на гръцката философия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 328. Статията е написана на достъпен език, така че могат да я разберат и нефилолози.
ДОСТЪПНО нареч. Разбираемо, ясно. Бай Драган говореше простичко, достъпно .. Повечето от селяните тихо въздъхнаха, когато свърши той, поотпуснаха се и по израза на лицата им се четеше, че председателят ги хвана за сърцата. Кр. Григоров, Н, 26.
ДОСТЪПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от достъпен. Тая привидно заблуждаваща достъпност, изразена в чистосърдечието и всеотдайността на погледа,.. — всичко й придава някакъв ненадминат чар и обаянието на една необикновена жена. М. Кремен, РЯ, 304. Близост до наро-дната душа и достъпност на своя стил Методиев постига и като се учи от класиците на нашата литература. С, 1952, кн. 2, 181. В 1853 г. Остромировото евангелие е било напечатано втори път от В. Ганка, който се е постарал да му даде повече достъпност,.. защото цената му е била довол-но малка. СбС, 116.
ДОСТЪРГВАМ, -аш, несв.; достържа, -еш, мин. св. достъргах, св., прех. Остъргвам и това, което е останало да се стърже, из-стъргвам докрай; доизстъргвам. Достържи боята, така че да не личи какъв цвят е била стената, достъргвам се, достържа се
страд.
ДОСТЪРГВАНЕ ср. Отгл. същ.от достъргвам и от достъргвам се; доизстъргване.
ДОСТЪРЖА. Вж. достъргвам.
ДО СТЯГАМ, -аш, несв.; достегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. достегнат, св., прех. 1. Стягам и това, което е останало да се стяга, стягам докрай. Достегнах чувалите и започнахме да ги товарим на камиона. 2. Стягам още, стягам допълнитено. Вързах бохчата, но беше хлабава и тогава той я достегна. достягам се, достегна се страд.
ДОСТЯГАНЕ ср. Отгл. същ. от достягам и от достягам се.
ДОСУКВАМ, -аш, несв.; досуча, -еш, мин. св. досуках, св., прех. Суча, усуквам, намотавам и това, което е останало да се суче, суча, усуквам, намотавам докрай. — Ха, седни на байковото си място, та повърти пък ти чекръчето,.. да видим можа ли щеш да досучеш цевта. Т. Влайков, ПР I, 165. до-суквам се, досуча се страд.
ДОСУКВАНЕ ср. Отгл. същ. от досук-вам и от досуквам се.
ДОСУЧА. Вж. досуквам.
ДОСУША. Вж. досуш авам.
ДОСУШАВАМ, -аш, несв.; досуша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Изсушавам и това, което е останало да се суши, суша докрай, до-сушавам се, досуша се страд. В заводите,., суровината се смила на сухо, като същевременно се досушава — през мелницата се допускат горещи димни газове, получени в специално огнище. Б. Костов, ХС, 50.
◇ Досушавам/ досуша чашката. Разг. Обичам да пия, голям пияница съм. Той не само обича да си хапва, но и досушава чашката.
ДОСУШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от досушавам и от досушавам се.
ДОСУЩ нареч. Разг. Изцяло, съвсем, напълно. Явила се една бялаи лястовичка! Досущ бяла, като сняг. И. Йовков, ВАХ, 113-114. Началникът гледаше спокойното му лице,., и мислеше за един свой другар, който също като този староселец имаше буйна, възчервеникава брада и досущ му приличаше по всичко. Ст. Марков, ДБ, 400. И по косите, и по звънкия смях това момиче приличаше досущ на Миглена, жената на Индже Григор. П. Константинов, ПИГ, 139. Той съзнаваше, че това, което казва, не е досущ тъй, че думите му донейде са прави. Т. Влайков, Съч. III, 304. — Досущ така го разправяше Неда, — вметна пак стрина Богданица. Т. Влайков, Съч. II, 213. Той не помнеше да има в съновника му досущ такъв облак. Ив. Вазов, Съч. VI, 126. // При сравн. — без каквато и да е разлика, съвсем точно; изцяло. Кучето тичаше между палатките, джафкаше, търкаляше се по гръб — досущ като дете. Й. Радичков, СР, 14.
24 Речник на българския език, т. IV
