що напълно, докрай. Дососах му пари, за да купи бахчата, дето от лапи я хареса. до-сосвам се, дососам се страд.
ДОСОСВА МИ несв.; дососа ми, св., не-прех. Диал. Дотяга ми, омръзва ми. Мари Радо, мари гиздосийо, / дососа ми твойта хубосия. Л. Каравелов, Съч. VII, 48.
ДОСОСВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от дососвам и от дососвам се.
ДОСОЦИАЛИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се появява, който съществува непосредствено преди установяване на социализма, който е свързан с времето преди социализма. Досоциалистическо изкуство. Досоциалистически режими.
ДОСПАТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Доспат (название на селище в Западните Родопи). Послушайте съветите ми. Оставете Стояна и най-отбраните български юнаци да вардят доспатските планини и десния бряг на Марица... Л. Каравелов, Съч. V, 126. Доспатски полета. Доспатски край.
ДОСПАТЧАНИН, мн. доспатчани, м. Мъж, който е роден или живее в Доспат. Трийсетина бяха онези горе, а носията им показваше, че не са тукашни — доспатчани имаше помежду им, че и шопи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 530. — Ой леле момци, млади момци,/ доспатчане стиска беха,/ сички села ле издойдоха! Нар. пес., СбНУ XV, 40.
ДОСПАТЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Доспат.
ДОСПЕХИ мн., ед. (рядко) доспех м. Старин. Бойно облекло обикн. на средновековен воин, което се състои от броня, ризница, щит и наколенници. В музеите ние всякога се питаме какви хора е имало някога, за да могат да въртят някогашните грамадни мечове и да изтрайват под стрд.-щната тежест на железните доспехи. И. Йовков, Разк. II, 30-31. Ханът се мушна в шатрата, облече бързо военните си доспехи и излезе навън. Б. Линков, ЗБ, 10. Момчил хвърли поглед напред. Само за миг той се спря на враговете и отдели християните, гърците от агарянците; едните напредваха под гора от копия, с лъскави шлемове, под тежки доспехи, а другите отдалече още натягаха кривите си лъкове. Ст. Загорчинов, ДП, 487. И ний сме имали могъщо царство,/ доспехи бранни, тежки щитове. Г. Райчев, ЕЦ, 8. Аз, верният рицар на синьото цвете,/ в старинна балада живея пленен,/ и вместо доспехи добих от небето / магесана лира и пламък свещен! Т. Траянов, Съч. III, 96.
— Рус. доспехи.
ДОСПИВАМ, -аш, несв.; доспя, -йш, мин. св. -ах, прех. Със следв. същ. сън (членувано или с опред.). Спя и това, което е останало от времето ми за спане, довършвам спането си. В едно от купетата седяха стара жена, .., а до нея млад мъж., на техните колене доспиваше сутрешния си сън розово момиченце, .. РД, 1950, бр. 152, 2. • Обр. Природата доспиваше последния си златен сън под роената целувка на зората. Ив. Вазов, Съч. VIII, 114. Сега то [езерото] своя зимен сън доспива / и лед дебел все още го покрива. Д. Пантелеев, ВДК, 16. ДОСПЙВА МИ СЕ несв.; доспй ми се, св., непрех. Обхваща ме желание за сън, започва да ми се спи; приспива ми се. — Сега да си лягаме, че ми се доспа. Т. Влайков, съч. III, 39. — Когато и вам се доспи, влезнете и легнете си, както завърнете! Ив. Вазов, Съч. XXII, 90. Тя почувствува, че още повече й се доспива. Наклони главата си и го замоли да я остави. К. Калчев, СТ, 80. В такава нощ нима ти се доспива? / На двадесет години да си ти / и първата опасна и красива / задача да поемеш на плещи! Бл. Димитрова, Л, 11.
ДОСПЙВАМ СИ несв.; доспя си св., непрех. 1. Спя колкото ми е необходимо, спя достатъчно; наспивам се. — Ти да й кажеш да не става толкова рано, а да си доспива. И. Петров, НЛ, 107. — Спи още. Да го викам ли? .. — Не, остави го да си доспи, та още по-голям да порасне. В. Нешков, Н, 384. Тя имаше вид на уморен човек, който дълго не си е доспивал. ЖД, 1967, кн. 6, 2. Вельо си с кавал свиреше, / като свиреше, думаше: / „Пий, булне, не допивай си, / яж, булне, не доядай си, / спи, булне, не доспивай си — / полунощи жа бягаме!“ Нар. пес., СбНУ ЬХУ1, 88.
2. Спя още, спя допълнително, за да се наспя. — Хайде, потърколи са и ти край баща си да си доспиш. Т. Влайков, Пр I, 241.
ДОСПИВАНЕ ср. Отгл. същ. от доспивам и от доспивам си.
ДОСПЯ. Вж. доспивам.
ДОСРАМЕЁ МЕ. Вж. досрамяваме.
ДОСРАМЯВА МЕ несв.; досрамёе ме, мин. св. досрамя ме, св., непрех. Обхваща ме срам, започвам да изпитвам срам. Искаше му се да прегърне момчето, което толкова приличаше на Катерина, но го досрамя. А. Гуляшки, Л, 467. Нему [на Теодосий] се прищя да падне на колене, да целуне земята.. Ала като не беше сам, досрамя го и остана прав. Ст. Загорчинов, ДП, 238. — Досрамя ме от момчетиите там да чакам... аз... един Големанов... моля ти се. Ст. Л. Костов, Г, 47. Той толкова ясно видя своя живот, че го досрамя повече да без действува. К. Петканов, В, 77. Наведе очи, спусна клепки като дъгички. Досрамя я да му каже, че и тя като другите момичета го е харесвала. Б. Несторов, АР,178.
ДОСРЕД предл. 1. За означаване, че дадено действие стига, разпростира се до средата на определено място. Късно подир обяд Чу брата, .., излезе на улицата .. Сенките ояха стигнали вече досред пътя.
