повторни удари. М. Кремен, РЯ, 574. досмачквам се, досмачкам се страд.
ДОСМАЧКВАНЕ ср. Отгл. същ. от досмачквам и от досмачквам се.
ДОСМЕЛЯ. Вж. досмилам.
ДОСМЕТА. Вж. досмитам.
ДОСМЕШАВ А МЕ несв.; досмешее ме, мин. св. досмеша ме, св., непрех. Обхваща ме желание да се смея, става ми смешно. Когато Гороломов взе да им маха с ръка, тях ги досмеша и го взеха за луд. И. Йовков, ПГ, 250. Еврейката го изпрати с поглед, досмеша я на постъпката му и се засмя с пълно гърло. К. Петканов, ЗлЗ, 45. Той я погледна учуден и го досмеша. Дора бе с три-четири години по-млада, а говореше като патила и препатила умница. Л. Станев, ПХ, 60.
ДОСМЕШЕЕ МЕ. Вж. досмешава
ме.
ДОСМИЛАМ, -аш, несв.; досмеля, -еш, мин. св. досмлях, прич. мин. св. деят. досм-лял, -а, -о, мн. досмлели, прич. мин. страд. досмлян, -а, -о, мн. досмлени св., прех.
1. Смилам и това, което е останало да се смила, смилам докрай. Момичето досмля черния пипер и го сипа в супата.
2. Смилам още, смилам допълнително. До-смели малко кафе, че това не стига, досмилам се, досмеля се страд. В съвременните заводи смилането се извършва на етапи .. натрошените материали на късове с големина 8 до 10 мм се досмилат в тръбни мелници. Б. Костов, ХС, 44.
ДОСМИЛАНЕ ср. Отгл. същ. от досмилам и от досмилам се.
ДОСМИТАМ, -аш, несв.; досмета, -еш, мин. св. досметох, св., прех. Разг. Смитам, помитам, измитам и това, което е останало да се смита, смитам докрай, досмитам се, досмета се страд.
ДОСМЙТАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от досмитам и от досмитам се.
ДОСМОТАВАМ, -аш, несв.; досмотая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Прибирам, скривам набързо, смотавам и това, което е останало да се смотава, смотавам докрай. Влезне първа в стаята, заприбира разхвърляните дрехи и ги досмота в гардероба.
2. Обикн. за прежда — намотавам, смотавам и това, което е останало да се смотава, смотавам докрай. Тя досмота преждата и за утре нямаше работа, досмотавам се, досмотая се страд.
ДОСМОТАВАНЕ ср. Отгл. същ. от досмотавам и от досмотавам се.
ДОСМОТАЯ. Вж. досмотавам.
ДОСМУКВАМ, -аш, несв.; досмуча, -еш, мин. св. досмуках, св., прех. Изсмуквам и това, което е останало да се смуче, изсмуквам докрай. Димо се позасмя под мустак, досмука цигарата си и я хвърли през отворения прозорец. Ем. Манов, ДСР, 210. • Обр. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, / че уж не виждал злото, когато по-дълбоко / забива нокти то — / и смуче, и досмуква последната остала /живителна кръв капка в снагата всичко дала. П. К. Яворов, Съч. I, 31. досмуквам се, досмуча се страд.
23 Речник на българския език, т. IV
ДОСМУКВАНЕ ср. Отгл. същ. от досмуквам и от досмуквам се.
ДОСМУЧА. Вж. досмуквам.
ДОСМЪДЕЕ МИ. Вж. досмъдява ме.
ДОСМЪДЙ МЕ. Вж. досмъдява ме.
ДОСМЪДЯВА МЕ несв.; досмъдй ме и досмъдее ме, мин. св. досмъдя ме, св., непрех. Започва да ме смъди, да ме щипе, да ме гложди.
ДОСНОВА. Вж. досновавам.
ДОСНОВАВАМ, -аш, несв.; доснова, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Насновавам и това, което е останало да се снове, насновавам докрай. Калинка платна доснова,/ че на хорото отиде. Нар. пес., СбНУ XXVII, 182. досновавам се, доснова се страд.
ДОСНОВАВАНЕ ср. Отгл. същ. от досновавам и от досновавам се.
ДОСОВЕЦ, мн. -вци, м. Член на съществувалата у нас от 1951 до 1967г. Добро-волна организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Мотоциклетизмът.. е свързан неразривно с учебната дейност на ДОСО и е важно средство за популяризирането на приложните и технически дисциплини, застъпвани от досовци. ВН, 1960, бр. 26531, 3.
ДОСОВКА ж. Жена досовец. Досовки-те на заводския колектив спечелиха състезанието по стрелба.
ДОСОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до досовец и до Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Досовска грамота. Досовски комитет. Досовски кът.
досоля. Вж. досолявам.
ДОСОЛЯВАМ, -аш, несв.; досоля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Соля още, соля допълнително според определена мярка. — Подклаждайте сега, момчета, а аз ще гледам да не кипне, ще я досоля.. както ме е учил баща ми. Ц. Гинчев, ГК, 69. Като посипа навсякъде брашненик, старият се върна, напълни отново копанята и отново тръгна край огнищата. Този път той хвърляше съвсем малко, .. Жена може би така досоля-ва яденето, след като го е опитала и й се е сторило безсолно. Й. Радичков, СР, 133. досолявам се, досоля се страд.
ДОСОЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от досолявам и от досолявам се.
ДОСОСВАМ, -аш, несв.; дососам, -аш, св., прех. Простонар. Набавям, доставям не
