Page:RBE Tom4.djvu/354

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ДОСЛАДЯВА МИ несв.\ досладй ми, св., непрех. Започвам да усещам сладък вкус, става ми сладко.

ДОСЛАДЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-сладявам и от досладявам се.

ДОСЛАЖДАМ, -аш, несв.\ досладя, -йш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. Предизвиквам сладък вкус у някого. Тортата досладя на детето и то я остави.

2. Прех. Правя нещо да стане по-сладко; подслаждам. Тя е в кухнята да дослажда кафето, че беше възгорчиво. дослаждам се, досладя се страд.

ДОСЛАЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от дослаждам и от дослаждам се.

ДОСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който съвсем точно, без никакви изменения предава думите на текст или реч; буквален. Дословен превод. Дословен цитат.

— От рус. дословный.

дословно нареч. Книж. Съвсем точно, без никакви изменения; буквално. Та дословно негово превъзходителство каза: нашата цел е да останем поне веднъж лице в лице само с османската империя.. Ст. Дичев, ЗСII, 415. Вечерята щеше да се състои към десет часа във вилата на инженера край града в съвсем тесен кръг. На нея трябваше да присъствува и един „много интересен и ценен човек“ — както дословно бе казано в бележката. П. Вежинов, ВП, 47-48. — Шегата си е шега, но тя ме помоли да ти предам да не я преследваш повече!.. Предавам молбата й дословно... Др. Асенов, И, 47-48. Разказваше [Хаваджиев] за странните походи на змиорките,.., подмяташе за някои странни обичаи у ескимо-сите и уж дословно цитираше речта на Наполеон пред египетските пирамиди... Г. Ка-раславов, Т, 9.

ДОСЛОЖА. Вж. доелагам.

ДОСЛУГУВАМ, -аш, св., непрех. О стар. Слугувам до определено време, слугувам докрай.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДОСЛУЖА. Вж. дослужвам.

ДОСЛУЖВАМ1, -аш, несв.\ дослужа, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Служа до определено време, изкарвам службата си докрай. Живял в село богаташ-скъперник. Измъчвал той своите ратаи.. Изпъждал ги, преди да дослужат. Заплата им никога не плащал. Ран Босилек, СбХ, 53. Разпитвах сам навсякъде няма ли възможност да му се намери някой службица, доде дослужи до пенсия. Ив. Вазов, НР, 61.

2. Служа още, служа допълнително още известно време. Швейцарските младежи служат редовно няколко месеца в армията, след което всяка година дослужват по 20 дни. Ив. Мирски, ПДЗ, 108.

ДОСЛУЖВАМ2,-аш, несв.\ дослужа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обслужвам гости на трапеза, черпя ги. дослужвам се, дослужа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДОСЛУЖВАМ СЕ несв.\ дослужа се

св., непрех. Диал. Довършвам се, свършвам се. Гостил ги е, поил ги е / мало много, три недели; гозба му ся догостила,/ вино му ся дослужило. Нар. пес., Н. Геров, РБЯI, 349.

ДОСЛУЖВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от дослужвам1. Ярък представител на автоматизацията е назначеният наскоро за дослужване до пенсия бай Прокопи. ВН, 1966, бр. 4640, 1.

ДОСЛУЖВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от дослужвам2 и от дослужвам се.

ДОСЛУЖВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от дослужвам се.

ДОСЛУШАМ1. Вж. дослушвам1.

ДОСЛУШАМ2. Вж. дослушвам2.

ДОСЛУШВАМ1, -аш, несв.\ дослушам, -аш, св., прех. 1. Слушам някого или нещо докрай; изслушвам. — Само това знаеш ти, тате, имота!.. — Нямам аз за какво друго да мисля — не я дослуша той. П. Славин-ски, ПЗ, 88. От време на време пионерите притичваха да завърнат някоя отлъчила се птица, после пак заставаха до сладко-думния старец да дослушат чудните му приказки. П. Бобев, ГЕ, 18. Калина, без да го дослушва, завива зад къщи, а Лудо-Младо се дръпва и изчезва из сливака. П. Тодоров, Събр. пр II (превод), 48. Тевтила едва търпеше да дослуша свършанието на тези думи, и скочи от стола си пълен с негодувание. П. Кисимов, ОАII (превод), 48 2. Диал. Слушам, чувам добре; дочувам (Н. Геров, РБЯ). дослушвам се, дослушам се страд.

ДОСЛУШВА СЕ несв.\ дослуша се св., безл. Диал. Чува се, дочува се (Н. Геров, РБЯ).

ДОСЛУШВАМ2, -аш, несв.\ дослушам, -аш, св., непрех. Диал. Дослугувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДОСЛУШВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от дослушвам1 и от дослушвам се.

ДОСЛУШВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от дослушвам2.

ДОСМАЧКАМ. Вж. досмачквам.

ДОСМАЧКВАМ, -аш, несв.\ досмач-кам, -аш, св., прех. 1. Смачквам и това, което е останало несмачкано, смачквам докрай. Той нервно досмачка угарката и стана от масата.

2. Прен. Унищожавам напълно някого. Като някакъв неумолим бог Пенев пращаше проклятията си към всички „нищожества“ в литературата ни .. Ударил жертвите си до зашеметяване, Пенев ги досмачкваше с

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл