Й. Йовков, В АХ, 161. Стигнал вече досред моста, аз все още чувам при вратника нейния сладък, звънлив глас... Т. Влайков, Пр I, 181. Отзаде му вървяха две заптиета, които докато дойдоха досред двора, удариха го по гърба десетина пъти. Ив. Вазов, Съч. VII, 147. И тя го изпрати досред село, макар Манолчо да не искаше. Кр. Григоров, ОНУ, 170. Когато ся той приближи досред стаята, нещастният старец, който дото-газ стоеше като закован — от страх ся разтрепера. В. Друмев, НФ, 32. Пак си плувна малко момче, / малко момче троян-чанче, / плува, плува досред Дунав. Нар. пес., СбНУ XXVI, 72.
2. За означаване, че дадено действие продължава, трае до средата на определен период от време. Колкото Калчо разбира, толкова и Наке... Нали и двамата учиха първо отделение досред зима. Кр. Григоров, Н, 46.
3. Остар. и диал. За означаване, че дадено действие продължава, трае до средата на необходимото време за извършването му или че някакво действие се извършва по средата на друго действие. Размишления ся казва, когато списателят ся възпира досред делото си, и прави разсъждения върху нещо. Д. Попов, СбРС (превод), 10. Заранта че прават обет .. Досред ядене, он [свекърът] казал: „Снао, оти не идеш да видиш, кво праи детето?“ Нар. прик., СбНУ XLI, 448.
ДОСРЕДНОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Рядко. Който продължава до средата на нощта, до среднощ. Гроздоберът, досреднощните седенки за белене на царевица, бруленето на орехите в лъките
— това беше досега за Динчо есента. Л. Галина, Я, 79.
ДОСРУТВАМ, -аш, несв.\ досрутя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Събарям, срутвам и това, което останало несрутено, срутвам докрай. досрутвам се, досрутя се страд.
ДОСРУТВАНЕ ср. Отгл. същ. от досрутвам и от досрутвам се.
ДОСРУТЯ. Вж. досрутвам.
ДОСТ, достът, доста, мн. достове, м.
1. Простонар. Близък приятел, другар. Намесваше ли се някой в кавгата му, па бил той и най-ближния му дост, и воз него изливаше яда си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 155.
— Имам сигурни достове в още много градове и села близко до Търново, че и от по-надалеч. Още тия дни ще ги посветя в делото. Ние тук ще приготвим всичко за успешното вдигане на въстанието. Г. Дрън-даров, ВЗ, 27. — Да ти е сега оная сила, а?..
— Такова е, досте, времето, че си може и без сила. Ние на времето залудо сме се хабили. Н. Хайтов, ПП, 100. Марко пие шербет благо вино. / Не го пие с бракя и дружина, / ни го пие с бащини достове — / нел го пие с турци яничари. Нар. пес., СбНУ
LXIV, 37. Хубава жена, хубаво вино — достове много. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 198. Пълно да ти е гърнето, достовете са готови. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 90. Според достовете мож да съдиш за че-ляка. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 127.
2. Само достум. Нар.-поет. В народните песни — обикн. при обръщение към момиче или жена за означаване на фамилиарно, ин-тимно отношение. За кой го криеш, Станке, /.. / достум, Станке, мори, / твойто бело лице? Нар. пес., СбНУ III, 120. Джанъм бяла Радо ле, Радо ле, / достум първо либе ле, либе ле, / като ма си любила, мамила, / що не си ми казала, казала, / и аз тебе да либя, да мамя. Нар. пес., СбНУ XXXV, 94. Отде са зело едно момченце, / едно момченце, достум какинко, / то ми угази бял ран босилек, / то го угази, то го опасе. Нар. пес., СбНУ LXVI, 321.
— От перс. през тур. dost 'приятел'.
ДОСТА нареч. 1. За означаване, че нещо е в голямо количество или в значителна степен, повече от обикновеното; значително, твърде. След туй тя [Нона] се залови да тури юздата му и, макар да беше доста високичка, трябваше да се поиздигне на пръсти, защото конят стискаше зъби и дигаше глава. Й. Йовков, ЧКГ, 7. И бащата, и майката работят. Те изкарват доста. Но не смеят да харчат. Елин Пелин, Съч. IV, 36. Обикнах го за шегите, които пускаше от време на време по адрес на жена си, макар и тайничко и доста боязливо. К. Калчев, ДНГ, 101. На няколко места по височините около селото и на пътя за града, доста далеко отвъд градската махала, пламтяха през цялата нощ огньове. Д. Та-лев, И, 516.
2. За изразяване на известна висока степен на проявата на някакво качество; до голяма степен, твърде. — Тая карта е на България, хубава ли е? —Доста сполучена. Ив. Вазов, Съч. IX, 56. Милка разправи на сестра си пътуването с Бранкова. — И красив? — Доста симпатичен. Рус. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 50.
3. Остар. и диал. За означаване, че определен предел, граница или степен на действие, не трябва да се надхвърли; достатъчно. Барем една седмица няма да гася лампите. Доста сме стояли на тъмно, доста сме падали от кривия мост на реката, доста сме си вадили очите в къщи. Кр. Григоров, ТГ,
104. За жената е доста да я уверите, че тя е предпочетената, тя е избраната между всички жени — ней не трябва повече да бъде честита. Г. Райчев, Избр. съч. I, 14. Пяхме, играхме доста, сестрици, / тук да направим сладка почивка. Йв. Вазов, Съч. III, 237. Леле Радо, Радобилке, / доста оди, доста шета, / доста шета край Радовиш, / доста носи алое пояс, / доста носи блено биле! Нар. пес., СбБрМ, 449.
