ския митрополит искането на Портата досежно неговото отзоваване. БД, 1909, бр. 13, 3. Литературното образование е напреднало досежно програмата, в която голям баласт е изхвърлен, която някъде дори е силно окастрена. ЛH, 1927, бр. 10, 1.
ДОСЕКА. Вж. д о с и ч а м.
ДОСЕРЁ МИ СЕ. Вж. досира ми се.
ДОСЁТВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); досётя се, -иш се, св., непрех. Досещам се. И викът трае дотогаз, докогато везирят се досетва да извика да му пратят няколко „разбрани хора“, каквито навалицата си има вече приготвени. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 84. — Стани, стани, Янкул господарьо! / да ти казвам какъв сън посъних: / наши дори [двори] в ода обтъна-ли, / на среде dopa [двора] до две тополи; / белки си са ти на сън досетиш. /.. / — Ян-кулице, мое първо любо! / Не мога на сън да са досетям. Нар. пес., СбНУ VII, 99.
ДОСЁТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Досетлив, съобразителен. А лудо-младо досетно, / досетно, хитро, разумно, / не фана платно ленено, / на фана мома убава, / фана я лудо за ръка. Нар. пес., СбНУ II,17.
ДОСЁТКА ж. Остар. и диал. Предположение, допускане, догадка. Може би че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по свой начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свят, но та беше принудена да спре. М. Георгиев, Избр. разк., 121. Изследваните на българската песен досега не са намерили, нито определили място, де именно тия песни са се зародили първоначално. Само неопределени досетки има за това, една от проф. М. Дри-нова и друга от Велико Йорданова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 15. Нарядко счуе се далеко само някой / да избуботи гръм и тътен тъп: /.. / през умът му смътен / досетка минваше — това ще бъде тътен / около Каменград. П. П.Славейков, Събр. съч. III, 209. Страх на е да не бъде са възползувал от тази досетка на органа [вестника] си Костантинополский архиепископ и тогаз напусто ще бъдат синките усилия на неговите гонители. Г, 1863, бр. 3, 18.
ДОСЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който лесно, бързо се досеща; съобразителен. Младият чиновник по особени поручения е един български самоук, но твърде пъргав, хитър, досетлив. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 44. Лазар беше по-досетлив от Аврама Нем-тур. Той се досети, че младата жена, като изказа своята загриженост за бащината си къща, не каза нищо за своето желание да отиде да живее там. Д. Талев, ПК, 110. — Кондарев, другарите искат да те поздравят. Аз отначало не схванах защо развали митинга, но ти излезе досетлив и акцията стана внушителна. Ем. Станев, ИК I и II, 132. Либе му е било досетливо: / у готвило той сладки ручкове —/не турила билки отровянки. Нар. пес., СбНУ 1ЛУ, 152.
ДОСЕТЛЙВО нареч. Съобразително, с досещане. — Кои са тия? — Жената на великия войвода, децата му... — отговори единият от конниците, който беше тукашен човек. Сетне той прибави досетливо:
— И братята й са с нея. Д. Талев, С II, 81. Скъп на думите си, Лазар мълчеше, усмихваше се някак досетливо, поглеждаше изпод месестите си вежди и чакаше гостите му да заговорят. Д. Ангелов, ЖС, 467. Но председателят на селсъвета .. досетливо каза: — Бай Герго, цял ден ще си играем и няма да можем да я направим! Ами да вземем друга кола и да вдигнем частите, па там в работилницата ще си ги сглобят както трябва. Ст. Даскалов, СЛ, 79.
ДОСЕТЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на досетлив човек; съобразителност. У него имаше досетливост, с която предвиждаше най-дребните нужди, без да прахосва излишни пари. Д. Димов, ОД, 168. А главният асистент бе човек с такава науч-на фантазия, че нерядко изненадваше професора си със своята досетливост и ум. Ст. Волев, МС, 10. Както всички статии на Славейкова, и тая се отличава с тънка досетливост и поетическа проникновеност. М. Николов, БР, 1931, кн. 8, 259. С женската си досетливост тя разбираше, че му се нрави. Ст. Марков, ДБ, 235.
ДОСЕТЯ. Вж. досещам.
ДОСЕЩАМ, -аш, несв.\ досетя, -иш, мин. св. -их, св. прех. Остар. Възприемам интуитивно; усещам, долавям. Баба Станка изново загледа ту към бордейчето, ту към сина си — зина да каже нещо, но като че се побоя да изрече дума и сви устни като засечена. Тя досещаше мъката на Петра, тя виждаше с майчините си очи неговото измъчено сърце. Ц. Церковски, Съч. III, 97-98.
0, ти разбираше всичко, Никифоре! Ти смътно досещаше измяната на своята царица и невярата на своя вожд! Н. Райнов, ВДБ, 141-142. Момите досетиха, че учителката ще каже нещо и се сгушиха около й. А. Страшимиров, К, 8. Че това е колата на Вълчан Дуков, познаваше се още по конете, .. те бяха досетили неспокойството на онзи, който ги караше. И. Йовков, Ж, 1920,
24.
ДОСЕЩАМ СЕ несв.; досетя се се., непрех.
1. Съобразявам нещо или си спомням за нещо; сещам се, хрумва ми, идва ми наум.
— Давай, давай петлето — рекох му. Той посегна за едно петле, па се досети отведнъж и рече: —Дай парите, че тогава... Кр. Григоров, ОНУ, 12. — Ти, чедо, — рече й Стоян, — да не си нещо болна? .. Той не се досещаше да разпита повече, да се загледа
