по-внимателно около себе си и някак само със сърцето си долавяше нейната мъка. Д. Талев, ПК, 348. Заборави Марко добра коня, / забор ави вода да го пои. / настанал е четвъртио дена — / досети се Марко Кра-левина, / не не поил коня три дни вода. Нар. пес., СбНУ LIV, 30.
2. По някакви признаци разбирам, схващам нещо, стигам до вярно заключение за нещо; подразбирам, отгатвам. Селяните .. гледаха Нона. Едни питаха коя е, други, които помнеха Антица, сами се досещаха, че е нейна дъщеря. Й. Йовков, ЧКГ, 136. Въпреки че нищо не говорехме пред Ирена, тя се досещаше за нашите връзки и като гледаше умореното лице на Максим, запита неочаквано: — Много ли е опасно това, което вършите, Масимо? П. Славински, ПЩ, 235. Но къде носеше толкова много работи глухонемият? Кому ги предаваше? Дядо Ганчо се досещаше, че всичко потъва у Геня Ха-джикостов, но не смееше да продума. Г. Ка-раславов, СИ, 47.
ДОСЕЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от досещам и от досещам се. Илич се изкачи на купчинката чакъл.. Работниците стигнаха и устремиха очи в него — учудени, любопитни, с лека тръпка на досещане за онова, което ставаше. Д. Ангелов, ЖС, 317. Но хипотетичните построения на Нютон в повечето случаи не издържали изпитанието на времето и в най-добрия случай запазили значението на гениалните до-сещания. Ив. Въжарова, ИН (превод), 105.
ДОСЕЯ. Вж. досявам.
ДОСИЕ, мн. -ёта, ср. Книж. 1. Сбор от документи (книжа, писма и под.), които съдържат сведения по някакъв въпрос или за някое лице. Ние сме осведомени хора и знаем горе-долу какво е досието ви. Б. Райнов, ГН, 48. Дойде новият председател Емил Банков.. Проучиха бързо откъде е, какъв е и му съставиха такова едно досие, че никой не излезе на работа. Ст. Даскалов, ЕС, 115-
116. Тук имаше полицейски досиета, показания на арестувани по политически причини, донесения на тайната агентура. Ем. Манов, ДСР, 43. Техническо досие.
2. Папка с такива документи. — Тоя път ще го открия! Лично отивам! — закани се кадровикът на Министерството на просветата Ловджиев, натъпка в чантата си куп досиета и се озова на столичната гара. Н. Каралиева, Н, 26. В здрачната чакалня, около която бяха наредени всичките стаи, го посрещна сам Дойчинов, като излизаше с някакво досие от отдел „Кадри“. — Какво стана? — попита го той с поклащане на глава и го въведе в стаята си. Ст. Даскалов, СЛ, 67-68. Началникът не бързаше. Той сложи показаниета ми в съответното досие, прибра го грижливо в чекмеджето .. и кимна на цивилния агент: — Отведи го горе. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 153.
— От фр. dossier.
ДОСЙПВАМ, -аш, несв.; досйпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Сипвам още, сипвам допълнително. Двете зълви на невястата пъргаво тичаха от къщата до сайванта, където беше сложена трапезата и досипва-ха ястия от дълбоки паници. М. Марчевс-ки, П, 193-194. Уморен, огладнял, мъжът й ядеше с наслада. Соня му подаваше хляб, досипваше му гозба. X. Русев, ПЗ, 260. Севда броеше дните — ето, и тази сутрин не й беше добре... Ядеше само таратор, все си досипваше оцет и все й се струваше, че не е твърде кисело. Г. Караславов, С, 117. Сега котелът едва бе почнал да клокочи и само два пъти човекът му досипа вода. Й. Радичков, СР, 160. Жените лепяха нови свещи по дървените кръстове, досипваха тамян в жарта на кандилниците... В. Геновска, СГ, 298.
2. Изсипвам и това, което е останало да се сипва, изсипвам докрай. Самосвалът досипа цимента на съседната площадка и потегли обратно към бетоновия възел за ново зареждане. досипва се, досипя се страд.
ДОСИПВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-сипвам и от досипвам се.
ДОСЙПЯ. Вж. досипвам и досипям.
ДОСЙПЯМ, -яш, несв. (диал.); досйпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Досипвам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОСЙРА МИ СЕ несв.; досере ми се
св., непрех. Грубо. Изпитвам нужда да ходя по голяма нужда.
ДОСИТА нареч. Остар. и диал. До насита, достатъчно. А печенези .. дойдат вкъщи, напият ся, наядат ся досита, а подир ищат да им платят и за зъбите що са си хабили. Е. Мутафчиева, РБЦ (превод), 40. Забравих да Ви спомена, че по онова време покойният [Доброволски] се хранеше в една гостилница с мене и аз имах възможност да го наблюдавам досита. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 331.
ДОСЙЧАМ, -аш, несв.; досека, досе-чеш, мин. св. досякох, прич. мин. св. деят. досякъл, -кла, -кло, мн. досекли, св., прех. Йзсичам и това, което е останало да се сече, изсичам напълно, докрай; доизсичам. Досе-че дървото и се изправи уморено. А Дося-коха гората точно за определения ден. до-сичам се, досека се страд.
ДОСИЧАНЕ ср. Отгл. същ. от доси-чам и от досичам се; доизсичане.
ДОСКАЧАМ, -аш, несв.; доскоча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Със скачане стигам до определено място. Доскачала отнейде, катеричката се озърна страхливо, спусна се на земята, захапа една гъба и в миг се покатери навръх дървото. П. Бобев, ЗП, 23. // Дотичвам. Един ден в Стубел навлезе лека кола. Първи изскокнаха влахчетата да я
