ДОСГЪСТЯВАМ, -аш, несв.; досгъстя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Сгъстявам и това, което е останало да се сгъстява, сгъстявам напълно, докрай, досгъстявам се, досгъстя
се страд. Доматеният сок първо се концентрира, а след това се досгъстява във ваку-ум-апарати.
ДОСГЪСТЯВАМ СЕ несв.; досгъстя се се., непрех. Сгъстявам се напълно, докрай. Сладкото не се е досгъстило и ще трябва още да го варя.
ДОСГЪСТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от досгъстявам и от досгъстявам се. Третият апарат представлява специално устроен вакуум-апарат с бъркачка, в който се извършва досгъстяването на доматената маса до по-висока концентрация. М. Киров, ТК, 49.
ДОСДЪВКВАМ, -аш, несв.; досдъвча, -еш, мин. св. досдъвках, се., прех. Сдъвквам и това, което е останало да се сдъвче, сдъвквам напълно, докрай. Досдъвчи си залъка и тогава приказвай! досдъвквам се, досдъвча се страд.
ДОСДЪВКВАНЕ ср. Отгл. същ. от досдъвквам и от досдъвквам се.
ДОСДЪВЧА. Вж. досдъвквам.
ДОСЕГ, мн. няма, м. Книж. 1. Пряка, непосредствена връзка; допир, контакт. Станка отиде до кладенеца, източи вода и си наплиска лицето с шепата на лявата си ръка .., беше й приятно да чувствува досега на свежия въздух до мократа кожа на лицето. Г. Караславов, ОХ II, 650. Тези ръце — те познаха трудът и умората, /.., /страшния леден досег до любимия мъртъв. Е. Ба-гряна, СЧ, 71.
2. Прен. Близка връзка, взаимоотношения с някого; допир, контакт. Обезроден, затворен в една стая, ограничен в един кръг от книги и няколко приятели, той щеше да изгуби полека-лека досега си с хората и живота. А. Далчев, Пл, 1969, кн. 23, 63. Той безгранично уважаваше бригадира., и може би затова се смущаваше и плашеше от близкия досег с този особен, прочут човек. Т. Монов, СН, 16.
ДОСЕГА нареч. До момента в който се говори или се извършва нещо; до настоящия момент. Програмата застъпва и становището на Апостола: „Българското движение трябва да стане извътре, а не отвън, както биваше досега.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 157. През време на великденската църковна служба той не спомена, както винаги досега, името на гръцкия патриарх, а изрече с развълнуван глас пред събрания в църквата хиляден народ молитва и славословие за всебългарската църква. Д. Талев, ПК, 24. Досега времето беше хубаво, но изведнъж притъмня, вечерната заря загасна в тъмен облак. Й. Йовков, ВАХ, 54. Изведнъж лек вятър разклати неподвижните досега дървета. И. Йовков, Ж, 1945, 172.
ДОСЕГАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Достижим. През втората половина на миналия век., се създадоха методи и инструменти за наблюдения, които хвърлиха обилна светлина върху физиката на мъчно досегаемите дотогава високи въздушни пластове. ПН, 1932, кн. 1,8.
ДОСЕГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се отнася до нещо, което е съществувало до настоящия момент. Сега Катя живееше съвсем нов живот, различен от досегашния. М. Грубешлиева, ПИУ, 169. Докато с досегашните разпити съдът цели да разкрие дейността на Апостола като организатор и вожд на революцията, сега той иска да изясни доколко освободителната идея е проникнала в съзнанието на народните маси. Ив. Унджиев, ВЛ, 350. Поевява се враг опасен, страшен, .., който иска да направи прах и пепел нашите досегашни грижи и трудове. В. Друмев, И, 43. Общината и занапред ще опази своя досегашен състав. НБ, 1877, бр. 61,237.
ДОСЕГНА. Вж. досягам.
ДОСЕДЯ. Вж. доседявам.
ДОСЕДЯВАМ, -аш, несв.; доседя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. доседял, -а, -о, мн. доседели, св., непрех. Седя, престоявам някъде до определено време, до завършването на нещо, седя докрай. Той не можа да доседи сам между четирите стени, превърза се с шала и като се придържаше до голата стена, излезе насред двора, цял затънал в дълбокия сняг. Н. Нинов, ЕШО, 52. Разговорът пак мина върху условията на живота в Банки, и г-жа Берберова се боеше, че не ще може да доседи, бидейки тука съвършено сама. Ив. Вазов, HP, 14. Ази са чудя и мая: / да бягам — не ща добягна, / да викам — не ща довикам, / да седя — не ща доседя. Нар. пес., СбНУ XXVII, 280.
ДОСЕДЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доседявам.
ДОСЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до някого или нещо, който засяга някого или нещо; споменат, засегнат, застъпен. Както е знайно, Кирил и Методий занесли в Моравия и Панония (863 г.) преведените от тях на български основни богослужебни книги .. По този начин началните периоди на книжнината на досежните славянски народи представлява интересни страници от историята на старата българска книжнина у тия народи. Б. Ангелов, ЛС, 185.
ДОСЕЖНО предл. Остар. Книж. Относно, що се отнася до. Казаха се някои общи истини досежно подготовката и методо-логическия подстъп на Будевска към една роля изобщо. Ст. Грудев, АБ, 158. Вселенската патриаршия е съобщила на крит
