2. Сварявам още, допълнително. Досвари картофи за яденето, че тези са малко. дос-варявам се, досваря се страд.
ДОСВАРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от досварявам и от досварявам се.
ДОСВЕНЯВА МЕ несв.; досвенёе ме св., непрех. Рядко. Обхваща ме свян, започвам да изпитвам неудобство и да се срамувам; досрамява ме. Искаше й се [на Добра] да викне, да запее, но я досвеня, та затананика с престорен, тънък глас. К. Петканов, СВ, 37. Искаше му се още преди месец-два да каже на майка си, да побързат със сватбата, но го досвеня и нищо не каза. К. Петканов, БД, 13.
ДОСВИДЯВА МИ несв.; досвидёе ми, мин. св. досвидя ми, св., непрех. 1. Обхваща ме умиление, започвам да изпитвам умиление към някого или нещо, става ми свидно; домилява ми, домъчнява ми. За градинката му досвидя. Вярно, тя е съвсем мъничка, четири-пет лехи, ама на мило му е. ДР-Асенов, СВ, 153. — Пари ще дам аз — мислеше си Априлов — утре като си отида, цялото ми имане ще остане на училището, но и габровци да си поразвържат кесиите, защото само когато дадат и те — ще им досвидее и не ще го оставят да заглъхне в бурените. А. Каралийчев, НЗ, 162. Председателят [на съда] усмихнат поклати глава. — Вижда се, учен човек си. Казаха ми, че имаш жена, пет деца. Не ти ли досвидя за тях? Д. Марчевски, ДВ, 209. Един от царските боляре много обичал баща си и, като остарял, досвидяло му да го убие, ами го скрил на едно потаено място и го хранил, без да го усети някой. Христом. КМ II, 188.
2. Изпитвам нежелание да дам нещо, не мога да се разделя, да се лиша от нещо. „Бре, сине, защо не сте ми казали, бре козум? Да съм ви хранил всичките. Вярвай Бога. Нямаше да ми досвиди.“ Ив. Димов, АИДЖ,
51. — Ама и онзи от Черни Вит на абдал ме прави! — отново чу той дрезгавия глас на баща си. Досвидя му да наддаде една фа-ша цървули. Н. Нинов, ЕШО, 78. ДОСВИДЯВА МИ СЕ несв.; досвидее ми се, св., непрех. Досвидява ми. Оглежда коня, гали го по гривата .. — Всеки човек си има слабости. Ние, банатчаните, сме по конете .. —Двеста и петдесет хиляди ми даваха на белослатинския пазар — обръща се стопанинът, — но ми се досвидя да го продам. РД, 1950, бр. 143, 2. Баща ми цял живот прекара в неволя, но нищо не му се досвидя за мене да ме изучи да се върна тук — да служа на народа си! П. Тодоров, Събр. пр II, 379. Досвидяха й се парите, когато избираше плата, но пък от дете беше мечтала за такава рокля — от копринено кадифе]! А. Гуляшки, Л, 114.
ДОСВИРВАМ, -аш, несв.; досвйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изсвирвам и това, което е останало да се изсвири; изсвирвам докрай. „- Защо сте тука, бре? — повтаря им той [на селяните], но те мълчат. — Неми ли сте, кажете за какаво сте тука?“ — вика той вън от себе си, че не са го оставили да си досвири песента. Н. Хайтов, ШГ, 151. досвирвам се, досвйря се страд. ДОСВИРВА МИ СЕ несв/, досвири ми се св., непрех. Обхваща ме желание да свиря, започва да ми се иска да свиря. За всеки случай Заяко тури окаринката в ковчега на Перуниката.. Може да му се досвири." И. Радичков, СР, 83.
ДОСВЙРВАНЕ ср. Отгл. същ. от досвирвам и от досвирвам се.
ДОСВЙРЯ. Вж. досвирвам.
ДОСВЪРША. Вж. до свършвам.
ДОСВЪРШВАМ, -аш, несв.; досвърша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Свършвам, изработвам и това, което е останало да се свършва; свършвам докрай; доизработ-вам, довършвам. То, тая вечер няма да се спи... ще досвърша саръците сама... Л. Александрова, ИЕЩ, 81. — Като е тъй, ти си почини, пък аз ще досвърша работата — пошепна й той, намери един голям сандък, натръшка го догоре и го помъкна към плевника. Ст. Марков, ДБ, 373.
2. Довършвам изказването на мисълта си, свършвам да говоря. — Учил, ама недоучил — викаха всички.. — А бе, видяла жабата как коват вола, че и тя вдигнала крак... Не става, не става от всяко дърво свирка — досвършваше Делидимов Иван. Ц. Церков-ски, Съч. III, 259. Отзаран викнахме всички твои длъжници в кметството и взехме една част... Остава сега само лично твоят данък. Не е много — виж вземи от нейде и внеси го... Инак лошо! — досвърши помощникът. Ц. Церковски, Съч. III, 181. — Я си гледай, Минке, работата!.. Но тя [буля Костанда] не досвърши, защото от Трън-дафилови се чу шипящ, продължителен шум. М. Кремен, СС, 47.
3. Рядко. Убивам някого, унищожавам го напълно; довършвам, доубивам. Като разбра, че вълкът е вече надвит, на Петра се диощя да го досвърши, да го доунищожи. Й. Йовков, АМГ, 31. досвършвам се, досвърша се страд.
ДОСВЪРШВАНЕ ср. Отгл. същ. от досвършвам и от досвършвам се.
ДОСГОТВЯ. Вж. до сготвям.
ДОСГОТВЯМ, -яш, несв.; досготвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Сготвям и това, което е останало да се готви, сготвям докрай. Отивам да досготвя яденето, че сутринта го свалих от огъня недосготвено. досготвям се, досготвя се страд,
ДОСГОТВЯНЕ ср. Отгл. същ. от досготвям и от досготвям се.
ДОСГЪСТЯ. Вж. досгъстявам.
