ДОСАДЯВАМ, -аш, несв. (диал.); доса: дя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Досаждам2; дозасаждам. досадявам се, досадя се страд.
ДОСАДЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от досадявам и от досадявам се; досажда-не2, дозасаждане.
ДОСАЖДАМ1, -аш, несв.; досадя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. 1. Предизвиквам, причинявам досада у някого; отегчавам. Кръстьо не обичаше да се меси в къщните работи. И поради това разговорите за дрехи, за чеизи, които Кръстевица подхвана, му досаждаха. Г. Караславов, ОХ I, 7. Повече от други път тя трепереше над Петър и му досаждаше с грижите си. И. Петров, НЛ, 234. Хазаите не й досаждаха с излишно любопитство. В. Андреев, ПР, 58. В началото близките му се държаха доста внимателно и въпреки че, както по-късно узна, бяха научили вече всичко, не му досаждаха с неудобни въпроси, намеци или открити укори. Л. Станев, ПХ, 74. Съгледал я брат й, / болен, бре, Дойчина, / па на Йонка дума. / „.. /- дали ти съм, сестро, / язе, бре досадил? /.. / Ти си двори метеш, / дребни сълзи рониш!“ Нар. пес., СбНУ XXV, 19.
2. Диал. Създавам затруднения на някого, обременявам го, притеснявам го. — Дай торбичката да не ти досажда. Ще я закрепя на самара. 3. Сребров, МСП, 61-62. ДОСАЖДА МИ несв.; досадй ми св., непрех. Обикн. в св. вид. Обхваща ме досада, започвам да изпитвам досада от някого или нещо; омръзва ми. През цяла Европа се влекат немити, рошави битници. Те се приобщават към природата.. Досадило им е обществото и прогресът — всички трудности, свързани с това, да бъдеш съвременник. В. Мутафчиева, ИКМ, 153. Тук [в Италия] се дъждове, досади ми! Ив. Вазов, ПЕМ, 92.
ДОСАЖДА МИ СЕ несв.; досадй ми се св., непрех. Обикн. в св. вид. Диал. 1. Досажда ми. Време е вече да ни поведеш срещу болярите .. Па ако не щеш, дай ми воля сам да вдигна бран, досади ми се да стоя мирен. Ст. Загорчинов, ДП, 466. Грозденка по двор шеташе, / .., / Богу се милно молеше: / — Божице, милни Божице, / бактисах, Боже, бактисах, / досади ми се, додея / от една луда делия. Нар. пес., СбНУ ЬХШ, 288. Я Петър му се молеше: / „Радойко, млада войводо, /я ме, Радойко, прибери /и я със тебе да ида, / че ми се вече досадй / селските свине да паса / и с мене да се шегуват / селските моми и момци.“ Нар. пес., СбНУ ЬХ1У, 81.
2. Уморявам се. — Ех, па тръгнах да мина през баира, а то ми се досади, та поседнах тука да си почина. Т. Влайков, Съч. I, 1925,
30.
ДОСАЖДАМ СЕ несв.; досадя се св., непрех. Остар. Досажда ми се. Трябва човек и да почине — досажда се. Т. Влайков, Съч.
1, 1925, 30. Всякой отблъсква завистливия, за да ся не досажда от вечните му оплаквания. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 83.
ДОСАЖДАМ2, -аш, несв.; досадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Садя и това, което е останало да се сади, садя докрай; дозасаждам. Досадих лалетата и с това привърших градинарските си грижи.
2. Садя още, садя допълнително; дозасаждам. Мислиш, че си свършила саденето, ама цветята са много нарядко и трябва да досадиш. досаждам се, досадя се страд.
ДОСАЖДАНЕ1 ср. Отгл. същ. от досаждам1.
ДОСАЖДАНЕ2 ср. Отгл. същ. от досаждам2 и от досаждам се; дозасаждане.
ДОСАМ и (разш.) ДОСАМИ предл. Разг. За означаване, че нещо се извършва или че някой или нещо се намира в много голяма близост до някой друг или до нещо друго. Мътнозелената вода се плискаше досам нозете им. Кораба още го нямаше. Ем. Манов, БГ, 145. Коларите вървяха досам добитъка; само единият от тях беше изостанал назад. Н. Нинов, ЕШО, 80. Беят едва-що бе задържал ата си, който дълбаеше с копито в праха и клатеше малката си, суха глава, а досам него бе застанал също на хубав кон Таки Брашнаров и току му прошепна нещо. Д. Талев, ПК, 390-391. — Ще се скриете в царевицата досами пътя. Там ще ви чакат други двама младежи-работници. Т. Харманджиев, КВ, 52. Жената стоеше досами пропастта, обърната с гръб към нас. Й. Радичков, В, 74.
ДОСАМИ. Вж. досам.
ДОСАМО предл. Остар. Досам. В събота сутринта, като отхождали някои тър-новчета на ранина за пазар в Оряховица, на пътя, досамо Арбанаси и Оряховица ся казва, нападат на тях разбойници. СбПер. п II, 24.
ДОСБОРВАМ. Вж. досборувам.
ДОСБОРУВАМ и ДОСБОРВАМ, -аш, несв.; досборя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Доразказвам, доричам. Още не досбо-руала тая, царскио син върлил со златен пръстен по нея и беше й ударил право по зъби, та зъбите беше й се позлатиле. Нар. прик., СбНУ XV, 108. досборувам се, досборя се страд.
ДОСБОРУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от досборувам и от досборувам се.
ДОСБОРЯ. Вж. досборувам и досбор-вам.
ДОСВАРЯ. Вж. досварявам.
ДОСВАРЯВАМ, -аш, несв.; досваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Сварявам и това, което е останало да се сварява; сварявам докрай. Нека досваря пилето и тогава ще излезем.
