края на историята, вече забравяха какво е било началото й. Й. Радичков, СР, 7.
ДОПЪЛЗЯ. Вж. допълзявам.
ДОПЪЛЗЯВАМ, -аш, несв.\ допълзя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. до-пълзял, -а, -о, мн. допълзели, св., непрех.
1. С пълзене стигам до определено място. Евгени изтръпна от тревожно досещане: врагът можеше да допълзи незабелязано до този чукар, да го завземе и да ги бие оттам... Д. Ангелов, ЖС, 605. Невръстният син на сеяча допълзя до полицата, дигна своите големи очи нагоре, откъдето идеше чудна миризма на печен хляб и протегна ръчица: — Мамо, дай, дай! А. Каралийчев, ЛС, 72. Един от партизаните допълзял близо до него и му извикал да тръгва. Ва-нюша започнал да се изтегля пълзешком. Ж. Колев и др., ЧБП, 35. Дръпна ранения навътре в гората, застави го да легне ниско по корем, а сам допълзя на колене до пътя и зачака. П. Михайлов, ПЗ, 27. Мравята ожадняла и допълзяла до един извор да пие вода. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42.
2. Стигам до определено място, като се придвижвам бавно. — Нали бързаше, да не ни изпреварят бабките. Не бойте се, те всичките ще допълзят след нас. Че то кой ходи по „светиите“. Само старите жени. А. Каменова, ХГ, 109. Отдолу, откъм Цариград, откъм Мала Азия, допълзяха турските армии. Г. Караславов, Избр. съч. X,
20. Вечерта бе валял ситен студен дъжд, който спря по-късно и през нощта се бе превърнал в гъста, сиво-жълта, неподвижна мъгла. Една от ония мъгли, които до-пълзяват от океана, залепят се до земята и не се откъсват, понякога, по цели седмици. К. Константинов, СЧЗ, 44. • Обр. Откъм мястото за екзекуции допълзя глас: — Имаш ли последно желание? Надали може да се измисли по-отвратителен цинизъм от това, защото осъденият на смърт има едно единствено желание — да живее! Д. Жотев, ПМИ, 42. Но радостта — усещаше той — няма да трае дълго, отново ще допълзят горчивите мисли, тежките колебания. П. Вежинов, НС, 251.
ДОПЪЛЗЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от допълзявам.
ДОПЪЛНЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Нещо, което се прибавя към друго, за да го попълни, разшири, уточни и да допринесе за неговата цялостна завършеност; добавка. Ръкописите показват доста поправки и то най-вече допълнения и прибавки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 150. Избирателният закон от 8 януари 1890 г., заедно с измененията и допълненията му, се отменява. Ал. Константинов, Съч. I, 59. Средните училища да състоят от три класа със завършен курс, а 1У-ия клас да е като допълнение. Лет., 1876, 166. За тоя плодовити писател ние говорихме вече. Като допълнение на казаното, ние ще да забележим, че Йоан е замечателен и като учен човек, и като даровит проповедник. СбС, 168. Чантата и шапката са допълнение към дамския тоалет. А Цветето е оригинално допълнение към роклята. А Допълнение на закона. Допълнение на наредбата. Допълнение на речника.
2. Грам. Второстепенна част на изречението, посочваща прекия или косвен обект на глаголното действие, изразено от сказуемо-то. Дума, която пояснява смисъла на сказу-емато, се нарича допълнение. Л. Андрейчин и др., БГ, 234.
О Непряко (косвено) допълнение. Грам. Допълнение, което означава предмет, обект, засегнат непряко (косвено) от глаголното действие и се свързва със сказуемото с предлог или без предлог, при което означаващият предмет е изразен чрез местоименни (по-рядко именни) дателни форми. Изразът „старци се молят богу горещо“ дава типичен пример за непряко именно допълнение чрез дателната форма на думата „бог-бо-гу“. Пряко допълнение. Грам. Допълнение, което означава предмет, обект, засегнат пряко и изцяло от глаголното действие и се свързва със сказуемото без предлог, направо. Удвоено допълнение. Грам. Характерно за разговорния стил на българския език двойно изразяване на допълнението едновременно с името на означавания предмет, обект и с винителната (за прякото допълнение) или дателната (за непрякото допълнение) местоименна форма, заместваща името.
ДОПЪЛНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се прибавя към нещо, който допълва нещо, за да бъде то завършено, дооформено или за да се получи една цялост. Едно време този човек беше мой ученик. Преподавах му история, и понеже часовете ми бяха малко, като допълнителен предмет имах няколко часа рисуване. Чудомир, Избр. пр, 49. — Умен си, но още не знаеш, че и умът принадлежи на този, от когото получаваш хляба. Ще видят, че имаш свободно време и ще те натоварят с допълнителна работа. X. Русев, ПЗ, 15. Той [Евстати] изтичва до готварницата и пита готвача: — Рашко, ще се намери ли една допълнителна порция за мене? А. Гу-ляшки, Св, 151. Двамата стрелочници са непоправими .. Хлябът им е осигурен на село, а в железниците работят за допълнителен доход. М. Марчевски, П, 174.
2. Който се прибавя към нещо, за да го уточни, обясни или определи. Спокойно, убедително той [Левски] разказваше за дейността си, .. Понякога председателят го спираше и му задаваше допълнителни въпроси. Ст. Дичев, ЗС П, 746. Тука, при входа на града, .. получи ново, допълнително известие, че конакът е взет и пътят за там е свободен. Ив. Вазов, Съч. XXV, 188.
