изводителните страни да достигнат пряко до купувачите? П. Спасов, ХлХ, 29. Но като застана [Евлоги] на трибуната, пред слушателите си, той сякаш се изправи пред собствената си съвест, лице срещу лице. Допустимо ли беше да играе на криеница със съвестта си? А. Гуляшки, Л, 100.
4. Като същ. допустимото ср. Това, което може да се осъществи, да стане в границите на позволеното. Събитията днес не се подават на измерение, на преценка: — те надхвърлят възможното, допустимото. А. Страшимиров, Съч. V, 336. Това е в границите на допустимото.
О Допустима стойност. Мат. Стойност, с която като се замести число, означено с буква, алгебричният израз има решение, смисъл; допустимо значение. В даденото уравнение допустимите стойности за неизвестното са всички числа с изключение на нула. Допустимо значение. Мат. Допустима стойност. Допустими значения на х са х>0. Матем., 1965, кн. 4,41.
ДОПУША. Вж. допушвам.
ДОПУШВАМ, -аш, несв.; допуша, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Пуша, изпушвам и това, което е останало да се пуши, изпушвам докрай. — Сега аз си отивам, дотегнах ти. Само да си допуша цигарата. Д. Талев, ГЧ, 283. Сега бащата, по ръкави, допушва на прозореца своята лула и милва по главата малкия син, облегнат на решетката. К. Константинов, ПЗ, 199. За втори път завиха те по цигара и вече допушваха дебелите угарки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 168. Беше допушил цигарите снощи, а друга кутия имаше чак в кухнята. В. Райков, ПВ,
11. Мъжете допушиха тютюна, почесаха се по вратовете и всеки тръгна подир жена си. И. Радичков, ПЦ, 47.
2. Непрех. Рядко. Напълно преставам да изпускам пушек. Огънят в огнището отслабна, запуши и късно вечерта, преди да се разотидат, съвсем допуши, допушвам се, допуша се страд.
ДОПУШВА МИ СЕ несв.', допуши ми се
св., непрех. Обхваща ме желание да пуша; започва да ми се пуши, припушва ми се. — Винаги, когато стане дума за това, страшно ми се допушва... Впрочем тогава запалих за пръв път цигара. Л. Станев, ПХ, 97. Допушеше ли се на чичо и нямаше огън да запали цигарата, веднага изтичвах и донасях главня от огнището на стопаните. Кр. Григоров, ОНУ, 78.
ДОПУШВАНЕ ср. Отгл. същ. от допушвам и от допушвам се.
ДОПУЩАМ. Вж. допускам.
ДОПУЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от допущам и от допущам се; допускане. Както всички статии на Славейков и тая се отличава с тънка досетливост и поетическа проникновеност:..; колко убедителни са също допущанията му за влияния [върху Ботев] от Хайне и особено от Лермонтова. М. Николов, БР, 1931, кн. 8, 259.
ДОПЪЛВАМ, -аш, несв.', допълня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам, добавям нещо към друго, за да стане то пълно, цяло или да добие завършен вид; прибавям, при-турям. Аристидес беше допълнил яденето с гръцки гарнитури и лакомства от местния риболов. Д. Димов, Т, 493. Малко пари за оръжие се бяха събрали, а време за губене нямаше. — Аз ще ги допълня до шейсет — каза Кузман. — Повеке не мога. Пушка аз си имам и револвер и всичко. Д. Талев, И, 495. — Върви си, време ти е вече — подкани я и Мишо. Кандиса старата. Допълни започнатия сноп и тръгна. М. Яворски, ХСП, 175. Дона Селестина се усмихваше тъй мило. И при всяка усмивка допълваше чашите с шампанско. Б. Шивачев, ПЮА, 109. Улицата бе пуста. Някои фенери не бяха запалени и месечината допълваше оскъдното градско осветление. Ем. Станев, ИК 1-П, 32. Два сандъка .. запълваха двата ъгъла на стаичката. Няколко ниски столчета допълваха нейната мебелировка. Д. Ангелов, ЖС, 73. Момите затихнаха. Само тютюневите листа тихо шумоляха в ръцете им и тоя шум сякаш допълваше свирнята, сливаше се с нея в една нежна, плавна, широка мелодия. X. Русев, ПЗ, 134.
2. Прибавям още нещо към това, което е казано или написано, с цел да уточня, да поясня; добавям. Кметът охотно разправяше. А търговецът често го допълваше. Т. Влай-ков, Съч. III, 24. — А бе я ми кажи, как ги познавате вий, коя е такваз, коя не е? Аз много пъти съм се бъркал, а? — бай Ганю допълва въпроса си с едно дяволско подмиг-ване. Ал. Константинов, БГ, 12. Най-сетне той дочете написанто, но не вдигна глава, .., а без да отделя поглед от текста, пресегна се, взема молива, .., и започна да драска и допълва. Ст. Дичев, ЗС I, 201. Приятелите му го слушаха и сами допълваха разказа му. П. Здравков, НД, 104. допълвам се, допълня се. I. Страд. от допълвам. — Какво искате всъщност? — попита той [гъркът] след малко. — Истинската стойност на тютюна. — Тя се допълва от фабриката. Д. Димов, Т, 529. II. Взаим. от допълвам в 1 знач. Щип, Скопие, Кукуш, Битоля, Охрид, Прилеп и Велес — седем града, седем стълба на българщината е Македония през вековете. Всеки един от тях има нещо свое, нещо, което го отличава от другите, но всички заедно се допълват. Д. Спростра-нов, С, 71.
ДОПЪЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от допълвам и от допълвам се. В бялата мъгла звънците надълго и нашироко си разказваха някаква история с толкова много подробности, отклонения, допълвания и възклицания, че когато стигнеха
