върши нещо или да участва в нещо; позволявам, разрешавам. Не се лъжи да мислиш, че причината на жестокото отмъщение се крие в това, че оногова не го допуснаха да присъствува на семейното забавление. Ал. Константинов, Съч. I, 147. Допускам до конкурс. Допускам на състезание. // Давам възможност на някого да присъства, да бъде или да идва някъде. Забранява се на членовете на дружеството да допускат вестникари в къщата си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 112 .В градината, дето Са-рандовица допущаше само най-добрите си гости, .., той видя две глави. И. Йовков, ВАХ, 41.
2. Давам възможност, създавам условия за осъществяването, за извършването на нещо; позволявам, разрешавам. Стачката трябваше да се смаже незабавно, безмилостно. Но как я бяха допуснали?... Ех, че баби са клоновите директори!... Д. Димов, Т, 253. Омбрелата му не допущала да види в лицето този пътник. Ив. Вазов, Съч. XII, 167. — Трябваше в града да се обадите, оттам да извикате лекар и да не допуснете да умре най-млечната ни крава. Ст. Марков, ДБ, 67. А познава ли тя [Росинка] доктор Евгени Милев? Какъв човек е той? .. И защо допуска да я вълнуват и радват неговите думи? Д. Ангелов, ЖС, 243. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност. Л. Каравелов, Съч. II, 25. // За закон, устав и под. — давам право нещо да се извърши; разрешавам. Значи, законът допуща смъртно наказание за отсичане чуждо дърво. Ив. Вазов, Съч. VII, 42. Румънските линии не удържаха. Авангардът трябваше да се оттегли правилно и спокойно на no-задни позиции. Всичко това, мислеше си майор Крачунеско, уставът предвижда и допуща. Й. Йовков, Разк. II, 224. След като се убеди, че решението на съпрузите е сериозно и непоколебимо, съдът допуска развода.
3. В съчет. със същ. грешка, пропуск, неточност, нарушение и под. Правя, извършвам (грешка и под.). — Мисля, че слънцето почва да ви се отразява — рече меко тя [девойката]. — И не се вълнувайте, защото допускате езикови грешки. Б. Рай-нов, ДВ, 37. Бътлер.. няколко пъти проверява координатите на широката поляна сред гората, за да не допусне неточност. X. Русев, ПЗ, 298. Допускам грешки. Допускам слабости.
4. Обикн. със следв. изр. със съюз че или да. Приемам нещо за възможно, вероятно; предполагам. Едни уверяваха, че арестите са приключени, но други допущаха, че ще задържат още хора. Г. Караславов, ОХ IV, 246. Никой от нас не допущаше той да е замесен в тази тъмна история. М. Марчев-ски, ТС, 118. След няколко дни Петър беше снет от длъжността бригадир... той не допускаше, че ще постъпят с него тъй несправедливо. И. Петров, HЛ, 164. Е, дали той е извършил наистина кражбата? .. Аз допущам, защотоии това е едно отмъщение към Вълчана. Й. Йовков, Ж 1945, 227.
5, Диал. Пускам, спускам докрай (Н. Геров, РБЯ). допускам се, допущам се, допусна се страд. До зрелостен изпит ще се допущат всички ученици, които завършват последния клас с успех най-малко среден (3) по всеки предмет и имат примерно (6) поведение. НК, 1958, бр. 3, 2. На тези концерти, освен членовете, се допущат и гости с двойна плата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 63. Отсам третата кула скалата бе пресечена и отгоре й направен подвижният мост, за да се запречи или допусне входа на Царевец, според нуждата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 129. Отвън, от наши близки, не се допускаше [в затвора] никаква храна. К. Митев, ПБ, 413.
ДОПУСКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от допускам и от допускам се; допущане. „Провокатор“ — тревожно помисли Стефан. Но на това подозрение се противопостави веднага допускането, че евреинът можеше да бъде предпазлив и много опитен другар. Д. Димов, Т, 77. За да се състави .. ооща технология, е необходимо да се обосноват теоретично отделните въпроси и се направят съответни обобщения. Това изисква понякога да се правят редица допускания, които ще идеализират до известна степен действителните условия. Л. Калев, BTЛ, 5.
ДОПУСНА. Вж. допускам.
ДОПУСТЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да се допусне като възможен, приемлив в определени граници; позволен, разрешен. Най-голямо внимание писателите от XIX столетие обръщат на въпроса за възможната вярност и допустимата вол-ност на превода. Н. Лилиев, Съч. III, 106. Работниците ще употребяват всяко парченце в зидарията, ще намалят и допустимия брак. ВН, 1958, бр. 2053, 2. Допустим процент второкачествена продукция. Допустими отклонения. Допустима мощност.
2. Който е вероятен, който е възможен да се прояви, да съществува; предполагаем. Едната група трябваше да отиде назад по брега, а другата — по пътя във фланга, за да попречат на едно такова допустимо обхождане. Кр. Велков, СБ, 123.
3. С гл. съм, ставам и под. в 3 л., ед. ч. Означава, че е възможно нещо да се извърши или да съществува. Седи си [квартирантът] чинно до масата, .. и от време на време, както спорим и приказваме, ще се обади и ще рече само: — Допустимо е. Чудомир, Избр. пр, 239. Един [магнат] попита дали не е допустимо някои местни търговци в про
