2. Само св. Диал. Придавам, принасям още нещо (Т. Панчев, РБЯд). допринасям се, допринеса се страд.
ДОПРИНАСЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допринасям и от допринасям се.
ДОПРИНЕСА. Вж. допринасям.
ДОПРИПВАМ, -аш, несв.; допрйпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Доприпквам. Той [Мургаш] отиваше и далеко напред и доприпваше обратно при мене, хвърлейки се с буйна и необуздана радост. Н. Попфи-липов, РЛ, 25.
ДОПРЙПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доприпвам.
ДОПРЙПКАМ. Вж. доприпквам.
ДОПРЙПКВАМ, -аш, несв.; допрйпкам,
-аш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. С тичане стигам до определено място; доприпвам, изтич-вам. — Ей, скоклъовци, елате да ви взема мярка за нови цървулки!... Когато двете момчета доприпкаха с грейнали очи при него, той съвсем са запали от внезапното си решение. Г. Русафов, ИТБД, 118. Или някога доприпка при дядо малката ми сестрица Станка: — Сънувах, дядо! — Какво сънува, пиленце? каже усмихнат дядо. Хр. Максимов, СбЗР, 46. Случи се, че веднъж доприпка при тях Пантелей, възседнал враната си кобила, зъл и страшен като вълк единак. А. Гуляшки, СВ, 141.
2. Диал. Свършвам припкането (Н. Геров, РБЯ).
ДОПРЙПКВ АНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доприпквам.
ДОПРЙПНА. Вж. доприпвам.
ДОПРИШЙВАМ, — аш, несв.; допри-шйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. допришйт, св., прех. Пришивам и това, което е останало да се пришива, пришивам докрай. Доприших подплатата на полата си късно вечерта, допришивам се, допришия се страд.
ДОПРИШЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от допришивам и от допришивам се.
ДОПРИШЙЯ. Вж. допришивам.
ДОПРОДАМ. Вж. допродавам.
ДОПРОДАВ АМ, -аш, несв.; допродам, допродадёш, мин. св. допродадох, прич. мин. св. деят. допродал, прич. мин. страд, до-продаден, пое. допродай, допродайте, св., прех. Продавам и това, което е останало да се продава, продавам докрай. Селяните си тръгнаха, а той остана на пазара да допра-даде стоката си. допродавам се, допродам се страд.
ДОПРОДАВАНЕ ср. Отгл. същ. от допродавам и от допродам се.
ДОПРОСТЙРАМ, -аш, несв.; допростра, -ёш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. до-прострял, -а, -о, мн. допрострёли, прич. мин. страд, допрострян, -а, -о, мн. допрострёни св., прех. Простирам и това, което е останало да се постира, простирам докрай. Отивам да вържа още въжета, за да допростра прането, допростирам се, допростра се страд.
ДОПРОСТЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от допростирам и от допростирам се.
ДОПРОСТРА. Вж. допростирам.
ДОПРОСТЯ. Вж. допрощавам.
ДОПРОЧЕТА. Вж. допрочитам.
ДОПРОЧЙТАМ, -аш, несв.; допрочета, -еш, мин. св. допрочетох, прич. мин. св. деят. допрочел, св., прех. Прочитам и това, което е останало да се прочита, прочитам докрай. По стар навик той прегледа набързо основните обвинения по закона за защита на държавата .., захвърли настрана акта и отново взе вестник „Утро“, за да до-прочете започнатата статия. К. Калчев, ЖП, 259. Чернев смачка позива, без да го допрочете, погледна Манол и запита: — Кой ли го е написал? К. Калчев, ЖП, 359. допрочитам се, допрочета се страд.
ДОПРОЧЙТАНЕ ср. Отгл. същ. от допрочитам и от допрочитам се.
ДОПРОЩАВАМ, -аш, несв.; допростя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж.
1. Давам право, основание някой да извърши нещо; позволявам, разрешавам. Туй като чух прибледнях .., рекох сериозно: —До-простете ми госпожо, да ви съжаля от сърце. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 109. Допитвам ся до вас искрено, защото зная твърде добре, че благоразумието ви не ще поиска от мене, освен онова, което допро-щават честта и длъжността към майка ми. М. Балабанов, С (побълг.), 114-115.
2. Давам възможност, осигурявам условия за извършването на дадена дейност; позволявам. При съставянето на това дружество, основателите му са имали за главна цел взаимното спомагане и доколкото допро-щават силите на дружеството, улесняването на народа ни с издаването на потребни книги. С. Бобчев, СОИ (превод), б. с. допрощавам се, допростя се страд. След много търсяния, .., Антим сполучи да влезе в черквата св. Мина, .., като дякон, само колкото да ся препитава, и измоли да му ся допрости да следва науките в епископското училище на тази цариградска махала. Г. Дрангов, Лет., 1873, 107. Що трябва да са прави? Да сгърнем ръце на гърди и да са оплакваме? Това е недостойно, това прилича и са допрощава само на слабите, на жените и на децата. ЧСбПер. п I, 116.
ДОПРОЩАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от допрощавам и от допрощавам се.
ДОПУСКАМ, -аш, и допущам, -аш, несв.; допусна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. допуснат, св., прех. 1. Давам възможност, осигурявам условия на някого да из
