чал веднага да допратят бащите си в училището и пак се прибрал в канцеларията си. О. Василев, ЖБ, 66. — А някога, когато баща ти беше жив, колко мъже оставаха през зимата тука? Неколцина старци и до-мошари. Ама обаждаха се пък тогава. То не беше уредено, и пощата каква беше, но мине се не мине, ще допратят писмо. А. Каменова, ХГ, 65. Една е у майка, на братя седмина, / Петкана девойка напета, / и дойдоха нея да искат загорци — / през девет села от десето. / Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49. Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. / Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща: /
— Жени се, либе, жени се, / че либе ти се ожени. К. Христов, СК, 27. допращам се, допратя се страд. Писмо добре написано всякога бие добре в очите и в ума на оногова, комуто се допраща, и е добра препоръка за оногова, който го пише. И. Груев, Н, 1881, кн. 1, 67.
ДОПРАЩАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от допращам и от допращам се.
ДОПРЕДА. Вж. допридам.
ДОПРЕДИ нареч. 1. По-рано от определен момент, до който продължава дадено действие. Всички опори, върху които се крепеше вярата му в прекрасното и доброто бяха разрушени и той разбираше, че отсега нататък не ще може да живее, както бе живял допреди. Ем. Станев, ИК III-IV, 524. Допреди, когато сам не знаеше дали ще вземе участие в дискусията, той беше намислил какво ще каже, дори бе намерил и тона. Ем. Станев, ИК I-II, 71.
2. Като предл. За посочване момента във времето, до който продължава действието.
— Казваха ми, че допреди стотина години по тия хълмища е имало вековни гори. Д. Талев, ГЧ, 333. — Колко километра развива [лодката] в час? — пита чорлав и загорял от слънцето хлапак, който, види се, допреди нашето идване е бил главатар на цялата тая шумна и креслива детска чета. П. Незнакомов, МА, 53. — Но ти пък защо ставаш толкова нервен? Допреди няколко минути приказваше спокойно, другарски. М. Грубешлиева, ПИУ, 188.
◇ Допреди малко. Доскоро. Умисленият и плах допреди малко юнга изведнъж се развеселява. Той вади от джоба си устна хар-моничка и засвирва някаква своя весела композиция. П. Незнакомов, МА, 50.
ДОПРЕМЕТА. Вж. допремитам.
ДОПРЕМЙТАМ, -аш, несв.\ допремета, -еш, мин. св. допреметох, прич. мин. св. де-ят. допремел, св., прех. Премитам, измитам и това, което е останало да се мете, премитам докрай. Допремети ти двора, че аз трябва да излизам вече. допремитам се, допремета се страд.
Д ОПРЕМЙТ АНЕ ср. Отгл. същ. от допремитам и от допремитам се.
ДОПРЕЧВАМ, -аш, несв.\ допреча, -иш, мин. св. -их, св. Диал. 1. Прех. Изпречвам едно нещо до друго или при друго нещо (Н. Геров, РБЯ).
2. Непрех. Започвам да преча на някого, да затруднявам някого. Не каквито сме сега, че сега слава богу ние сме добре и от сичко си имаме, ами и нищо да нямаме, .., пак децата ни няма да ми дотегнат и допречат, няма да ми премилеят. Т. Влайков, БСК I, 513. Той се чудеше защо се е тъй променил дядо Мито! Не можеше, сиромаха, да разбере, защо му е тъй дотегнал и допречил, та не го оставя ни минута на мира. Т. Влайков, Съч. II, 116. допречвам се, допреча се страд. от допречвам в 1 знач.
ДОПРЕЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от допречвам и от допречвам се.
ДОПРИБЕРА. Вж. доприбирам.
ДОПРИБЙРАМ, -аш, несв.\ доприбера, -еш, мин. св. доприбрах, св., прех. Прибирам и това, което е останало да се прибира, прибирам докрай. Доприбирам масата и тръгвам. доприбирам се, доприбера се страд.
ДОПРИБЙРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доприбирам и от доприбирам се.
ДОПРЙДАМ, -аш, несв.\ допреда, -еш, мин. св. допредох, прич. мин. св. деят. допрел, св., прех. 1. Преда, изпридам и това, което е останало да се изприда, изпридам докрай. — Не бери грижа за връщането, како Кицо! Нали и аз взех от тебе една къделя вълна да допреда на Ваня салтамарката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 124. Все до тебе хурката допридам, / рожбо ненагледна, рожбо свидна. К. Зидаров, СП, 35. Преди, Данко, преди / преди, допреди я [хурката], / после, Данко, море / к идеш на разговор. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 378.
2. Преда още, преда допълнително; напри-дам, припридам. допридам се, допреда се страд.
ДОПРЙДАНЕ ср. Отгл. същ. от допридам и от допридам се.
ДОПРИНАСЯМ, -яш, несв.\ допринеса,
-еш, мин. св. допринесох, прич. мин. св. деят. допринесъл, -ела, -сло, мн. -ели и (диал.) допринел, св., прех. 1. Спомагам, съдействам за оформянето или за изпълнението на нещо. Славянската писменост станала най-мощното оръжие в ръцете на славянските народи срещу техните завоеватели. Тя допринесла за изграждането на висока култура и попречила на пристъпите на византийци и германци да претопят славяните. Ист. VII кл, 22. Очната ставка с Анастас п. Хинов, .., не допринася нищо ново в развоя на процеса. Ив. Унджиев, ВЛ, 350. Рационализацията допринесе голяма полза за ускоряване на производството.
