го че и вапорът доплува. Ил. Блъсков, ПБ III, 78.
ДОПЛУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доплувам.
ДОПОВЙВАМ, -аш, несв.; доповйя, -йеш, мин. св. доповйх, прич. мин. страд, до-повйт, св., прех. Повивам докрай, напълно, съвсем. — Ех, и тъй бива, — каза одобрително Панчовица, като доповиваше детето. Т. Влайков, Съч. И, 128. Тя допови бебето и като прегледа донесеното, плесна радостно с ръце. П. Славянски, ПЩ, 96. до-повивам се, доповйя се страд.
ДОПОВЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доповивам и от доповивам се.
ДОПОВЙЯ. Вж. доповивам.
ДОПОДВЪРЖА. Вж. доподвързвам.
ДОПОДВЪРЗВАМ, -аш, несв.; допод-вържа, -еш, мин. св. доподвързах, св., прех. Подвързвам и това, което е останало да се подвързва, подвързвам докрай. В тая кни-говезница работят бавно — още не са до-подвързали книгите, които донесохме преди един месец, доподвързвам се, доподвър-жа се страд.
ДОПОДВЪРЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доподвързвам и от доподвързвам се.
ДОПОДРЕДЯ. Вж. доподреждам.
ДОПОДРЁЖДАМ, -аш, несв.\ доподредя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Подреждам и това, което е останало да се подрежда, подреждам напълно, изцяло; донареждам. Без да проговори.., тя се прибра вътре. Допод-реди яденето на видинския паша и изкачи стълбите с тежкия поднос. В. Мутафчиева, ЛСВ, 445. Доподредих си багажа и излязох. доподреждам се, доподредя се страд.
ДОПОДРЁЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доподреждам и от доподреждам се; донареждане.
ДОПОКРЙВАМ, -аш, несв.; допокрйя, -йеш, мин. св. допокрйх, прич. мин. страд. допокрйт, св., прех. Покривам и това, което е останало да се покрива, покривам докрай. Безшумно броди призрак на смъртта, / грижливо допокрива с бял саван земята, — / скрежно остър дих посред нощта / по снежни равнини изсъхнал лист премята. П. К. Яворов, Съч. I, 153. допокривам се, допок-рия се страд, и възвр.
ДОПОКРЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допокривам и от допокривам се.
ДОПОКРЙЯ. Вж. допокривам.
ДОПОРЪБВАМ, -аш, несв.; допоръбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Поръбвам и това, което е останало да се поръбва; поръбвам докрай, допоръбвам се, допоръбя се страд.
ДОПОРЪБВАНЕ ср. Отгл. същ. от допоръбвам и от допоръбвам се.
ДОПОРЪБЯ.Вж. допоръбвам.
ДОПОТОПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който е от много далечни геологически епохи, свързани с представата за легендарния библейски потоп. Наблюдаваме огромните скелети на допотопните чудовища. Б. Шивачев, ПЮА, 132. Ти вече знаеш историята на Земята,.., че слънчева е и енергията, която се е запасила в каменните въглища, в огромните, затрупани под земните пластове, допотопни дървета. Г. Томалевски, АН, 240. Близо до Кестриц, в долините, които са съставени от варови плочи,.., са найдени човечески скелети заедно с костите на допотопни животни. Знан., 1875, бр. 5, 69.
2. Прен. Безкрайно остарял, отдавнашен, старомоден. — Да предположим, че е истина, но много стара истина, допотопна истина казваш, и ти не си Колумбът на тая истина, — отговори живо Балтов. Ив. Вазов, Съч. XI, 188. Френските колонизатори запазили не само феодалните форми на експлоатация, но и старите допотопни методи на производство. През време на многого-дишното им владичество в Сенегал оръдията на труда в селското стопанство и начините на обработване на земята почти не се променили. Л. Мелнишки, С, 24. И после, да стоиш на прозореца., и да разговаряш с някой случайно минал познайник — това беше тъй просто и тъй естествено, че само за човек с допотопни понятия можеше да бъде осъдително. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 405. А необразованият човек оре със своето допотопно рало, работи с кървав пот на челото, не знае от де да купи и де да продаде, унищожава полезното, покровителствува на вредителното и пр. Знан., 1875, бр. 1, III. // Шег. За човек — много стар, престарял. До него се мъдреше жена му, стрина Гина, а зад двамата се виждаше някакъв прегърбен надве допото-пен старец, когото не познавах. П. Незна-комов, СНП, 68.
ДОПРА. Вж. допирам1.
ДОПРАВЯ. Вж. доправям.
ДОПРАВЯМ, -яш, несв.; доправя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя и това, което е останало да се прави, правя нещо докрай. Напролет белким дойдат пак старите майстори да доправят училището, та тях фани. Т. Влайков, Съч. III, 277-278. —Дядо владика, взех през есента хилядо лева под лихва от поп Антония. Трябваха ми да доправя новата къща. Т. Харманджиев, КЕД, 72. доправям се, доправя се страд.
ДОПРАВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доправям и от доправям се.
ДОПРАТЯ. Вж. допращам.
ДОПРАЩАМ, -аш, несв.; допратя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Изпращам, пращам. Смъмрал той децата, поръ
