Page:RBE Tom4.djvu/327

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ДОПЛАЩАМ, -аш, несв.; доплатя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Плащам и това, което е останало да се плаща, плащам всичко докрай; доизплащам. Когато привечер лъхна моренинът и гората зашумя, старият стопанин се накани да си тръгне. Майсторите го гледаха в очите .. Ще си тръгне, без да им каже поне една добра дума. Думата остави, ами не мисли май да бръкне в кесията си, да доплати. Ив. Гайдаров, ДЧ, 39-40. Сега дядо Мито нищо такова не направи. И когато според Димитровден даваше Панчу, каквото имаше още да му доплаща, той му не каза да се не врича другиму и да не търси друга капия, и не попита го дори, ще ли остане пак у тях. Т. Влайков, Съч. II, 120. Не гоним от кантората си селяни, на които не сме доплатили за дърво-сека и за кирията. В. Геновска, СГ, 291.

— Днес ся свърша месецът на наема ми и не ми достигат сто и петдесет гроша да доплатя. Щях прочее да ви... Поликарп не дочака да доизкаже, извади, та му [на кафеджията] даде две жълтици. П. Р. Славейков, ЦП П (превод), 110. Тежка йе грижа на мене: / девет съм мосте заправил, / ни един не съм доправил, / ни на дюлгере доплатил! Нар. пес., СбНУ XLIII, 438.

2. Плащам още, плащам допълнително.

— Ще доплатиш още тридесет жълтици. Бял кон аз ти давам, а пък ти на мене — черна буболечка. Ран Босилек, ВП, 130. На, монастирските доходи, каквито са нищожни, не могат да покрият нито половината разноски за училището. Той доплаща от своите пари. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Само най-бедните се вслушвали в неговите думи, само те възприемали неговото учение, .. Отначало, когато ги изиграли Василеви с житото — по-добре тръгнали, но и ония са хитри, все обещавали, че ще доплатят още, все залъгвали. П. Спасов, ХлХ, 443. Сред кратки преговори с капитана на влекача, аз успявам да се настаня на борда като помощник-готвач. Разбира се, трябва да доплатя и двадесет песи отгоре. Б. Шивачев, ПЮА, 141-142. доплащам се, доплатя се страд. — Ти ще спреш с тия чайове, разбираш ли? .. — Дървата още ми удържат, на Мичето има да се доплаща таксата, .. а тя .. чайове! М. Грубешлиева, ПП, 23. Да са не доплаща или съвсем да са не плаща на оние, които не могат да ни накарат насила да им платим. Л. Каравелов, Съч. VII, 10-11 .Не са мина неделя, откак бе са изгубил Иванчо, и заемодавците, на които не бе са доплатило, отнесоха са със записите в ръце до правителството. Ил. Блъсков, ПБ II, 87.

ДОПЛАЩАМ СЕ несв.; доплатя се св., непрех. Остар. Уреждам паричните си сметки; разплащам се. — Според капитала ще вземеш и припадающа част от мелницата, пък един ден ще ми се доплатиш и ще станем на равни начала. Ем. Станев, ИК I и II, 199. Сегиз-тогиз от черковните дискоси ми даваха по някоя пара за харч, а изпосле кой и как щеше да ми се доплаща за това малко и мислех. П. Р. Славейков, БПI, VIII.

ДОПЛАЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от доплащам и от доплащам се; доизпла-щане. А привечер, срещу малко доплащане, и трите музики свириха на хорото. О. Василев, ЖБ, 438. За това списание доплащане за второто полугодие засега не се приема.

ДОПЛЕТА. Вж. доплитам.

ДОПЛИТАМ, -аш, несв.; доплетй, -èin, мин. св. догогетох, прич. мин. св. деят. до-шшл, св., прех. Плета, изплитам и това, което е останало да се изплете, изплитам нещо докрай; доизплитам. — Искаш ли да идем до пристанището? — Трябва да доплитам мрежата, обещала съм на баба — въздъхна Клео. Ем. Манов, БГ, 142. — Какво плетеш, Тинке? — От пролетес съм си заплела дрешка, че с кърската работа не можах да я свърша. Сега ръкав доплитам. А. Каменова, ХГ, 238. Ето наши посестрими, изкъпали кръшни рамни снаги, доплитат коси. П. Тодоров, Събр. пр П, 140. Горският седна близко до нея, взе недовършения венец и почна да го разглежда. — Защо го не допле-теш? Елин Пелин, Съч. II, 49. Плетет мома мрежа копринена, / я доплете мрежа копринена, /я повлече по бела Дунава, /ми из-лоа риба златокрила. Нар. пес., СбБрМ, 483. Все през марта чорапа си заплита, / в малък сечка бърза да го доплита. П. Р. Славейков, П, 77. доплитам се, доплета се страд. Вечерта из селото започна усилена шетня. Събираха се чорапи, ръкавици, доп-литаха се пуловери, шиеха се топли долни дрехи. Сл. Трънски, Н, 406.

ДОПЛИТАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доплитам и от доплитам се; доизплита-не. Доплитането на блузата трая още няколко часа, но тя търпеливо изчака, за да я облече.

ДОПЛУВАМ, -аш, св., непрех. Обикн. с предл. до. С плуване стигам до определено място; доплавам. Йонко реши да вземе малката лодка на баща си и да доплува до островчето на дяволиците. П. Славински, МСК, 112. Брегът,.., отдалеч не изглеждаше много стръмен, но когато доплувахме до него, той се оказа скалист и непристъпен. М. Марчевски, ОТ, 45. Първите европейци, които достигнали Канада през X в., били норманите .. Със своите кораби те доплували до полуостров Нова Шотландия, дори се опитали да основат поселища там. Л. Мелнишки, К, 31. Избраха четирима плувци, дадоха им по едно въже и ги пуснаха към брега. След някое време разбрахме, че са доплували и са закачили края на въжето. Б. Райнов, ЧЪ, 175. Иванчо са извести, че на 30-й того щял да слезе пътнически вапор. Едвам той изчака този ден, ей

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл