в него, допитваше ориста си, ала той [Момчил] знаеше, не няма кой да отговори на вопъла му. Ст. Загорчинов, ДП, 471. // Разпитвам. Четире пъти са го допитвали ..; на мъки са го тургале да каже дека е войводата. Н. Бончев, Р (превод), 49. допитвам се, допитам се страд.
ДОПЙТВАМ СЕ, -аш се, несв.; допитам се, -аш се, св., непрех. 1. Обикн. с предл. до. Обръщам се за съвет, за мнение към някого; съветвам се. — Но ти ще слушаш леля си — ще й помагаш в къщната работа и за всичко все до нея ще се допитваш. На своя глава нищо няма да правиш! К. Петканов, ОБ, 82. Да се занимава с дружествените работи, да се допитват до него,.., всичко това стана привичка и необходимост на стария чорбаджия. Й. Йовков, Ж 1945, 106. Всякакви люде идеха при Лазара да им пише писма, да се допитват и съветват с него за какво ли не. Д. Талев, ЖС, 228. Доде и при свекърва ми да се пооплаче и да се допита какво да прави. Т. Влайков, Съч. II, 225. Ни до майка се допитал, ни до баща, погледнеш, без поп, без кръстник, някоя вечер момъкът току заведе момата вкъщи. П. Тодоров, Събр. пр II, 281. За всичко вече той се допитваше до Петра, и от съветите му всякога добро излизаше. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 399.
2. Остар. Осведомявам се. Ония, които би пожелали да го [коня] купят, можат да отидат в къщата на руския консул, за да го видят и да ся допитат за цената му от гавазите на консулатото. Дун., 1867, бр. 139, 2. Едни от тия народи са изминале ве-ке пътя на духовното развиване, други са далече отишле, не мож ги догони и в сто години. Та се разбира, че трябва да се опознаем с тях при началото, да се допитаме за много неща, които са тям познати, а за нас са още тъмни въпроси. Н. Бончев, Съч. I, 150-151.
ДОПЙТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от допитвам и от допитвам се. След много взаимни съвети и допитвания.., в Люляково най-после се приготвиха за жетва и на утрешния ден,.., щяха вече да започват. Й. Йовков, Разк. I, 105. За наградата на зрителите ще се прави допитване в продължение на 3 дни.
ДОПЙЧАМ, -аш, несв.; допека, допечеш, мин. св. допекох, прич. мин. св. деят. допекъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. допечен, св., прех. Пека, изпичам още колкото е необходимо; доизпичам. И на огъня направо са пекли [хайдутите] месото, па и недопечено също така ся яли. То, като се зададе турчин, нема как да допечеш месото, ами ръфнеш веднъж-дваж и залягаш с пушката. Й. Радичков, СР, 46. — Тръгвам, сине, тръгвам... Ама питката не съм допекла. О. Василев, УП, 40. допичам се, допека се страд. Като се запече [гювечът], прибавя се натрошено сирене, залива се с разбити мляко и яйца и се допича. М. Гаврилова и др. ТПХI и II, 185.
ДОПЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допичам и от допичам се; доизпичане.
ДОПЙША. Вж. дописвам и допису-вам.
ДОПЙЯ. Вж. д о п и в а м.
ДОПЛАВАМ, -аш, св., непрех. Доплувам. Моряците измъкнаха и надуха три гумени червени лодчици и с помощта на специални гребци-спортисти от екипажа,.., тихо, безшумно доплавахме до устието на река Камчия. П. Михайлов, МП, 30. Трите корита доплаваха до сухото при малчуганите. П. Здравков, НД, 33. „Може би реката ще ме отнесе при Кай!“ — помисли си Герда и тая мисъл я развесели. Тя се изправи на нозе и дълго се любува на прекрасните зелени брегове. Най-после доплава до една вишнева градина. Св. Минков, СЦ (превод), 47.
ДОПЛАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доплавам.
ДОПЛАКВАМ, -аш, несв.; доплакна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доплак-нат, св., прех. 1. Плакна, изплаквам и това, което е останало да се плакне, изплаквам докрай; доизплаквам. Доплаквам чашите и тръгвам за работа.
2. Плакна още, изплаквам допълнително; доизплаквам. Не си измила добре тази чиния, доплакни я. доплаквам се, доплакна се страд.
ДОПЛАКВА МИ СЕ несв.; доплаче ми
се, мин. св. доплака ми се, св., непрех. Обхваща ме желание да плача; приплаква ми се. Пенко стоеше пред вратата и не му се вярваше, че напуска родния чикмак. Някаква непозната досега болка заседна в гърдите му. И му се доплака. П. Здравков, НД, 112. И ми стана тъжно, понеже всички бяха избягали от мене .., и ми се доплака от обида. К. Калчев, ДНГ, 36. Понякога му се струваше, че целият му живот пропада,.., чувствуваше се отритнат от всички. И му се доплакваше. Кр. Велков, СБ, 39. Гледай снимките. Гледай му кученцето, и него снели. Не е ли това трогателно, не ти ли се доплаква, като го гледаш? Елин Пелин, Съч. IV, 137.
ДОПЛАКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доплаквам и от доплаквам се; доизплакване.
ДОПЛАКНА. Вж. доплаквам.
ДОПЛАТА ж. Остар. Доплащане, доиз-плащане. За сметка на Тодораки намирам в книгите, че е четено на вашия брат Кос-тадина.., гроша 108 за доплата. АНГI, 110.
ДОПЛАТЯ. Вж. доплащам.
ДОПЛАЧЕ МИ СЕ. Вж. доплаква ми се.
