— оставя залъка, слага писалката върху недописания ред, става и — тръгва. Г. Рай-чев, СбЦГМГ, 345. Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня и учителката Сълза Младенова,.., дописваше свидетелствата на децата. Елин Пелин, Съч. II, 111. Поручик А., на когото бяха възложили да разпита заловените руски пленници, привършваше вече работата си и дописваше^ последните редове на бележките си. И. Йовков, Разк. И, 229. Ние седнахме да напишем заявлението, а домакинята отиде да приготви кафе .. Пихме кафе, дописахме заявлението и станахме да търсим Вешовски. Г. Райчев, Избр. съч. I, 169. За-рязахме занимавките. Който пишеше писмо, не дописа думата. Който четеше книга, не дочете изречението. М. Кюркчиев, ВВ, 7. дописвам се, допиша се страд. Йордан Йовков отнасяше в театъра напълно завършена пиеса и никому там през ума не минаваше, че трябва да „се доработва“, „да се дописва“, „да се преписва“. Н. Лилиев, СбАСЕП, 427.
ДОПЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дописвам и от дописвам се.
ДОПИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. В съчет. Дописен член. Остар. Книж. Член-кореспондент на академия или научно дружество.
ДОПИСКА ж. Статия (обикн. кратка) или бележка във вестник, в която се съобщава за станали събития. Бяха минали вече десет години и при все това от време на време, ту в един, ту в друг вестник, се явяваха анонимни дописки, които предаваха в съвсем невярна светлина битката при Де-миркая. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 416. Болестта ми попречи да посетя тези [трудо-во-кооперативни] стопанства, а сведенията, които събирам от дописки и репортажи, поместени из вестниците, са крайно недостатъчни. П. Тихолов, СбАСЕП, 227. Ние пращаме дописки в редакцията, ние не си жалим даже труда да ги пишем твърде дълги и често се сърдим, когато те не бъдат напечатани; в тия дописки ние описваме лошото положение на работниците от един занаят или в една местност. Г. Георгиев, Избр. пр, 326.
ДОПИСНИК, мн. -ци, м. Остар. Сътрудник на вестник или списание, който изпраща дописки; кореспондент. — Вие какъв сте? .. — Военен дописник — .. Ходиш по бойната линия, наблюдаваш сраженията ..
— и каквото виждаш, описваш. П. Вежи-нов, ЗЧР, 135. Но Иа не се обади вече .. Вкъщи у нея чакаха стотина дописници от всички големи европейски и американски вестници. Елин Пелин, ЯБЛ, 132. Изложението, .. публикувано във в. „Време“ .., разкрива решителния характер на историческата схватка между народа и чорбаджиите в Карлово, каквито схватки според неизвестен карловски дописник „съществуват почти в повечето български градове и села“. Ив. Унджиев, ВЛ, 31. За да са знае какво работят въстаниците, тряба да са разпратят дописници по сичките точки на действията им, щото народът ни да получава навреме точни известия. НБ, 1876, бр. 19, 76.
ДОПИСНИЦА ж. Остар. Жена дописник; дописничка. Какво би казала, ако тя ти намери работа, която би могла да вършиш покрай следването си? — Каква работа?... — смаяно попита Ирина. — Например дописница на някой вестник. — Но аз не зная добре немски. — Не е необходимо... Тя просто ще ти дава теми, които интересуват немските читатели. Ти събираш сведенията и ги написваш на български под форма на статия. Д. Димов, Т, 98.
ДОПИСНИЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. Който се отнася до дописник. В стаята на дописника [в редакцията на вестника] всеки ден (освен събота) от 13.30 до 19 часа има дежурен редакционен работник, с когото дописниците могат да се съветват по своята дописническа дейност. ВН, 1961, бр. 2946, 2. Дописническа мрежа.
ДОПИСНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Работа на дописник. А ето и „Ден“
— и списание, и вестник под редакцията на Стефан Бобчев, следвал в медицинското училище и подгонен като ученик за тайно дописничество в български вестници. Хр. Бръзицов, НЦ, 170.
ДОПИСНИЧКА ж. Остар. Жена дописник; дописница. — Не познавам такова момиче. — Тя също твърдеше, че не ви познава. Била е военна дописничка в дивизията. Д. Кисьов, Щ, 286. Тихо, почти шепнешком, той каза: — Идва да те търси оная, допис-ничката... — Вяра! — извика Гражев и усети, че краката му не го държат. Ив. Мартинов, ДТ, 93.
ДОПЙСУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); допиша, -еш, мин. св. допйсах, прех. Дописвам, дописувам се, допиша се страд.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОПЙСУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дописувам и от дописувам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОПЙТАМ.Вж. допитвам.
ДОПЙТВАМ, -аш, несв.; допитам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Запитвам, питам. Все едно ми е в ума: да ида ли или да не ида на Китката? Най-сетне не издържах: допитах чорбаджия. Разказах му всичко за как срещнахме разбойниците. А той зина,.., и отпървом нищо ми не рече. А. Страшими-ров, А, 635. „При Елена, при Елена щеше ми се да поживея малко по човешки, да си от-почина, да усетя сам себе си като всички хора, па после...“, оплакваше се някой вътре
