ду си, а да бъдат на разстояние 1-2 мм. К, 1963, кн. 1, 46.
ДОПЙРАМ СЕ несв.; допра се, св., нерех. Обикн. с предл. до. 1. Приближавам се до някого или до нещо дотолкова, че да не остане никакво разстояние помежду ни; докосвам се. Брат ми млъкна. Пак стана тихо. Усетих — нещо ме обгръща — пръсти се допират до мене. Д. Габе, Н, 15. Сухите снежинки не намираха пристан никъде, така ги въртеше виелицата, сякаш никога нямаше да се допрат до земята. В. Нешков, Н, 5. Ръцете си държеше настрани, за да не изцапа престилката, страх го беше да не се допре някъде и ходеше като скован. И. Петров, НЛ, 56. Искаха дъжд [нивите], а пък небето все повече побеляваше, слънцето се спущаше ниско, почти се допираше до баирите. К. Петканов, СВ, 21.
2. Прен. Влизам в досег, в контакт с нещо, запознавам се, заемам се с нещо; досягам се, докосвам се. И много неща, които изпърво му се виждаха най-заветни и чудновати, до които се допираше и залавяше с особен страх и зарад които най-много глъчки беше изял, .. — изпосле му станаха най-прости и обикновени работи. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 232-233.
◇ Допря (допрял е) нож<а> до кокал<а>.
Разг. Настъпи (настъпил е) решителният, критичният момент за действие, за разплата, крайният предел, когато повече не може да се търпи. — И за нас веке, жено, нема живот тука. Ще бегаме в града .. Арап ага и сега ми крои нещо, викат ме в кулата.. Сега веке допре нож до кокал. — Ние се така — изръмжа срещу него Вардарски. — Като допре нож до кокал! Д. Талев, ПК, 526-527. — Борисовите бюлетини за сделката с мелниците, фактурите и прочее ще се издадат, след като дойде на Райкович житото. — Това пък за какво ти е? — почуди се кметът .. — Ако допре ножа до кокала и ако искат да го бият, да може да каже, че е свършил тая работа, след като вече е имало по-евтино жито в града. П. Спасов, ХлХ, 248.
ДОПИРАМ2, -аш, несв.; допера, -еш, мин. св. допрах, св., прех. Пера, изпирам и това, което е останало да се пере; изпирам докрай. Вишана допираше дрехите, грееше е ператника пък за себе си вода и попоглеж-даше крадешком към къщи. Ил. Волен, НС, 21. допирам се, допера се страд. и възвр.
ДОПИРАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от допирам1 и от допирам се. Слави пристъпи към Ганка и несмело пое ръката й. И може би това допиране до нея възпламени всичкия скрит огън в душата му, та по лицето му изведнъж проигра гримаса, изразяваща и плач и радост едновременно. Д. Не-миров, Д № 9, 128. Момата се спря пред шипката и извика: — Колко е нацъфтяла! Тя се спусна да къса малките розови цветенца и извикваше при всяко допиране до тях. Елин Пелин, Съч. V, 14-15. Той [бай Ганьо] е главно смешен в различните допирания със западната „култура“. Г. Бакалов, Избр. пр, 290.
ДОПИРАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допирам2 и от допирам се.
ДОПИРАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Мат. Който е насочен към дадена крива линия по права линия, имаща с кривата една обща точка. Окръжности, които имат една обща точка, се наричат допирателни окръжности. Планим. VIII кл, 50. Равнина, която има с кълбовата повърхнина само една обща точка, се нарича допирателна равнина на кълбото. Стереом. X кл, 91. Главното преимущество на конусните кранове се състои в добрата херметичност между допирателните повърхнини, за което е необходимо затворът постоянно да се притиска към тялото. Д. Вълков, X, 97.
2. Като същ. допирателна ж. Мат. Права линия, която се допира до окръжност; тан-гента. Права линия, която има само една обща точка с окръжността, се нарича допирателна към окръжността. Планим. VIII кл, 47. За да бъде съпротивлението, което се оказва на вилката, по възможност най-малко в момента на избутване, палците трябва да са насочени по допирателната на колелото. Е. Чичов, В, 60.
ДОПИРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. В който става допир между отделни предмети, неща. Общата точка на допирателната права и окръжността се нарича до-пирна точка или точка на допирането. Планим. VIII кл, 47. Дълготрайността на детайлите на машините до голяма степен зависи от качеството на обработката на работните (допирните) им повърхнини. Маш. IX кл, 74. В сравнително малък обем се получава голяма допирна повърхност на вдишвания въздух с капилярната мрежа на белодробните мехурчета. Анат. VIII кл, 94.
2. Само в съчет. Допирни точки. Книж. Общи, еднакви, близки характерни черти, свойства на две или няколко неща, явления и др. Между нашето и сръбското възраждане могат се посочат много допирни точки. Б. Пенев, НБВ, 23. Ролята на Ирина, която ми се повери, е според мене, една от най-трудните в пиесата.. Търсех общи допирни точки между моя мироглед и тоя на Ирина. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56-57. Испанците имат известно сходство с русите. Те имат допирни точки. Б. Шива-чев, Съч. I, 16.
ДОПЙСВАМ, -аш, несв.; допиша, -еш, мин. св. дописах, св., прех. Пиша, написвам и това, което е останало да се пише, написвам докрай. "Тичай при Влайков! Само той може да ти помогне! Тогава Влайков може да е на обедна софра, може да дописва нещо..
