бр. 2, 94. • Обр. — А и друго — продължава старецът, допипал нишката на нова ми-СЪЛ) — тия капи много изтрайват. Н. Хайтов, ШГ, 69.
2. Прен. Хващам, улавям, залавям някого. В колибата на Рангела те пак видяха Цана и за да имат от него спомен, взеха му часовника. И той обаче ги не забрави и още заранта заяви на пловдивската полиция, която ги допипа заедно с Рангела. Ив. Вазов, Съч. XXV, 207.
3. Прен. Докопвам се, добирам се, достигам до нещо. Йоаким подушваше тайните копнежи на Светослава да допипа короната чрез посредството на Чоки. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. Но чтом ся изнамеряше что-годе, което било добро и сгодно за чловека, та му принасяло леснина, за да ся удържи, или друга някоя угода, тоя си час и други хора допипвали това нечто и го прегръщали. Й. Груев, Лет., 1873, 172. до-пипвам се, допипам се страд.
ДОПЙПВАМ СЕ несв.; допйпам се, св., непрех. С предл. д о. Остар. и диал. Допип-вам (във 3 знач.). Рекох да погледна още един път на моя съсед,.., очите ми четири светнаха, кога съзрях до хълбока му да свети тенекиена манерка .., но как да се допипам до нея? Ил. Блъсков, (превод) Китка V, 1886, кн. 13, 8. Там има и славянски да преподават; .., да можете да се допипате до едно такова училище. Ил. Блъсков, ДБ, 36.
ДОПЙПВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от допипвам и от допипвам се.
ДОПИР, мн. няма, м. 1. Пряка, непосредствена връзка; досег, докосване. Допирът на ръцете му изпълни Христина с блаженство и в своя порив тя притисна успите си към дланта на едната му ръка. Ем. Станев, ИК I и II, 457. Тя приближи още. Игнатий подаде ръката си и загледан в кестенявите коси, с някаква непозната досега приятност почувствува допира на влажните й устни. Ст. Дичев, ЗС I, 272. Тотка притисна детето до гърдите си и от простия допир с него черпеше кураж и спокойствие. М. Яворски, ХПС, 321.
2. Прен. Близка връзка, взаимоотношения с някого; досег, контакт. По-близък допир със семейството на Йовкова имах, когато се преселиха в София и с години живяхме в близко съседство. Д. Габе, СбАСЕП, 421. Той [А. Страшимиров] познаваше народния ни език от непрекъснат допир с народните маси, служеше си свободно с речниковите му запаси. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 56. Тя беше интелигентна и човек можеше да разговаря с нея за всичко, а жените от тоя вид, които фон Гайер бе срещал в живота си, се броеха на пръсти и не бяха идвали никога в по-тесен допир с живота му. Д. Димов, Т, 348. // Запознаване отблизо с нещо. Той [Гьоте] е дошел да се учи, да повишава знанията и сръчностите си в изкуството,.., да развие талантите си в допир с великите произведения на миналото. М. Арнаудов, Г, 29. Уверен съм, че Загреб остана в спомените му като първи чуждестранен град, дето влезе в допир с една чужда култура. СбАСЕП, 201.
21 Речник на българския език, т.1У
ДОПЙРАМ1, -аш, несв.; допра, -еш, мин. св. допрях, прич. мин. св. деят. допрял, -а, -о, мн. допрели, прич. мин. страд. допрян, -а, -о, мн. допрени, св. 1. Прех. и обикн. с предл. до. Приближавам нещо до друго дотолкова, че да не остане никакво разстояние помежду им; досягам. То [кучето] бавно протягаше напред своята шия, допираше муцуната си до земята. Хр. Смирненски, Съч. III, 226. — Защо си бледен? А очите ти какви са! Да не си болен? — тя допря длан до челото му. — Температура нямаш, а как изглеждаш! П. Стъпов, ГОВ, 51-52. Като луда премина улицата, провря се през вратника, .. и допря лице до прозореца. — Како, отвори ми! К. Петканов, МЗК, 35. Внезапно, като простря ръката по-високо, той усети, че пръстите му допират не студена земя, а дъски. Ив. Вазов, Съч. X,
131. // Слагам, поставям нещо, което да остане в непосредствен допир с друго. Допри шкафчето до стената.
2. Непрех. Разг. С предл. до. Използвам някого или нещо като последна, крайна възможност за да извърша нещо наложително. Три пъти ходи при него председателят да го моли. — Бай Рожене, до тебе допряхме. Ти си най-крайният. По-нататък — гора. И твоята земя като влезе в общата народ-на нива — ще оправим брезната от Средния лъг до Осеновата мъртвица. А. Кара-лийчев, СР, 53. —Добър работник си намерил! — подхвърли бай Нончо. — До него ли допря? А. Гуляшки, СВ, 182. — Когато ви потрябвам, няма да се откажа. Но сега не ме закачай! Не сте допрели до мене! М. Грубешлиева, ПИУ, 44. — А ти гледай тази нощ детето. До тебе допряхме. В. Ге-новска, СГ, 232.
3. Непрех. Диал. С предл. до. Достигам, дохождам до някъде. — От чуждите мери ще вземаме ли? — попита един стар циганин. — Щом допрат и стъпят в моята, вземайте. Ц. Гинчев, ГК, 300. Стадо слиза от планина, / от планина, от равнина; / връве-ло ми, что връвело, / допрело е до речица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 341. допирам се, допра се I. Страд. от допирам1 в 1 знач.
II. Взаим. от допирам1 в 1 знач. Раменете, които се допират, очите, които безмълвно се срещат,.. — всичко това ражда една топла вълна на другарство и това спокойно примирение пред еднаквата участ, което гали и успокоява. Й. Йовков, Разк. II, 152. Те се движеха бавно,.., толкова близко един до друг, че малките пръсти на отпуснатите им ръце .. се допираха. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Много важно е двете колекторни пластинки да не се допират помеж
