3. Грам. Който изпълнява службата на допълнение в изречението или е свързан с допълнението. Допълнителното изречение пояснява сказуемото на главното изречение и отговаря на въпрос що, кого .. Обикновено допълнителното изречение стои след главното. Л. Андрейчин и др., БГ, 276-277. Допълнителни съюзи са: да и че. Те водят изречения, които поясняват смисъла на глагола в главното изречение. Л. Андрейчин и др., БГ, 213.
4. Като същ. допълнително ср. Разг. Ядене, което се дава в повече след редовната порция; добавъчно. На летния лагер имах голям апетит и все питах готвача има ли допълнително.
◇ Допълнителен цвят. Спец. Всеки един от трите цвята (зелен, оранжев и виолетов), които се получават от комбинирането на трите основни цвята в спектъра (син, жълт и червен).
ДОПЪЛНИТЕЛНО нареч. 1. В повече, над нормата. Ако се появи стар зид, да речем, или вода в основите, ще уговорите, че няма да се плаща допълнително. Чудомир, Избр. пр, 142. Останах още и работих допълнително, за да мога утре да мина на друга работа.
2. По-късно, след известно време. Датата на въстанието щяла да бъде съобщена допълнително. Г. Караславов, ОХ IV, 465. „Снощи към 10 1/2 часа една страшна експлозия разтърси целия град .. От допълнително събраните подробности можахме да научим, че това нещастие се дължи на неблагоразумието на двама млади хора.“ Св. Минков, Избр. пр, 62-63. — Сега мобилизират полк, който ще замине на турската граница. Ще отидеш там... Допълнително ще се свържа с тебе. Д. Кисьов, Щ, 89.
ДОПЪЛНЯ. Вж. допълвам, допъл-нявам, допълня м.
ДОПЪЛНЯВАМ, -аш, несв. (остар.); допълня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Допълвам. Скоро подир това явиха се ученици па-исиеви, които допълняват и разширяват неговата хроника. Г. Бенев, БК (превод),
11. Когато почвата не съдържа в себе си достатъчно количество храна, .. земледе-лецът е длъжен да допълнява mue недостатъци на почвата. Знан., 1875, бр. 18, 282. допълнявам се, допълня се страд.
ДОПЪЛНЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от допълнявам и от допълнявам се.
ДОПЪЛНЯМ, -яш, несв. (диал.); допълня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Допълвам. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп, и тогава допълня-ше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Една проста маса, два стола и вехто дървено легло допълняха скромната наредба. Св. Минков, ПК, 3. Колкото за Гедеона, той говореше само с едносрични думи, а останалото до-пълняше с намигвания и ръкодвижения. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Гришата бе нисък, тумбест, с несъразмерно голяма глава, смееше се кръшно и много умело допълняше шегите на своя приятел. Г. Караславов, ОХ IV, 240. — Сам си измислих! — тръскаше Евстати глава. — Моите сливи ще бъдат като круши големи! — допълняше той. А. Гуляшки, МТС, 12. допълням се, допълня се страд. и взаим. — Сега всичко трябва да се купи наготово от града. По-рано беше лесно — всичко в къщи се изпридаше и натъкаваше, а което не достигаше, се допълняше от чеиза на майката. Г. Караславов, ОХ I, 6. Слънчо и Самодива са същински брат и сестра, и те се допълнят един друг. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 52-53.
ДОПЪЛНЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от допълням и от допълням се.
ДОПЪПЛЯ. Вж. допъплям.
ДОПЪПЛЯМ, -яш, несв.; допъпля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. С пъплене стигам до определено място. Аз пълзя, .. Най-сетне допъплах до съседа си. Ил. Блъсков (превод), Китка V, 1886, кн. 13, 8.
2. Стигам до определено място, като се придвижвам много бавно. Той ще върви за Влашко, как да е, ще допъпли. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 180. — Ще си отдъхнат на определеното място, ако разбира се, керванът не допъпли скоро-скоро. Г. Караславов, Избр. съч. X, 50. — Благодаря, чадо, — каза той, като прие хляба от Мария .. на-деях ся как годе да допъпля до града; но далечният път и недостатък в храна ми пресякоха сили. С. Радулов, ГМП (превод), 238-239. Нямаше небе, / а бесни кълбоци дим черен. / Отвсякъде допъпля мрак неверен. К. Христов, ЧБ, 318. Стана хладно. При-тъмня. Допъплиха гъсти мъгли и Витоша съвсем се изгуби от погледа ни. • Обр. Някаква неясна тревога, смесена със страх, се мъчеше упорито да допъпли до мислите. П. Вежинов, ЗНН, 63.
ДОПЪПЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от допъплям.
ДОПЪРЖА. Вж. допържвам.
ДОПЪРЖВАМ, -аш, несв.; допържа, -иш, св., прех. Пържа, изпържвам и това, което е останало да се пържи, изпържвам докрай. Ланги пържи. Присядам до нея. Като допържва последната, тя домита тестото от гивеча, слага го в тиганчето, .., и ето, става завчас една лангица. Т. Влайков, Пр I, 184. допържвам се, допържа се страд.
ДОПЪРЖВАНЕ ср. Отгл. същ. от допържвам и от допържвам се.
ДОПЪРЛЯ. Вж. допърлям.
ДОПЪРЛЯМ, -яш, несв.; допърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пърля, опърлям и това, което е останало да се пърли, пърля докрай. — Стига си стъргал тая глава! — рече
