ДОПАДАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допадам1 и от допадам се1.
ДОПАДАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от допадам2.
ДОПАДАНЕ3, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от допадам3.
ДОПАДНА1. Вж. допадам1.
ДОПАДНА2. Вж. допадам2.
ДОПАДНА3. Вж. допадам3.
ДОПАДНА МИ СЕ. Вж. допада ми
се.
ДОПАРВА МИ несв.; допари ми св., непрех. Усещам да ми припарва, да ми пари. Димята плювна цигарата, че му допари. Г.Краев, ВН, 1965, бр. 4292, 4. — Сръбни си още една чашка!.. Ако ти допари —разхла-ди си устата с любеница. Я виж какви семки — като просени зрънца. А. Каралийчев, ПГ, 119. Стъпих в тревата и нещо ми допари, там имало и коприва.
ДОПАРВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допарва ми.
ДОПАРИ МИ. Вж. допарва ми.
ДОПЕКА. Вж. до пи чам.
ДОПЕРА. Вж. допирам2.
ДОПЕЧАТАМ.Вж. допечатвам.
ДОПЕЧАТВАМ, -аш, несв.; допечатам, -аш, и допечатя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Печатя, напечатвам и това, което е останало да се печати, напечатвам докрай. Допе-чатваме брошурата и я пускаме по книжарниците. допечатвам се, допечатам се, допечатя се страд. Все по това време едно утро министър Шишманов ми праща на коли,.., Величковия превод на „Ад“,.., с бележка да го прегледам и препоръчам за откупуване — за да се подпомогне издателя, догдето книгата се допечата. К. Христов, СбЦГМГ, 277.
ДОПЕЧАТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допечатвам и от допечатвам се.
ДОПЕЧАТЯ. Вж. допечатвам.
ДОПЕЯ. Вж. допявам.
ДОПИВАМ, -аш, несв.; допия, -йеш, мин. св. допйх, прич. мин. страд. допйт, св., прех. Пия, изпивам и това, което е останало неизпито, изпивам докрай. След обяд старите допиват виното си на сянка в оживени разговори за това, което е и което е било. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42. Когато Венко се върна при огъня, Виктор беше станал и бързо допиваше чая си. Ал. Бабек, МЕ, 275. Двамата възрастни хора, мъж и жена, които допиваха бирата си, радушно му кимнаха. Ем. Манов, БГ, 89. И като изрече тия думи, войводата поднесе чашата до устните си, ала не допи виното до края. Ст. Загорчинов, ДП, 378. — Е, казвай да видим що си направил, накъдето си ходил, — каза той, след като допи първата чашка кафе. 3. Стоянов, ЗБВ I, 360. допивам се, допия се страд. В деня на своята сребърна сватба,.., Матей Матов се почувствува изведнъж много зле и легна на легло .. За празника това беше истински удар; той продължи, докато се дояде яденето и се допиха чашите. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 339-340.
ДОПЙВА МИ СЕ несв.; допйе ми се, св., непрех. Обхваща ме желание да пия, започва да ми се пие. Като изяде тоя път по-ба-вно хляба, Пачо се почувствува съвсем сит и му се допи вода. Т. Харманджиев, КЕД, 37. — Ще пиеш ли едно турско? — ..и посегна да включи котлончето, на което си вареше по всяко време кафе, щом му се допиеше. Ст. Даскалов, ЕС, 151. След като дълго се бях хранил с черешови шушулки,.., на мене неудържимо ми се допи мляко. Н. Хайтов, ПГ, 104.
ДОПИВАМ СИ несв.; допия си, св., непрех.
1. Допивам. Няколко души, изправени в полукръг до тезгяха, си допиваха на крака. П. Михайлов, ПЗ, 139.
2. Пия още, пия допълнително. Забрани му да води вкъщи пияни приятели да си допиват и Васил не ги водеше. Т. Монов, СН, 181.
3. Пия още колкото ми се иска да пия, пия до насита. Плати и отиде в пивница „Драгоман“, да си допие спокойно с нашенско вино. Т. Харманджиев, КЕД, 103.
ДОПИВ АНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допивам и от допивам си. Отидох един ден в пивницата и си пийнах чаша вино, с намерение бавно да гълтам дано стигне за повече време. Харно, ама я разсипах изведнъж в гърлото, па рекох: — Цанке, тя така няма да стане, ами я дай тук още едно кило за допиване. Г. Краев, АЗ, 7.
ДОПИКАВА МИ СЕ несв.; допикае ми се св., непрех. Разг. Изпитвам нужда да пикая, започва да ми се пикае.
ДОПИКАЕ МИ СЕ. Вж. допикава ми се.
ДОПИЛЕЯ СЕ. Вж. допилявам се.
ДОПИЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; допилея се, -ёеш се, мин. св. допилях се, прич. мин. св. деят. допилял се, -а се, -о се, мн. допилели се, св., непрех. Разг. Неодобр. Идвам някъде, обикн. като неканен, нечакан, нежелан гост; домъквам се, довличам се. Пък и от тоя пусти загорец, гдето се е допилял неканен в село, може ли жена да се опази! То един делия, брате, един халосник, дето го няма по света! Чудомир, Избр. пр, 14. — Не обичах го. Отде се допиля в нашето село? Ив. Вазов, Съч. XXI, 132. — Овцете си преживят в кошарата — успокои го Василчо. — А защо се допиля е такова време? М. Марчевски, ГБ, 152. Още от вратата бабата го посрещна сърдито: — Какво си се допилял, бре, ни в туй, ни в онуй време? К. Калчев, СТ, 12.
