трябва. Д. Ангелов, ЖС, 507-508. По-сериозни усилия за индивидуализиране поетът е положил в „Майка“, но и тук се чувствува стремежът да се изгради образът твърде общо. Жотев не е дооценил необходимостта да го обогати с конкретни индивидуални черти. С, 1951, кн. 9, 186-187. дооце-нявам се, дооценя се страд. Заболелият от грип трябва да пази леглото, което условие не се дооценява достатъчно, особено у нас. Пр, 1952, кн. 5, 50.
ДООЧЙСТВАМ, -аш, несв.; доочйстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Чистя, очиствам напълно, докрай. Чук-чук-чук! За няколко минути сръчният лекар проби кората [на болното дърво] и измъкна червея, а милосърдните сестри доочистиха раната. П. Бобев, ГЕ, 169. доочиствам се, доочйстя се страд.
ДООЧЙСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доочиствам и от доочиствам се.
ДООЧЙСТЯ. Вж. доочиствам.
ДОПАДАМ1, -аш, несв.; допадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. С предл. на. 1. Предизвиквам у някого добро чувство, добро разположение към себе си, предизвиквам задоволство у някого; нравя се, харесвам се. Загорецът допадаше на старите. Ни рода му знаяха те, нито от къде е, ала който веднъж бе срещнал кроткия Бойков поглед и чул свирката, що хортува вместо сърцето му — не му трябваше повече. П. Тодоров, И I, 95. Изглежда, че и аз му допаднах .. и се сприятелихме някак си неусетно. К. Калчев, ДНГ, 101. Той хареса Станка, допадна му нейната прямота, нейната пър-гавина. Г. Караславов, ОХ И, 385. Салчо слушаше и сам се учудваше, че тия думи разпалваха кръвта му, те му допадаха, опияняваха го и той се прибираше обнадежден и щастлив в дома си. П. Стъпов, ЖСН, 30.
2. Подхождам, съответствам на нещо. Късите мартенски дни, ту слънчеви, ту ветровити и дъждовни, много допадаха на душевното състояние, в което беше изпаднал напоследък Евлоги. А. Гуляшки, Л, 204. За-фана той Ботевата: „Тежко, тежко, вино дайте!“ .. И сега най-много сякаш тя допадаше на неговото тъжно и пропито от не-задоволство настроение. Т. Влайков, Съч. III, 29. Хладни и пресметливи грабители, те [викингите] биха плюли на всяко божество и биха се кланяли и на Буда и на Моха-меда едновременно, ала все пак най допадаше на склонностите и знанията им вярата в Один и Валхала. А. Дончев, СВС, 654. И двамата хусари бяха еднакво едри и силни мъжаги, личеше си, че и на двамината оръжието бе харесало и допаднало на силата и ръста. Ст. Загорчинов, ДП, 320. Кор-тес, като слушаше това известие, което много добре допадаше на целта му, много ся зарадва. П. Кисимов, ОА II (превод), 94.
ДОПАДА МИ несв.; допадне ми св., непрех. Изпитвам задоволство, удоволствие от някого или от нещо; харесва ми, нрави ми се.
— А то не е кой знай какво, ами... приляга ми тая работа. И някак си... как да я река, пустата му дума... Допада ми ха, допада ми да продавам и туй то! Ст. Марков, ДБ, 27. Много му допадаше и много му бе кеф, че младата му снаха излезе такава разговорна и сладкодумна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200.
ДОПАДА МИ СЕ несв.; допадне ми се св., непрех. Остар. Допада ми. — Е, госпожа графице, как ви се допада в новия кабинет? П. Тодоров, МГ (превод), 22. Кънчо наглед беше доста отърсен и приличен момък. Той й се допадна. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 250. Ако да можах да върша всичко по волята си, наместо да ходя да търся женитба, която не ми ся допада, аз бих избрал една мома по волята си... М. Балаба-нов, ДБ (превод), 88-89.
ДОПАДАМ СЕ несв.; допадна се св., непрех. Остар. Допадам1 (в 1 знач.). — Отнеха ми жената... и искаха да ме убият.
— И ти искаш да си отмъстиш? — Искам. На хана се допадна тая искреност, що звучеше в думите на Радиола. Ив. Вазов, Съч. XIV, 97. Шпанъолците разменили от дивя-ците много злато за игли, мерджане, мъниста и други ситнории, които ся допаднали на островитянете. Г. Иошев, КВИ (превод), 251.
ДОПАДАМ2, -аш, несв.; допадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Дохождам, пристигам някъде, обикн. неочаквано или случайно; попадам, озовавам се.
— Добре дошли! .. Седнете. Е, кога допаднахте? Ив. Вазов, Съч. XVIII, 52. Живели си хората тъй, докато един ден при тях допаднал, кой знае откъде, пришелец. Хр. Пелитев, Пулс, 1976, бр. 13, 16. Както се мъдрели край огнището, годежарите допаднали. Сестрите ги посрещнали мълчешката и на всекиго подали столче да седне. Ст., 1968, бр. 1180, 3. Русите допадат откъм Дунав и първо заемат тамошните Рус-чушка и Силистренска области. ПСп, 1876, кн. 11-12, 105. Турчищдопадна, мажка моме, йотвън на дворан. / Йот конян слиза, мажка моме, за тебе пита. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 114.
ДОПАДАМ3, -аш, несв.; допадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Падам докрай (Ст. Младенов, БТР). Допаднаха и сетните листа. Ст. Младенов, БТР I, 575.
2. С падане достигам до някъде (Н. Геров, РБЯ I). Допадна до дъното. Н. Геров, РБЯ I, 340.
ДОПАДА МИ СЕ, несв.; допадна ми се,
св., непрех. Диал. Получавам възможност, имам, пада ми удобен случай да направя нещо. Нека ми ся допадне, та да види как ща го кръщавам. Н. Геров, РБЯ I, 340.
