ДООТЛЕЖАВАМ, -аш, несв.; доотле-жа, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. Отлежавам още колкото е необходимо. Не трябваше да точим от това вино — то трябва да се остави да доотлежи.
ДООТЛЕЖАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доотлежавам.
ДООТЛЁПВАМ, -аш, несв.; доотлепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отлепвам напълно, докрай. Марката се скъса, не можах да я доотлепя. доотлепвам се, доотлепя се страд.
ДООТЛЕПВАМ СЕ несв.; доотлепя се, св., непрех. Отлепвам се напълно, докрай.
ДООТЛЁПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доотлепвам и от доотлепвам се.
ДООТЛЕПЯ. Вж. доотлепвам и до-отл епям.
ДООТЛЁПЯМ -яш, несв.; доотлепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Доотлепвам. доотлепям се, доотлепя се страд.
ДООТЛЁПЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доотлепям и от доотлепям се; доотлепване.
ДООТРЁЖА. Вж. доотрязвам.
ДООТРЯЗВАМ, -аш, несв.; доотрёжа, -еш, мин. св. доотрязах, св., прех. Отрязвам напълно, докрай, доотрязвам се, доотрежа
се страд.
ДООТРЯЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доотрязвам и от доотрязвам се.
ДООТСЕКА. Вж. доотсичам.
ДООТСЙЧАМ, -аш, несв.; доотсека, до-отсечёш, мин. св. доотсякох, прич. мин. св. деят. доотсякъл, -кла, -кло, мн. доотсёкли, прич. мин. страд, доотсёчен, св., прех. Отсичам напълно, докрай, доотсичам се, доотсека се страд.
ДООТСЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доотсичам и от доотсичам се.
ДООТСПЙВАМ СИ, -аш си, несв.; до-отспя си, -йш си, мин. св. -ах си, св., непрех. Спя, отспивам си напълно, колкото ми е необходимо.
ДООТСПЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доотспивам си.
ДООТСПЯСИ. Вж. доотспивам си.
ДООФОРМЯ. Вж. дооформявам и дооформям.
ДООФОРМЯВАМ, -аш, несв.; дооформя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Оформявам напълно, докрай, придавам окончателна форма; дооформям. По възпитание, по наследствени традиции, по своя личен опит и по историческите обстоятелства, които идеха да го дооформят, това поколение беше дълбоко патриотично. К. Константинов, ППГ, 243. дооформявам се, дооформя се страд. Селскостопанската палата на изложението е почти готова и сега само се дооформяват щандовете.
ДООФОРМЯВАМ СЕ несв.; дооформя се,
св., непрех. Оформявам се напълно, докрай; дооформям се. Не са еднакви и отделните призивни звуци, които издават различните видове дарвинови чинки (за събиране на двата пола от една двойка, на малките и пр.). Така че вече и при тях се дооформяват отделни говори. Н. Боев, Г, 98.
ДООФОРМЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дооформявам и от дооформявам се; дооформяне. Зад огромните стъклени витрини на сградата,.., може да се види как бързо върви дооформяването на главния салон. ВН, 1961, бр. 2998, 2. За до-оформяване на цялостния си хипарски вид той си купува тесни панталони и яке с джобове и ципове.
ДООФОРМЯМ, -яш, несв.; дооформя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Дооформявам. Стените бяха изписани с модерни стенописи на морски сюжети. Няколко кръгли като илюминатори на кораб прозорчета дооформяха моряшката обстановка. С. Чер-нишев, ВМ, 70. Той полагаше много грижи да приучи децата в заниманията по пластика внимателно да дооформят всеки детайл на фигурките си. дооформям се, дооформя се страд. На мястото на заварката [на две метални части] се получава известно удебеление, което се дооформя чрез допълнителна обработка с чук. П. Минков и др., ЕФМ, 9.
ДООФОРМЯМ СЕ несв.; дооформя се св., непрех. Дооформявам се. Изразходват се натрупаните през личинковия период резервни вещества и се дооформят органите на бъдещото насекомо. Б. Бижев, СП, 29. Хранителните продукти се подлагат на студена или топлинна обработка, при която трудно смилаемите хранителни вещества се превръщат в лесно смилаеми,., и се дооформя необходимата структура.
Н. Сотиров, СК, 26.
ДООФОРМЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дооформям и от дооформям се; до-оформяване. От с. Исмаил [Хр. Ботев] помага за прехвърлянето на вестници и прок-ламации от Западна Европа в Русия. Тази литература и особено изданията на Хер-цен, които страстно чете, спомагат за до-оформянето на мирогледа му. Лит. X кл,!43.
ДООЦЕНЯ. Вж. дооценявам.
ДООЦЕНЯВАМ, -аш, несв.; дооценя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. С отриц. не. Не оценявам достатъчно нещо, не обръщам достатъчно внимание на важността, значението на нещо. — Благодаря! — в тона и в усмивката на Саваков имаше язвителна подигравка. — И аз също ви ценях, но както сега разбирам, не съм ви дооценявал както
