и ги прибавих към другите зеленчуци за яденето. Д Дообели ябълката и я даде на детето.
2. Обелвам допълнително, обелвам още; до-избелвам. Дообели няколко печени чушки да допълни буркана с туршията, дообел-вам се, дообеля се страд.
ДООБЕЛВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дообелвам и от дообелвам се; доизбелване.
ДООБЕЛЯ. Вж. дообелвам.
ДООБЕРА. Вж. дообирам.
ДООБЗАВЕДА. Вж. дообзавеждам.
ДООБЗАВЕЖДАМ, -аш, несв.; дообзаведа, -еш, мин. св. дообзаведох, прич. мин. св. деят. дообзавел, св., прех. Обзавеждам напълно, докрай; завършвам обзавеждането на нещо. — Още не съм я [вилата] дообзавел като хората... Не знам как хората си обзавеждат вилите. Черемухин, ПД, 41. Обзавеждането е направено с вкус .. Сега личният състав е обещал да дообзаведе дежурната стоянка в такъв вид, че да служи за показ на останалите аеродруми. НА, 1964, бр. 4767, 3. дообзавеждам се, дообза-веда се страд. С новите печалби на фирмата се дообзаведоха много от търговските й магазини.
ДООБЗАВЕЖДАМ СЕ несв. ; дообзаведа
се св., непрех. Обзавеждам дома, жилището си напълно, докрай. Трябва ми още малко време, за да се дообзаведа и тогава ще ви поканя на гости.
ДООБЗАВЕЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дообзавеждам и от дообзавеждам се. Нови модерни шкафове, инсталации и всичко останало, необходимо за дообзавеждане намясто, бяха осигурени за повечето сцгтеки в столицата.
ДООБИРАМ, -аш, несв.; дообера, -еш, мин. св. дообрах, прич. мин. св. деят. дооб-рал, св., прех. Бера, обирам и това, което е останало да се бере; обирам докрай. Хората дообираха последните клечоци от дръвниците. Г. Караславов, ОХ II, 379. Джупуйката, неидвала на колибата цяла година, си намери сто работи: трябваше да вароса стените, да дообере баберките, имало не-дообрани лози. Ем. Станев, ИК III, 89. Велика и младата вдовица Кина подраниха и отидоха на нивата да дооберат царевиците. К. Петканов, МЗК, 239. дообирам се, дообера се страд. Жетвата започваше, имаше пашкули да се дообират, царевиците трябваше да се окопават и прореж-дат... Г. Караславов, ОХ IV, 98. ДООБИРАМ СЕ несв.; дообера се св., непрех. Разг. 1. Изразходвам докрай, напълно нещо свое (обикн. материални средства). — Мене наистина ме учудва твоето спокойствие. Дообрали сме се вече до стотинка, а тебе все още ти се струва, че ще тръгне някак. Д. Калфов, Избр. разк., 80.
2. Обикн. за материални средства, храна и под. — изразходвам се, свършвам се докрай, напълно. На седмия ден, пак неделя, решиха да се прибират. А и храната им се беше до-обрала вече до трошичка. Д. Калфов, ИТШ, 114.
ДООБИРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дообирам и от дообирам се. И в този момент походът на бригадите към селата продължава. Те помагат за почистване на блоковете, за сеитба, за дообиране на памука и царевицата. ОФ, 1963, бр. 2953, 1.
ДООБЛЕКА. Вж. дообличам.
ДООБЛЙЖА. Вж. дооблизвам.
ДООБЛЙЗВАМ, -аш, несв.; дооблйжа, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Облизвам и това, което е останало да се облизва, облизвам докрай. Твърде малко бе й донесла обичта към Омар Пазвантоглу. Един син. Човекът, който сега дооблизваше пръстите си от баклавата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 456. дооблизвам се, дооблйжа се страд.
ДООБЛЙЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дооблизвам и от дооблизвам се.
ДООБЛЙЧАМ, -аш, несв.; дооблека, дооблечеш, мин. св. дооблякох, дооблече, прич. мин. св. деят. дооблякъл, -кла, -кло, мн. дооблекли, св., прех. Обличам напълно, докрай, дообличам се, дооблека се страд. и възвр. Почакай няколко минути да се дооблека и ще излезем заедно.
ДООБЛЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дообличам и от дообличам се.
ДООБМЙСЛЯ. Вж. дообмислям.
ДООБМЙСЛЯМ, -яш, несв.; дообмйсля,
-иш, мин. св. -их, св., прех. Мисля, обмислям напълно, докрай. Николай не дообмисли .. постъпката си. С риск да бъде повлечен в пропастта, той се хвърли върху кола и с все сила го задърпа назад. П. Проданов, С, 138. Той е ходил на лов. Повече така, да дообмисли сюжетите си. Сл. Македонски, ЕЗС, 125. Непрестанно [Захари] сънуваше неясни, откъслечни сънища, които се смесваха и се преливаха един в друг, често се будеше и в някакво сънно състояние дообмис-ляше това, което бе сънувал. Ил. Волен, БХ, 120. дообмислям се, дообмйсля се страд. — Надявам се, че ще успея, но има подробности, които трябва да се дообмис-лят. К. Манолов, ВХ, 170-171.
ДООБМЙСЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дообмислям и от дообмислям се. Идеята, че преди да бъде лекар съм длъжен да бъда гражданин, беше за мене едно просветление — а трябваше да прекъсна дооб-мислянето й. П. Славински, ПЩ, 150.
ДООБОРУДВАМ, -аш, несв. и се., прех. Оборудвам нещо напълно, докрай, завършвам оборудването на нещо; дообзавеждам. — Аз просто изчислих, че ако дооборудваме с някои нови машини В-ския завод и по-
