ДОНОСЯНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от доносям2 и от доносям се.
ДОНОШЕНИЕ, мн. -я, ср. Остар. Книж. 1. Донесение (в 1 знач.). Истина ли е, не е ли, че разсилният Дамянов е произвел кражбата не знам; но Исаиев е прибързал много и преди да я разгласеше в колоните на Български страж, .., трябваше най-из-първо да дадеше доношение на прокурора и ако той не пожелаеше да дава под съд Дамянова, то тогава той сам, Исаиев, да заведеше на своя сметка дело против същия. Ив. Вазов, Съч. IX, 98-99. Ще речете, че това [турското] правосъдие — в дълбокото свое човеколюбив и праводушие — като не можеше изведнаж да повярва изложенията на европейските комисаре, изпрати свои собствени очи на мястото, за да види, дали не са сгрешиле те в доношенията си. НБ, 1876, бр. 32, 123. Доношенията на Едип ефенди, че в Пазарджийско турците биле убивани и други такива, не са нищо, освен безсъвестни клевети. НБ, 1876, бр. 25, 99.
2. Донос, донесение. От своя страна той ся обърна към последните [директорите] с оплаквания и доношения противу някои от членовете на общината и на училищното настоятелство. П. Р. Славейков, ГУ, 44.
доня неизм. ж. 1. Титла на благород-ничка в Испания, поставяна пред името. Това наследство Луис получи .. след като раздели сумата на петнадесет дяла, .., на колкото възлизаха членовете на многобройната челяд на дон Порфирио .. и на другарката му — плодовитата доня Кармен Ривера де Санта Крус от къщата на графовете Пухол. Д. Димов, ОД, 11.
2. В страните с официален език испански — госпожа (в 1 знач.).
— Исп. dona.
ДОНЯВГА нареч. Остар. и диал. Някога; донякога. Но мисълта, че и той донявга може да бъде независим човек, .., полека-ле-ка започна приятно да го гъделичка. М. Кюркчиев, ВВ, 89. Таз малка черквица донявга ще реши / великия въпрос: които са живели / отколя, те не са на вятъра радели. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 165.
ДОНЯКОГА нареч. Остар. Някога; донявга. — Турците са прост народ и нашите все донякога ще могат да излязат отгоре му. Г. Дръндаров, ВЗ, 30. Тя [книгата] не е пълна, не е такава, каквато аз сам бих желал да бъдеше и каквато, вярвам, ще бъде донякога. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Ний можем да ся надяваме, че те [машините] може донякога да ся усъвършенствуват така, щото да дадат време на всякой чело-век, даже и на най-простия работник да спечелва хляба си и същевременно да обработва ума си и сърцето си. ИЗ 1877, 1881, 93. Никой не би помислил, че след време туй игриво момче в овчерски дрехи, ще стане донякога най-могуществен цар на Азия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод),
120.
ДОНЯКЪДЕ нареч. 1. До някакво място, до дадено място; донейде. — Иди донякъде мари, булка, поразходи се... Все вкъщи, все вкъщи... — Къде да ида, мамо? — Къде да идеш? У някои роднини, у някои съседи... Г. Караславов, Тат., 200. Галчев си взе сбогом с всички. Нона тръгна с него да го изпрати донякъде. И. Йовков, ЧКГ, 150. Аз ще те придружа донякъде и ще остана при хранилките. Вълците няма да закъснеят да се появят там. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Когато чу как издрънкаха звънчетата на ха-мутите на конете, той погледна надолу към улицата с намерение да остави Коцо в количката .. и да се повози донякъде за сметка на Ибиш ахчията, който се бе разположил във файтона. Т. Харманджиев, КЕД, 23.
2. До някаква степен, до известна степен; донейде. Във второто заседание на комисията въпросът беше донякъде изяснен. Елин Пелин, Съч. IV, 111. Сам добър, тих, мекошав, той скоро се преви под волята й. Дори донякъде нейните желания и решения го облекчаваха от грижите му по дом и семейство. В. Райчев, ЗК, 64. Още от първите дни на лекарската си практика започнах да изучавам английски и френски език. Немския го знаех донякъде от гимназията. Й. Гешев, ВТ, 119. Французите, които срещнахме като туристи в Лондон, си приличаха донякъде и се отличаваха от англичаните по своя темперамент и държание. Ив. Мирски, ПДЗ, 75. Велико замълча. Думите на Дона го успокояваха донякъде, но все пак бяха само думи. Д. Талев, И, 319.
3. До някакъв момент във времето, до някое време; донейде. Донякъде той пъшка, но след това се отпусна и като че заспа. Г. Караславов, Избр. съч. X, 38. — Търговец, който много лакомее, донекъде печели, па вземе да губи — подхвърли бащата на Кирил. Т. Харманджиев, КЕД, 213.
ДООБВЪРЗВАМ, -аш, несв.\ дообвър-жа, -еш, мин. св. дообвързах, се., прех.
1. Обвързвам, връзвам, овързвам и това, което е останало да се обвързва; обвързвам докрай. Да дообвържа денка и тръгваме.
2. Обвързвам, ангажирам някого напълно, докрай. Това дете го дообвързваше, напомняше му задълженията към тая къща. до-обвързвам се, дообвържа се страд. ДООБВЪРЗВАМ СЕ несв.; дообвържа се св., непрех. Обвързвам се, ангажирам се напълно, докрай.
ДООБВЪРЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дообвързвам и от дообвързвам се.
ДООБЕЛВАМ, -аш, несв.\ дообеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Беля, обелвам и това, което е останало да се бели, обелвам докрай; доизбелвам. Дообелих картофите
