бъда ваша доносница. Д. Спространов, С,
124.
ДОНОСНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Правя доноси. Чорбаджията се бавеше на дюкяна си до три, до четири часа, после оставяше слугата си там, а той се прибираше вкъщи, да си подремне за час-два, тъй като вечерите прекарваше в кафенето на Джамбаз хаджи Афуз, дето се събираха ловчанските бейове и аги, на които доносничеше непрестанно. Ст. Дичев, ЗС II, 632. Той доносничел и против арестуваните вече свои съселяни, като сочел кой каква работа е работил по време на въстанието. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 258. Спасов .. се гордееше със своята шай-ка. Това беше истинска разбойническа банда, която цепеше глави, .. доносничеше на полицията. М. Марчевски, П, 137.
ДОНОСНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до доносник и до донос. По много неща личеше, че изпълнява полицейски, доноснически служби. П. Михайлов, МП, 68. Да сътрудничи человек в такова списание, очевидно, означава да одобрява политическите му тенденции, да е солидарен с доносническия му характер. Д. Благоев, ЛСК, 75.
ДОНОСНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на доносник. Виждаш ли, по върховете се живее по-добре, и облаците, и звездите са по-близо. А то долу хората ти досаждат с глупостта, с безчестието, лъжата и доносничеството си... П. Михайлов, ПЗ, 93.
2. Правене на доноси. — Ти повишаваш своите служители според угодничеството им пред тебе, укриваш техните слабости, насърчаваш доносничеството... Н. Каралие-ва, ТД, 76. Стремежът към висок успех и към завоюване на „благонадеждност“ разпалваше доносничеството. П. Илиев, ЛВ, 41.
ДОНОСНИЧКА ж. Жена доносник; доносница. Бих искал да споделя, че доскоро не бях чувал за българки предателки и до-носнички. Хр. Домозетов, ОР, 63.
ДОНОСЧИК, мн. -ци, м. Остар. Доносник. Отде бе научила турската власт, че демонът на империята е в Букурещ и че предстои да се връща? Сигурно вътре в организацията имаше вече доносчици и шпиони? Ст. Дичев, ЗС II, 593. Като писар Венко много се отличи — остави един дневник, пълен с доноси против селяните.. След девети септември босилковчени намериха този дневник в околийското управление и веднага повикаха доносника да даде обяснение. К. Калчев, УЧС, 7. Методиев беше сигурен, че бившият доносник на полицията не се е примирил с властта на комунистите. М. Марчевски, П, 150. Съществува нещо, от което се раждат провокатори. То почти винаги е принудата. А тя може да бъде не само заплаха за живота, а и заплаха за хляба, за службата, за общественото положение. Принудата прави от неиздър-жалия мъките — провокатор, от служащия — лакей, от неговия колега — доносчик. Д. Жотев, ПМИ, 22-23.
— От рус. ДОНОСЧИК.
ДОНОСЧИЦА ж. Остар. Доносница.
— От рус. доносчица.
ДОНОСЯ1. Вж. доносвам1 и доно-сям1.
ДОНОСЯ2. Вж. доносям2.
ДОНОСЯ3, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Донасям. Едва-едва само доноси тънкият ветрец проточената и жална песен на някои по-гласовити жътварки от срещния полегат баирец. Т. Влайков, БСК II, 174. Секи ден той ми хляб доноси. Л. Кара-велов, Съч. I, 114. Що доноси един час, не доноси година. П. Р. Славейков, БП II, 221.
— Расти ми, расти, борике, / .. / Тебе е мака майчица, / че заран рано дооди, / студена вода доноси, / та ти корена полива. Нар. пес., СбНУ ХЫ, 401. Ветър вее, босилъок лелее, / та ми мене миризма доноси. Нар. пес., СбНУ ХЫН, 527. донося се страд. ДОНОСЯ СЕ несв., непрех. Донасям се.
ДОНОСЯМ1, -яш, несв/, донося, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Доносвам1. доносям се, донося се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОНОСЯМ2, -яш, несв., прех. Остар. и диал. Донасям. До самд къщата .. имаше една голяма ошавлийка слива, от каято лят-но време леля Гена често ни доносяше сладки сливи за ошав. Т. Влайков, Съч. II, 3. Цветните билки благоухаят, вятърът им разнасяше миризливия прашец и го доносяше до ноздрите на пътника. Ц. Гинчев, ДТ,
19. Адвокатската Линколнова практика му доносяла добри доходи. ПЧ, 1871, кн. 4, 60. Секи път, кога скороходецът доносял известие, че Филип презел еди-кой си град, .., малкото му момче се наскърбявало и говор яло със сълзи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 238. „Хайде ме, либе, заведи, / в бащини ми ливади, / във високите грамади, / да се хората не плашат / па ката заран до-ходяй, / та си ме, либе, споходяй, / по капак малко доносяй.“ Христом. КМ II, 35-36. „Меня ма, мамо, змей либи. / Ката вечер дохожда, / по една ябълка донося.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 171. доносям се страд. От лявата страна на престола в черковата стои особено отделение, гдето ся приимат дарове от верните, които ся доносят в олтара. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 18. ДОНОСЯМ СЕ несв.; донося се св., непрех. Донасям се.
ДОНОСЯНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доносям и от доносям се.
