ДОНОРСКИ, -а, о, МН. -И, прил. Който е свързан с донор, който се отнася до донор. Представители на централната власт, на партийни, донорски, неправителствени организации.. ще участват в честването на Деня на българската община. БА, 2000, бр. 14952, 2. Югославското правителство отрече съобщението, че Черна гора е поканена отделно за участие в донорската конференция в Югославия. Пари, 2001, бр. 95,
3. Донорски органи. Донорска кръв.
ДОНОС м. Тайни сведения за лице, съобщени на висшестоящ в служебно отношение или на властта с цел то да бъде злепоставено политически или служебно; донесение. Не изпущаше никой предлог да го нагруби пред другите и никой случай — да направи донос против него пред ония, които разполагаха със съдбата на Каранова. Ив. Вазов, Съч. VII, 182. Розов мразеше анонимните доноси, на много от тях той направо не обръщаше внимание, защото знаеше, че зад всяко анонимно донесение се крие подлец или клеветник. В. Нешков, Н, 231. Той [ветеринарният лекар] си спомни и за събранието, което беше устроил в едно планинско село, .., но в което се увлече и почна да говори за Съветския съюз. После той откри с неприятна изненада, че в събранието се беше вмъкнал кметът, който щеше да направи веднага донос в околийското управление. Д. Димов, Т, 394. По време на въстанието от 1876 година по донос на габровските чорбаджии турците арестували всички учители. Г. Константинов, ПР, 98. От повечето учени европейски пътешественици в България само няколко души са пътували с добра цел; а останалите са по-длизвали на турското правителство... Техните описания са биле чисти доноси против угнетената рая. 3. Стоянов, ЗБВ I, 57. — От рус. донос.
ДОНОСВАМ1, -аш, несв.\ донося, мин. св. -их, св., прех. 1. Нося нещо (облекло, обувки) докато е възможно да се носи, докато се износи напълно, докрай; доизносвам. Те съхнеха от глад и малария и доносваха последните дрипи, които майките едва успяваха да поизкърпят. П. Здравков, НД, 72. През първата година от войната доносихме старите си обувки. П. Славински, МСК,
38.
2. За бременна жена — нося плода (детето) в утробата си толкова време, колкото е необходимо, за да се роди навреме. — Малко си закъснял с децата! — погледна го далматинецът учудено .. — Туй не е от мене! — каза той глухо. — Жената не ги доносваше! П. Вежинов, ДБ, 127. доносвам се, донося се страд.
ДОНОСВАМ2, -аш, несв., прех. О стар. и диал. Донасям. Но месецът ся мина и годината настана, а негова милост не донос-ва парите ти. А. Цанов, Н, 1875, кн. 4, 25.
Ний сме търпеливи и при това употребяваме много писари, но пак в малко седмици ти ни доносваш дузини книги, когато най-добрите ни преписвани не могат да препишат в същото време повече от една книга. ИЗ 1874-1881, 1882, 191. „Кога дойдеш, другар не доводи, / кога дойдеш, пушка не доноси.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 345. Притър-чали са троица бракя / та заградили Мано-илица. / Като градеа, она пищеше: / "Бре леле, леле, леле Маноле, / добре да гледаш мъжко детенце / и да доносиш, да го си кърмим. " Нар. пес., СбНУ XLIV, 127. доносвам се страд. След това доносва ся из дома покойникът в черкова, гдето ся изпява опелото. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 169.
ДОНОСВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доносвам1 и от доносвам се.
ДОНОСВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от доносвам2 и от доносвам се.
ДОНОСЕН, -а, -о, мн. -и. Мед. Прич. мин. страд. от донося като прил. За дете — който е роден в края на нормалния срок на бременността. Доносеното и добре развито кърмаче следва да отговаря на определени средни норми по отношение на родилно тегло, размери, външни признаци и времетраене на бременността. Пр, 1954, кн. 1, 27.
ДОНОСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Доносник. Той турял в действие кървавия закон за оскърбение на величеството, според който даже тези, които бяха са промълвили непочтително за императора, подлежали на смъртно наказание, а до-носители щедро са награждавали от имуществото на осъдения. Н. Михайловски, РВИ (превод), 269-270.
ДОНОСНИК, мн. -ци, м. Лице, което прави доноси. — Па и видяхме, че не можем да разчитаме на доносниците: всеки гледа да отмъсти чрез властта на личните си врагове. Й. Вълчев, СКН, 150. Когато преди три години три угодливи слуги — доносниците имат открай време голяма слабост към поетите — докладваха на царя за дръзките стихове на Пушкин, Николай I смръщи чело. С. Северняк, ВСД, 172. Лъ-жесвидетелите .. признаха, че техните показания не се основават на факти, но на сведения, получени от трети лица — доносници, чиито имена не бяха дори споменати. ОФ, 1949, бр. 1484, 3.
ДОНОСНИЦА ж. Жена доносник. Прочутата гледачка на кафе в Самоков и доносница на турците, се обесва в караджейка-та си няколко дни подир смъртта на Ча-кър войвода от страх пред отмъщението на българите. А. Христофоров, А, 358. — Искам да бъда вярна дъщеря на народа си! Гласът й трепереше от възмущение, той беше дрезгав, гърлен. — Подирете друг да ви върши тая гнусна работа, аз не мога да
