голямаищедрост .. беше ги дал сам на Мано-лакя. Й. Йовков, ЧКГ, 216. — Какво има Цвета? — Една хубост! .. Да е да имаха имот, да донесе нещо, а то... Елин Пелин, Съч. III, 115. Самият той беше се оженил по сметка. Цонка му донесе над триста хиляди лева пари и имот, един наниз австрийски лири, една грубовато изработена спалня — тежък, жълто лакиран гардероб и две кола прикя. Ем. Станев, ИК I и II, 26. — Трябвало да се спестява, трябвало ориз да се не зима, зехтин в делник да се не туря в гозбите — чегато аз не знам какво трябва да се спестява и как да се харчи, и чека-то тя, ниска Яна, от голия си дом ми е донесла нещо! Т. Влайков, Съч. II, 96. Когато завърши, ожени се без особена любов за богата еснафка, която му донесе зестра — апартамент с тежки мебели. М. Грубешли-ева, ПП, 165. — Ама аз съм бил ял, бил съм пил, то не е твоя работа да ма съдиш за то; ако ям, бащино си ям, ако пия, бащино си пия. Ти мари, чуваш ли? Какво ми донесе от баща си и на какво имаш да заповядаш? Ил. Блъсков, ПБ I, 90. Длъжността на мъжа е да донесе вкъщи, а на жената да внимава да не са прахосва напразно. Ступ., 1875, бр. 4, 32.
3. Давам, осигурявам (приход, печалба и под.). Бива уволнен от работа .. Това го принуждава да започне омразната си адвокатска професия, която при това не му донася и доходи — той почти не взема възнаграждение за труда си. Лит. XI кл, 9. Наистина, малко донася тая селска работа. Т. Влайков, Пр I, 107. Селянин имал две лозя: едното му донася 325 лева доход; ако второто лозе му донасяше 132 лева повече доход от първото, колко лева приход му донася второто лозе? К. Кърджиев, А, 45.
4. Прен. Ставам причина нещо да се появи, да възникне; причинявам, пораждам, докарвам. — Едно възстание, за каквото говорят водачите на Организацията и за което готвят народа, ще донесе само страдания, разрушения и смърт. Д. Спространов, С, 79. Блага дума и поклон вреда никому не донасят. Ив. Вазов, Съч. IX, 60. Помпите бълваха мощни струи вода .. Това са същите помпи, които донасят плодородието на Дунавската равнина и на Добруджа. К, 1963, кн. 9, 3. Той се канеше да ги сгълчи за това вироглавство, което донесе такива беди в дома му и върху толкова още къщи в Дервент. Г. Караславов, Избр. съч. X, 54. Освободителната война донесла големи стопански промени и в града. Много от съществуващите дотогава занаяти западнали или изчезнали напълно. Ист. VII кл, 92. Отговори Дуко Посилнико: / „Слава богу, дедо калугере, / тизе нема при дувар да седиш, / че те качим на високи кули — / горе има ядене, пиене, / че ни млого радости донесе, / че погинал Гюрица войвода.“ Нар. пес., СбНУ ХПУ, 70.
5. Прен. Разг. Ставам причина, правя някой да дойде до определено място; довеждам, докарвам. — Каква книга те е донесла в Котел, момче? Дълго се запъва и черви Добри, докато епитропът на църквата проумее хубаво какво тъкмо му е дотрябвало. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 599. Ти далеч си от Рона кристална / и от родното слътце, климат! / Сиротице, каква чест печална / те донесе в тоз край непознат? Ив. Вазов, Съч. I, 139-140. Чужд ли в чужд край буря го донесе, / свой кът ли да види пак дочака? / Кораб — скитник. Бавно в порта спре се, / глухо котвата в нощта изтрака. Н. Раки-тин, С II, 36. Тъй мислиш, мамо, ала реч на укор / не би изрекла ти дори в съня си, / а мисълта ти те донася тука, / при мен и погледът ти става ясен. Йв. Бурин, ПТ, 50. Бонапарт: — Ти из тая ли си земя? Селян: —Аз съм из Олиула. Бонапарт: — А!... Каков случай те донесе в тия предели? Хр. Драганович, НБ (превод), 24.
6. Прен. Разпространявам, съобщавам някъде новина, вест и под., научени другаде или отнасящи се до неща, станали другаде. Но също след няколко дни от село започнаха да пристигат тревожни вести. Донасяха ги хората, които Тенев и председателят на селсъвета с очевидното съдействие на Христо Железаря принуждаваха да подпишат заявления. Ст. Марков, ДБ, 402. Но друга новина изведнъж раздвижи редовете на нашата колона. Отде доде тя, кой първи я донесе — никой не знаеше. Й. Йовков, Разк. II, 178. Дали бе дошъл някой и бе донесъл някаква вест или вече дълго сдържана тревога отеднаж бе избухнала и селото сега приличаше на застрашен мравуняк — людете бързаха по тесните, криви улички като уплашени мравки. Д. Талев, И, 575. На 29-и, надвечер, секи замръзна на мястото си, като донесе стражата известие, че близо до Капуджика .. е пристигнала турска войска с топове. 3. Стоянов, ЗБВ II, 143. Гореказаните наши приятели са бяха обе-щале да ни донасят известия за ония злодейства, които извършваха турците. П. Хитов, МП, 17. „Деспино, русо Деспино! / Що абер си ми донесла?“ Нар. пес., СбБрМ, 447.
7. Прех. и непрех. Разг. Съобщавам нещо някому, уведомявам някого за нещо. — Жената, дето ми чисти сутрин, постоянно ми донася... Нали ходи навсякъде!... Казва, че щели да бомбардират... Щели да превърнат София в пепелище... М. Грубешлиева, ПИУ, 234. — Донесоха, че имало някаква сбирка у вас на младежи. Такова нещо... То аслъ твоята къща се е обърнала на сборище от хаймани. П. Михайлов, МП, 50. Едни [селяни] присядаха на пейките, препичаха се и мърмореха, други стояха вече сами на пост пред вратата и гонеха жените и децата от прозорците, трети отиваха до общината, чуваха какво се говори там и до
