ДОНАПРАВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донаправям и от донаправям се.
ДОНАПРЕД нареч. Диал. До преди известно време, обикн. до преди малко. Дона-пред се надяваше, че тя идва от страна на Христина с някаква заръка или поне с поздрав. Ем. Станев, ИК I и II, 446.
ДОНАПЪЛВАМ, -аш, несв.; донапъл-ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Като пълня отчасти напълнени съдове, напълвам и това, което е останало да се пълни; напълвам докрай, донапълвам се, донапълня се страд.
ДОНАПЪЛВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донапълвам и от донапълвам се.
ДОНАПЪЛНЯ. Вж. донапълвам и донапълням.
ДОНАПЪЛНЯМ, -яш, несв. (диал.); донапълня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Донапълвам. донапълням се, донапълня се страд.
ДОНАПЪЛНЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от донапълням и от донапълням се; донапълване.
ДОНАРЕДЯ. Вж. донареждам.
ДОНАРЕЖДАМ, -аш, несв.; донаредя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Довършвам нареждането на нещо; доподреждам, дореждам. Сред стаята сега е сложена маса, бедно наредена, със сложена закуска. Стаменка дорежда масата. И. Йовков, 04, 94. Тя не се въсеше, не гледаше изпод вежди, а със спокойна самоувереност донареждаше трапезата. Д. Талев, ПК, 93.
2. Нареждам още, нареждам допълнително; доподреждам. Роксана донареди около трите прибора ножовете и вилиците по реда, по който трябваше да се употребяват. П. Славински, ПЩ, 105. донареждам се, донаредя се страд.
ДОНАРЕЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донареждам и от донареждам се; доподреждане.
ДОНА СИПВАМ, -аш, несв.; донасйпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Насипвам и това, което е останало да се насипва; насипвам докрай, донасипвам се, донасйпя се страд. За отстранявване на недостатъците са набелязани редица мероприятия: да се око-сят втори път обраслите с треви и бурени канали, да се донасипят улегналите се диги на каналите. РД, 1958, бр. 184, 2.
ДОНАСЙПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донасипвам и от донасипвам се.
ДОНАСЙПЯ. Вж. донасипвам.
ДОНАСТРОЙВАМ, -аш, несв.; дона-строя, -оиш, мин. св. -оих, св., прех. 1. Настройвам (в 1 и 2 знач.) нещо докрай, напълно, завършвам настройването на нещо. Трябва да донастроиш телевизора, образът му е лош.
2. Настройвам (в 3 знач.) някого още, допълнително. Пазвантоглу.. се старае да до-настрои християните срещу Портата, да създаде твърда основа на властта си. В. Мутафчиева, ЛСМ, 169. донастройвам се, донастроя се страд.
ДОНАСТРОЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донастройвам и от донастройвам се.
ДОНАСТРОЯ. Вж. донастройвам.
ДОНАСЯМ, -яш, несв.; донеса, -еш, мин. св. донесох, прич. мин. св. деят. донесъл, -ела, -сло, мн. -ели и (диал.) донел, св., прех. 1. Нося, пренасям нещо или някого до мястото, където съм или където е лицето, на което говоря. Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. — На другия ден ги [казаците] донесоха на носилка — убити. Хей, ваша милост! Не ми бяха деца, а в къщата ми огън падна. Й. Йовков, Разк. III, 40-41. Дядо Кольо дойде да ме попита вечерял ли съм и на отговора ми „ни съм“, донесе ми малко хлебец и маслинки. П. Р. Славейков, БП I, IV. И баща му, и майка му, и учителите му видяха и патиха, додето Митро да се заседи в училището. Ден не се минуваше клетият му баша, да си не оставя работата и да го донася на гръб в училището. Ил. Блъсков, КУ, 4. Рано ранила Петкана, / студена вода донела, / бела погача омеси, / Милен у църкви запрати. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 179. Царян проводи два-мина людя, / .. / — Иди ми вижте мажко Иванче, / ко я голямо — доведете го, / леко я малко — донесете го. Нар. пес., СбАИ, 107. • Обр. Дойде есента и донесе тежки дни не само за манастиря, но и за цялата покрайнина. Й. Йовков, СЛ, 42. // За вятър и под. — правя, спомагам да се придвижи звук, шум, мирис и под., за да бъде възприет от сетивата. — Като подухнеше вятър, донасяше ни тук песента на жетварките. П. Тодоров, Събр. пр II, 300. Пресен въздух влизаше на струи [в стаята] и донасяше нежното гукане на гълъбите. М. Кремен, СС,
9. Дружината чу още по-рано отдалечени кукуригания, които нощната тишина донасяше от околните села. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 196. Ветрецът донасяше от пролома над селото свежата миризма на бора и здравеца. Н. Попфилипов, РЛ, 18. Моторът млъкна. Вятърът донесе / от нейде / топъл лъх на чернозем. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 19.А сутренник полъхва леко / и звън от хлопки издалеко / донася в село. П. К. Яворов, Съч. I, 46.
2. Внасям, давам материални ценности като свой принос в домакинство и под. Зестрата, която беше му донесла Санка, както и „алтъните“ й .. Тошо чистосърдечно и с
