насяха всичко преувеличено. Ст. Даскалов, БМ, 33. // Долагам, докладвам нещо служебно. Войникът развълнувано донася: „Господин генерал, на триста крачки са до батареята!“ Й. Йовков, Разк. II, 218. Такава писмена заповед получи от своя валипаша в Битоля и преспанският каймакамин. „ .. Донасяйте ми своевременно за всяко нещо, което става и което вие ще предприемете във вашата кааза в смисъла на казаното по-горе.“ Д. Талев, ПК, 287-288. През нощта ромейските съгледвачи донесоха на императора, че пред проходите горят огньовете на голяма българска войска. А. Дончев, СВС, 783.
8. Прех. и непрех. Правя донос за нещо или за някого; доноснича. — Аз нищо не съм му шушнал [на старшията]... — Кой ти дума нещо на тебе, бе! — сърдито го [нисичкия горски] изгледа Никола. — Аз говоря за тия, дето му донасят. Ти щом не си от тях, не се обаждай. М. Марчевски, ГБ, 198. Казваха, че [Пешо] донасял за всичко в полицията. Няколко пъти правиха обиски на работници. М. Грубешлиева, ПИУ, 49. — Ти имаш много приятели, познати, ще ги обикаляш, ще приказваш с тях и ще ми донасяш — кой какво казал, какво рекъл. Д. Спространов, С, 161.
9. Остар. и диал. Довеждам. — Жив да ми го [убиеца] донесеш и ако го донесеш жив и читав, милион ще да ти харижа! Н. Бончев, Р (превод), 101.
10. Остар. За превозно средство — докарвам. В по-малко от един час влакът ще донася тука любителите на природата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 35. Аз намерих моите гребци да обядват и да пият; разправих им, че съм в намерение да идем в Хавър през нощта ..; но те отрекоха да ни возят в същата варка, с която ни донесоха. Превод, Ч, 1875, бр. 6, 281. Русчук .. Вапорът „Видин“ донесе 600 души войска от Силистра. НБ, 1876, бр. 51-52, 202. донасям се, донеса се страд. Храната се донася, войниците закусват и скоро всичко е готово за поход. Й. Йовков, Разк. II, 190. Но Бимби свирна презрително, дръпна картата и поръча за двамата вечеря от ордьовър, пуйка с кестени, десерт и вино, като даваше подробни наставления на келнера кое как да се донесе. Д. Димов, Т, 106. Стрина Илчовица, на която сърцето по-рано много беше наскърбено от думите и натякванията, що й се донасяха от страна на стрина Венковица, .. мъчеше се и тя да бъде искрена към нея. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 301.
ДОНАСЯМ СЕ несв.; донеса се се., непрех. За звук — достигам до слуха; дочувам се. От собата се донасяха смехове и закачки на децата. Т. Влайков, Съч. III, 305. Откъм воденицата веднага се донесоха весели и игриви звуци от хармоника. Елин Пелин, Съч. I, 95. Донесоха се вопли отнякъде — и викове, подобни на вик на елен. Н. Райнов, БЛ, 175. Завее вятърът, потропа като закъснял пътник на прозореца, нейде отдалече се донесе жаловито виене на някое куче. Хр. Максимов, СбЗР, 48. Горещината навън бе отслабнала и из полето на вълни се донасяха тъжни жътварски песни. Елин Пелин, Съч. I, 27.
20 Речник на българския език, т. IV
◇ Донасям / донеса беда на (над) главата
някому. Разг. Ставам причина да сполетят неприятности някого; създавам неприятности някому. Учител Гатъо се беше изкачил на един голям камък .. —Даскале, кажи слово оттам, — извика Иван Бухалът. — Върху кое? — За което щеш — обади се Голов-ратът .. — За малкия пост, дето иде, — каза предпазливият хаджи Атанасия, защото се боеше от такива песни, които можеха да му донесат беда на главата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44-45. — Отговори на нашите въпроси и остави настрана своите проклятия, от които ни един от нас са не бои и които ще да донесат над главата ти по-големи беди и по-силни страдания. Л. Каравелов, Съч. V, 58. Донасям / донеса вода от девет дерета ( от деветдесет и девет реки; от девет кладенеца). Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. "Хората, при които ти дойде, а остана далеч от тях. " Ако някой друг кажеше нещо подобно на латинския председател на стопанството, той би му издрал очите, би му донесъл от девет дерета вода, за да го накара да се откаже от думите си. Н. Каралиева, Н, 165.
ДОНАСЯНЕ ср. Отгл. същ. от донасям и от донасям се. Таз девойка .. нощуваше в бордея на една баба сиромахкиня накрай градеца и изкарваше прехраната, на себе си и на бабата, чрез донасяне по къщите жълта глина за мазане и набиване на стените. Ив. Вазов, Съч. VIII, 122.
ДОНАТАПЯМ, -яш, несв. (диал.); дока-топя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Донатопя-вам. донатапям се, донатопя се страд.
ДОНАТАПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от донатапям и от донатапям се; донатопя-ване.
ДОНАТОВАРВАМ, -аш, несв.; донатоваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Товаря, натоварвам и това, което е останало да се товари, натоварвам докрай, донатоварвам се, донатоваря се страд.
ДОНАТОВАРВАНЕ ср. Отгл. същ. от донатоварвам и от донатоварвам се.
ДОНАТОВАРЯ. Вж. донатоварвам и донатоварям.
ДОНАТОВАРЯМ, -яш, несв. (диал.); донатоваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Донатоварвам. донатоварям се, донатоваря се
страд.
