Защо сте домъкнали тая каруца? Хр. Смирненски, Съч. III, 208.
4. Разг. Неодобр. Довеждам някого някъде, където не му е приятно или не е желан, приятен — Защо ме домъкна тука, защо не ми каза веднага? Ставай да вървим, искам сам да го чуя. Д. Ангелов, ЖС, 85. — Затова го домъкна в къщата ми, да си имам шпионин. Каквото стане, всичко да знае. Д. Кисьов, Щ, 295. Дали след половин час нямаше да домъкне със себе си цял камион полицаи? П. Вежинов, ДБ, 241. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Чудомир, Избр. пр, 40. За да упражнят правото си, тези пет хиляди избиратели трябваше да минат през труповете на окръжния управител, окол. началник .. А какво щеше да излезе от това? ..; щяха на другата неделя да домъкнат една рота войска и пак щяха да „изберат“ угодните тям лица. Ал. Константинов, Съч. I, 4. домъквам се, домъкна се страд.
ДОМЪКВАМ СЕ несв.; домъкна се св., непрех. 1. С труд, с усилия или с мъкнене, влачене достигам до някъде; довличам се. Баба Джуровица полека-лека, с тояжка в ръка, се домъкна до дядови Славчови и от вратника още извика. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 127. Не помнеше и как се е домъкнала чак на четвъртия километър, у Христина.
В. Андреев, ПР, 44. Нямаше съмнение — бурята е пробила парахода .. Не усетих как се домъкнах на задната палуба. Г. Велев, КВА, 333-334. Теньо, .., щом видя ротния, изправи се и тръгна напред. Сърбите го забелязаха и откриха огън по него. Той се обърка, .., залюля се и падна по очите си. Домъкнах се по корем до него, обърнах го на гръб. К. Петканов, МЗК, 51-52.
2. Разг. Неодобр. Идвам, пристигам някъде, обикн. като неканен, нежелан гост; довличам се. — Кажете, господин Иванов, за какъв дявол сте се домъкнали в дома ми? X. Русев, ПЗ, 236. По-миналата година се домъкна сестра му от Пловдив с три деца и свекърва й. Чудомир, Избр. пр, 204. Сега в къщи оставаха само двете. Никой няма да еди и да чуе. Само дано не се домъкне някоя гостенка. Старата настръхна, като си помисли, че някоя бъбрива съседка може да се дотътри за нещо тъкмо в това време. Г. Караславов, Тат., 251-252. — Не, братлета, помнете ми думата, някой ще си изпати. Не току така се е домъкнал той [инспекторът] чак от София... П. Незнакомов, БЧ, 117.
ДОМЪКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домъквам и от домъквам се; довличане.
ДОМЪКНА. Вж. домъквам.
ДОМЪРЗЙ МЕ. Вж. домързява ме.
ДОМЪРЗЯВА МЕ несв.; домързй ме
св., непрех. Обхваща ме мързел, неохота, нежелание да работя изобщо или да свърша нещо определено. Като командир на батальона Мито беше на мястото си, занимаваше се редовно с подготовката на бойците, проявяваше се като смел и дисциплиниран и малко, съвсем малко понякога го домързяваше. Сл. Трънски, Н, 405. — Чакай, аз сега ще ти донеса. И не го домързя да отиде обратно до своя шлеп, първия до брега, да слезе в моряшката си кабина под покрива при носа и да се върне с парче хляб в ръцете. П. Спасов, ХлХ, 364. — Ех, да знаех, щях да ти обадя, ама вие бяхте много далече, домързя ме да ходя толкова далече. Г. Калаславов, Избр. съч. VIII, 292. — Ние отколе ся събудихме, ..; но домързя ни да станем и ний си приказвахме. В. Друмев, НФ, 88. — Марей, много недей лая, а работи като хората, чу ли! Ако пък толкоз те е домързяло, лягай на сянка под крушата, ама трудодни недей чака! Ст. Марков, ДБ, 126.
ДОМЪРЗЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домързява ме.
ДОМЪЧНЕЯ. Вж. домъчнявам.
ДОМЪЧНЯВАМ, -аш, несв.; домъчнея, -ееш, мин. св. домъчнях, прич. мин. св. де-ят. домъчнял, -а, -о, мн. домъчнели, св., прех. Диал. Омръзвам, дотягам. Но във тоз блажени рай / любовта не пребивава, / а тоз мир, покой без край / най-подире домъ-чнява. Ив. Вазов, Съч. II, 107. Работата ми домъчня, та я оставих. Н. Геров, РБЯ I, 333.
ДОМЪЧНЯВА МИ несв.; домъчнее ми,
мин. св. домъчня ми, св., непрех. 1. Става ми мъчно, тъжно, обхваща ме мъка; дожалява ми. Колкото повече се взирах в тия познати места, толкова по ми домъчняваше, че трябва да се разделям с тях. А. Гуляшки, ЗР, 67. — Домъчня ни за вас — започна да обяснява след поздравите Йовка радостна, че се бе върнала. — Тук си е вече моят дом, татко — обърна се тя към свекъра си. Д. Талев, СК, 13. — Къде си ходила по това време? — В градината. Стана ми мъчно, та излязох... — От какво ти е домъчняло? К. Петканов, ОБ, 77. -Хайде, синко, стига си скитал по людските къщи, ами се прибери, че на мене и на майка ти много ни домъчня за тебе. Ст. Марков, ДБ, 461. Оно до-мъчнело на бабичката, па она рече на стареца си: „Старче, старче, ние кото немаме челяд, айде д’идеме по водата, и кво наме-риме, ще ни бъде за челяд.“ Нар. прик., СбНУ Х1Л, 455. — Привечер, кога настане время да ся върна дома, неволно ми домъч-нява. Сиротството ми става тогава повече чувствително. С. Радулов, ГМП (превод), 74.
2. Остар. и диал. Омръзва ми, дотяга ми, доскучава ми. — У вас не ми домъчнява да стоя. Ив. Вазов, МЧ, 18. По-добре е за нея да отиде в Руско за няколко время, а за да не й домъчнее в странство, аз заедно с нея
