чета и не искаше да чуе за домошарие, за нежни като книга длани? Л. Петков, ГЦ, 24‘
ДОМОШАРКА ж. Разг. Домашарка, домоседка. — Ти все дома ли си стоиш, Тин-ке? .. Зная, ти си домошарка, но защо пък се затваряш като калугерица? Мъчно ли ти е за нещо? А. Каменова, ХГ, 142.
ДОМОШАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Домашарски; домоседски.
ДОМОШАРСТВО, мн. няма, ср. Разг. Качество на домошар; домошарие. Жена му обича да излиза, да се среща с хора и неговото домошарство не й допада.
ДОМРАЗЯ. Вж. домразявам.
ДОМРАЗЯВАМ, -аш, несв.; домразя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Изстудявам нещо до някаква граница, предел. (Ст. Младенов, БТР I).
ДОМРАЗЯВА МИ несв.; домразй ми св., непрех. Диал. Става ми студено. (Н. Геров, РБЯ).
ДОМРЕЖВА МИ СЕ несв.; домрёжи ми се, мин. св. домрёжи ми се, св., непрех. Диал. Премрежват ми се очите за сън; дод-рямва ми се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОМРЁЖИ МИ СЕ. Вж. домрежва ми се.
ДОМСЪВЕТ м. В големи жилищни сгради с много обитатели — изборен колективен орган за самоуправление и решаване на общите проблеми. Напомня се на гражданите, на председателите на домсъветите, .., както и на отговорниците на търговските магазини, че съгласно с наредбата по чистотата те са длъжни да осигурят незабавното почистване на тротоарите от снега и заледяванията. ВН, 1961, бр. 2937, 2. Но не само добрият ред и чистотата правят общежитието „П. Вапцаров“ образцово. Домсъветът, съставен от енергични млади работници, е успял да организира богата и разнообразна културно-ма-сова, спортна и друга дейност. НМ, 1958, бр. 264, 3.
ДОМУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Остар. и диал. Създавам дом, грижа се за дом и къща. Метнаха им и на двата — / сив соколу смин на чело, / гълъбици було злато. / .. —/ да домуват, да живеят / честит живот, вечно здраве! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113. • Нар.-поет. Дом домувам. — Ти си още млад, та имаш време да спечелиш и да добру ваш;.. Като имате живот и здраве и дом ще домуваш, и живот ще живеете. Ил. Блъсков, ПБ III, 73.
2. Разг. За транспортно средство — стоя в гараж в извънработно време.
ДОМУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домувам във 2 знач.
ДОМЪКВАМ, -аш, несв.; домъкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. домъкнат, св., прех. 1. С мъкнене, влачене или с труд, с усилия придвижвам нещо до мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори; довличам. Хвърлеков домъкна с разтреперани ръце и с отмалели крака двата камъка, покачи се и надникна предпазливо. Г. Караславов, ОХ II, 585-586. Вчера, в тъмни зори, не беше още отплувал назъбеният сърп на луната и двама непознати младежи домъкнаха на раменете си цяла — представете си, — цяла циклостил-на машина. П. Михайлов, МП, 7. — Какви гиздила ми донесе на мен лани Кадир! Не съм ги още слагала — казва Фатина и до-мъква от сандъка оттатък бяла бохча. Л. Александрова, ИЕЩ, 196. Дорде челядта му спеше, той домъкваше от някъде нара-мък дърва, насичаше ги на късове и ги внасяше в собата. Кр. Григоров, Н, 118. Окачи поводите, .., дигна вратника, а уморените животни сами тръгнаха, домъкнаха каруцата сред двора и спряха. К. Петканов, ЗлЗ, 94. А други завчас събрал сухи дърва, домъкнал дебели клонища и цък, цък, с голямото си огнило свекне, та запали прахан и видиш светнал, заплющял, затрещял буен огън. Ил. Блъсков, ПБ II, 29.
2. Довеждам някого насила, против волята му. Баща му го [Захар] домъкваше в къщи и го затваряше в одаята, докато намери някоя дебела сопа. М. Кремен, СС, 117. Когато вратата се отвори и две яки заптиета въведоха или по-скоро домъкнаха призования подсъдим, всички неволно извърнаха погледи, за да скрият смущението си. Г. Дръндаров, ВЗ, 64. — Къде отидоха? — обърна се към кмета с разтреперан глас околийският. — Нямото знае, но то няма да каже. — Ще каже, ще го накараме да проговори! — изръмжа околийският. — Веднага ми го доведете! Ндлякът домъкна изплашеното момче, блъсна го пред стражарите и със знаци му обясни какво искат от него. А. Каралийчев, СР, 31. Мама трепереше, дърпаше се, сочейки с ръка водата. Може би искаше и тя да се хвърли в стихията и да свърши своя труден живот. Аз се досещах и я домъкнах чак до шосето. Кр. Григоров, Н, 189.
3. Разг. Неодобр. Донасям или докарвам, обикн. нещо, което не е желано. — Цървул-ките ли, Гунке? Помня, как да ги не помня! .. — Изгори ги една лоша госпожа .. „Ако ги хвърля в сметта, може пак да ми ги домъкнеш!“ — бъбреше тя. Г. Райчев, ЗК, 149. Стрина Пенка се върна след половин час. — Главорези! — завика тя от вратата и захвърли чергицата на одъра.. — Взеха само яденето. Постилка й [на учителката] не трябвало. Оня думбазин вика: и дъските й са, кай, много меко. Що, кай, не й домъкнеш и дюшек! Ем. Коралов, ДП, 160. — Шт! Ст!
