ха неприятен господар и затова старата му домоуправителка се отнасяше с него и го обслужваше много зле." В. Ионова и др., Б (превод), 85-86.
ДОМОУПРАВЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. 1. Служба за организация, управление и поддържане на жилищни сгради. Покойният ми мъж беше човек сериозен, положителен, работеше като шлосер в нашето домоуправление. ВН, 1960, бр. 2675, 4.
2. Само ед. Поддържане, управление на домакинството. Пак жена му бе нерадива .. Рекох ви, че тя никак не гледаше за домоупра-влението си. С. Радулов, НД (превод), 9-10.
ДОМОФОН м. Вид телефон, който свързва общия вход на жилищна сграда с отделните апартаменти. Привечер тя пристигна. Позвъни ми от улицата по домофона. Когато слязох долу, видях я с един пакет под мишницата. Ем. Манов, МПЛ, 114.
— И още нещо — подхвана боязливо Бенко,
— дали не бих могъл да говоря с мистър де ла Падуа? — Ще го попитам, ей сега... — отвърна любезният портиер и вдигна слушалката на домофона. Ал. Бабек, МЕ, 155.
— От гр. бород 'дом' + фсоуд 'глас'.
ДОМОФОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до домофон, който е свързан с домофон. Хлапето Александър се включи в цялостната проверка на домо-фонната инсталация. То натискаше с пръстче копчетата и се обаждаха разчил-ни гласове. Септ., 1972, кн. 9, 156. Монтираха ни нова домофонна уредба.
ДОМОЧАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Домашен, семеен. Никой не ще има едно свое,.., жилище, защото с ненарушимата святост на домочадното огнище, общепритежанието не би могло нито час да съществува. Ч, 1871, бр. 14, 424. Във фамилиите като нашата, гдето престъплението е наследствено.., това злополучие ся затваря често с убийство, което е обикновено домочадно убийство, последно престъпление, което умива всичките други. К. Величков и др., ЛБ (превод), 105.
ДОМОЧАДЕЦ, мн. -дци, м. Остар.
1. Член на семейство, на домочадие. Се едно нека да бъде жената оженена или не, тя винаги остава повикана хранителница на до-мочадците си и на сички ония грижи, които са свързани с къщата. Лет., 1871, 188. Тя [жената] тряба да надзира поведението, нравите и трудовете на домочадците, да ся грижи за домоводството, за разходите и др. т. Лет., 1871, 190.
2. Стесн. Глава на семейство, на домочадие (във 2 знач.). Когато после сватбата се изминат трите медени и маслени месеци, то богатата и безобразна гъркиня захваща да плаче в кьошето, .. и да му заповяда да играе по нейната свирня. Най-напред Михал-чо се противи, но твърде скоро се покорява на своята съдба и става достоен за уважение домочадец. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 108.
3. Само мн. Съпружеска двойка; съпрузи. — Знаете ли, хаджи, и ти, хаджийко, защо съм дошел? — попитал той. — За каквото си дошел, ти щеш да ни кажеш; а ние ще да послушаме, рекле щастливите домочадци с един глас. Л. Каравелов, Съч. II, 88.
ДОМОЧАДИЕ, мн. -я, ср. Книж. 1. Членовете на едно семейство (по отношение на родителите си или на един от родителите си); челяд. Трудеше се от зори до мрак за многолюдното си домочадие, шъташе в къщи, носеше на рамо вода с менци от кладенеца, .., шиеше дрехите ни. Ние бяхме трима братя и една сестричка. А. Кара-лийчев, С, 306. Той [дядото] и домочадието му (вдовица дъщеря, .. и снаха с гръден младенец на ръце, ..) за първи път виждаха човек от моята проба. П. К. Яворов, ХК, 57. Около софрата се нареди цялото домочадие на Рамадан. До бащата седна най-големият му седемнадесетгодишен син и по-нататък останалите три момчета. Б. Нес-торов, АР, 252.
2. Семейство, фамилия (родители и деца). Щом се разчу по Преспа за берлинското злодеяние, мнозина преспанци изпаднаха в смут и страх .. И които бяха по-предприемчиви, взеха да бягат от Преспа .. Бягаха отделни люде от по-младите, но бягаха и цели домочадия. Д. Талев, ПК, 667-668. Нерядко са намира в Румъния и домочадие, което да е нямало член от българско произхождение. НБ, 1877, бр. 70, 271. Най-прекрасното място на света не ми е бивало толкоз приятно, колкото родното ми място, защото там бяха родителите ми, .., сродниците и приятелите на домочадието ми. Пч, 1871, кн. 7, 102.
ДОМОЧАДКА ж. Остар. Членка на семейство, на домочадие. „Любезние дядо Ли-бене, вси домочадки и чадца, здраствуйте о господе многолетно!“ Л. Каравелов, Съч. II, 109.
ДОМОЧАДСТВО, мн. —а, ср. Остар. Книж. Домочадие; домородство, домородие, домородствие. Някои домочадства, като са преминавали от едно място на друго, могли да нападват в такива страни, в които горели волкани, а по тоя начин ония могли да знаят огънят. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 158.
ДОМОШАР, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Домашар1, домосед. От години булка Ми-тьовица трие сол на мъжовата си глава и гълчи! — Що за домошар си, бре, като ние единствени в махалата сме още в старата плетарка. ОФ, 1960, бр. 4548, 2. — С хотелиери не дружа!.. Аз съм домошар. К. Калчев, ДНГ, 62.
ДОМОШАРИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Домошарство. Какво тогава го прилепваше [Манол] с облаците и тревата, с овце и ку
