ват да вярват в някакъв си дуализъм. Хр. Ботев, Съч. 1929, 196.
ДОМОСЕД м. Разг. Мъж, който обича да си седи в къщи; домашар1, домошар. Всички познаваха сина му като разтурен момък, .., не се залавяше за никаква работа и не обещаваше да бъде добър домакин и домосед. Д. Спространов, ОП, 65. Сетне си примирен, по-нататък си домосед и накрая
— стар. Ж. Шемтов, ФП, 38. — Върви, Момчиле, върви, не ща аз да те спра —рече тя бавно — юнак и воин съм взела, не стра-хливец-домосед. Ст. Загорчинов, ДП, 474.
ДОМОСЕДКА ж. Разг. Жена, която обича да си седи в къщи; домашарка, домо-шарка. Тя беше добра домакиня, пъргава и домоседка.
ДОМОСЁДСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Разг. Който се отнася до домосед, присъщ на домосед; домашарски, домошарски. Като събирач на афион той достига отново добро положение, но и то не трае дълго; нямал е в кръвта си домоседски склонности, лесно му омръзвали и хората, и градовете, и къщите. Л. Стоянов, Б, 26.
ДОМОСТРОЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до, който е свързан с промишлено производство на панели, готови части, елементи за строене на домове (обикн. жилищни блокове). В дърводелската, мебелната и домостроителната промишленост съдържанието на влагата в дървото трябва да бъде незначително. ВН, 1953, бр. 303, 4.
ДОМОСТРОЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Уредба на дома, на домаш-ното стопанство и грижа за него. Те искат да блеснат само за малко време като комети и не помислят за бъдещето, ..; затуй гледаме девици да се женят, които нямат никое понятие от къщно домостроител-ство. П. Р. Словейков, ПВЖ (превод), 90. Родителите са длъжни да воспитават децата си в страх божий .., та да навикнат на трудолюбие, домостроителство и честно обхождение с человеците. Хр. Данов, ППК (превод), 77.
2. Строене на сгради, къщи. Индияните били доста изкусни в архитектурата (домос-троителството). И. Груев, КВИ (превод), 3.
— От рус. домостроительство.
ДОМОТАВ АМ, -аш, несв.; домотая, -аеш, мин. св. домотах, св., прех. Намотавам и това, което е останало да се мотае; мотая, намотавам докрай. Да домотая и това кълбо прежда и ще отида на пазар, домотавам се, домотая се страд.
ДОМОТАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домотавам и от домотавам се.
ДОМОТАМ. Вж. домотвам.
ДОМОТВАМ, -аш, несв.; домотам, -аш, св., прех. Диал. Домотавам. домотвам се, домотам се страд.
ДОМОТВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от домотвам и от домотвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
ДОМОТКАН, а, -о, мн. -и, прил. Домо-тъкан. Но самата тя [майката] седя до къс-но край оскъдната светлинка на газената лампа, за да довърши новите му кълчищени понталонки и бялата му риза от избелено домоткано платно. Г. Русафов, ИТБД, 120. На прозореца, пред кафеза, бяха наредени консервени кутии с цветя. Под прозореца
— маса, покрита с домоткана бохча на малки бялосини квадратчета. Б. Несторов, АР, 53. Жената е малко по-висока от мъжа си, по-пълна, облечена и тя по селски — .., със зелена домоткана блуза. М. Кюркчиев, ВВ, 38. Отвърза домотканата щорбица / със шарките в цвета на минзухар. Бл. Димитрова, Л, 138. Домоткана престилка. Домоткана кърпа.
— От рус. домотканый.
ДОМОТЪКАН, а, -о, мн. -и, прил. За тъкан — която е изработена, изтъкана вкъщи, домашно, а не фабрично; домоткан. Ако за киченото халище би могло да се каже, че то е от най-оригиналните принадлежности на родопския бит, то най-изящни са безспорно сърмовезаните женски терлици. Тук всеки бод е два пъти премерван, преди да бъде зашит, всеки цвят — старателно изпробван, преди да влезе в прикосновение със снежнобелия домотъкан шаяк. Н. Хайтов, ШГ, 108. И вътре не беше много по-ра-злично: домотъкани черги, избелели ковъо-ри по стените с римлянки и фазани. П. Ве-жинов, ВР, 72.
ДОМОУПРАВИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
1. Остар. Лице, което се грижи за адресната и паспортната регистрация на гражданите, които живеят в една жилищна сграда; домоначалник. Иди се запиши при домоуправителя, пък после ще се разберем за наема.
2. Лице, което се грижи за поддържането на домакинството и финансовия отчет в голям частен дом или имение; иконом. Неговият [на сеньор Перейра] домоуправител посреща и изпраща с удоволствие гостите, като се задоволява само да им покаже вилата на господаря си. Св. Минков, ДА, 81. Като са научи Йосиф, че онези хора пак дошли и водят и по-малкия си брат, заповяда на домоуправителя си да ги доведе на къщата му и да приготви добър пир. Н. Михайловс-ки, ССИ (превод), 29.
ДОМОУПРАВИТЕЛКА ж. Жена домоуправител. Нейната [на Живка] майка беше домоуправителка и сега Живка я заместваше. Хората, които се случваше да я търсят, се учудваха на живите и умни отговори на момиченцето. П. Вежинов, СО, 111. "Глухотата и мнителността му го праве-
ДОМОТАЯ. Вж. домотавам.
