лят Адда е собственик .. — на цял квартал от 10-12 здания, — а сигурно е акционер и в много фирми. Ив. Мирски, ПДЗ, 168. В гра-da настъпил голям глad .. Много бомопри-тежатели uзnъжdaлu квартирантите си, тъй като последните не могли da си платят наема. Ист. X кл, 117.
ДОМОПРИТЕЖАТЕЛКА ж. Книж. Собственица, притежателна на дом, на къща. Самата doмonpumeжameлкa нямаше нищо против тези наематели, но те трябваше da напуснат къщата.
ДОМОПРИТЕЖАТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до домо-притежател. В тоя върховен миг на бомо-притежателско откровение мeжdy тъст и зет вратата с омагьосаната dpъжкa скръцва, отваря се и във вестибюла влиза една edpa престаряла daMa в тъмнокафява рокля. Св. Минков, РТК, 104-105.
ДОМОРАСЛЯК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който е израсъл и е възпитаван в дома си, в ограничена среда. Hue, боморасляци, сме расли и живели в села и градчета, на които всяка къща има своето дворче и гра-duHKa с няколко сенчести овошки. Ив. Вазов, Съч. XVI, 171.
ДОМОРАСЪЛ, -ела, -сло, мн. -ели, прил. 1. Който се е създал, който е усвоил някакви знания, умения при местни, домашни условия. Вървим по улиците на Банско, .., и omdemo и da noглedнeм, заедно с Пирин ще euduM извисената Had гpada каменна кула на черквата „Св. Троица“, грабена преби 112 години от домораслия строителен гений уста Глигор Дойнов. Н. Тихолов, ДКД,
216. На югоизточния склон на прохода, cped вековните буки, домораслите геолози откриват влажни петна. Г. Караславов, ПМ, 19-20. Не ми е известно daлu българските спелеолози знаят „Змейовите dynKu“ в Сините камъни .. Когато ние — боморас-ли uзcлedoвameлu от гимназията — слизахме в тях с въжета и свещи, там имаше големи зали с чудесни сталактити и сталагмити. К. Константинов, ППГ, 50. // Който е възникнал и се е развил при местни, домашни условия. — Жалко е — npodължu бокто-рът, — че нашият doмopacъл либерализъм не може da ви увлече. Той е eduu естествен етап в политическия живот, който не можем da избегнем. В. Геновска, СГ, 272.
2. Прен. Пренебр. Който няма специално образование и широка култура; самоук. Глав-ната улица на града, .., е била павирана с груби edpu камъни — „калдъръм“. По странното хрумване на незнаен доморасъл „инженер“ паважът не е бил издигнат към сребата на улицата, а вблъбнат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 12. Ние нямаме вече нужба от боморасли писатели с бребни ибеи и с ограничен хоризонт. Книгите на такива писатели не се харесват вече никому. Б. Шивачев, Съч. I, 67. Има бва отговора на тоя въпрос. Първият: от литературните понятия на нашите боморасли браскачи, които, .., мислят, че и всяка бре-бнава случка от живота по улиците е бос-тойна за литературно възпроизвежбане. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 328.
ДОМОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. Който е роден, създаден на дадено място; местен, тукашен (Ст. Младенов, БТР).
2. Семеен, домашен. Таз книга [Коранът] събържа всички отношения на политическия, гражбанския и вероизповебния живот, узаконяюще от правителството на наро-бите бору бо боморобния живот. С. Боб-чев, СОИ (превод), 5. Като ся ласкаят с боброто си боморобно произхожбение, още и с богатството си .., те мислят, че имат право и без ба ся напрягат ба живеят блажен и сполучлив живот. А. Цанов, Н, 1875, кн. 4, 15.
ДОМОРОДИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Домородство. Общеползието е ебна непрестанна беятелна усърбност, за ба принасяш нечто споряб силата си, в полза, леснина, благосъстояние и чест на отечеството си, на обиталището си и на боморо-бието си! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 139. У тях [германците] нямало още благоустроени бържави: всякой баща бил госпо-бар на боморобието си и на робието си. ВИ, 65. Каквото са крабците и убийците в грабовете, такива са и лошите чаба в бо-моробията. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 39.
ДОМОРОДСТВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Домочадие; домородство, домородие, домочадство. Тойзи слог [простия] употреб-ляват синките [хора] за боморобствията си, за робнините си и искрените си приятели. С. Доброплодни, П, 65.
ДОМОРОДСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Домочадие; домородие, домород-ствие, домочадство. Единствен представител, останал жив от многобройно домородство, той най-напреб, .., е бил боволно богат търговец с ножове и сабли. Ив. Вазов, Съч. VI, 151. Те вървяха [татарите] с цял керван, кой състоеше от бесетина-пе-тнайсет коля: всяка кола носяше покъщнините на едно цяло домородство. Ил. Блъсков, ИС, 33. У самите фамилии, у самите боморобства са разподелят работите според способностите на секи един член от фамилията. Ступ., 1875, бр. 4, 28. „Едно странно и благородно домородство (фамилия), что бягаше, както и ние, от неприятелите, рече на баща ни ба тя земе в каляската си, боде стигнем у по-ближния граб.“ Р. Блъсков, ТПД (превод), 59.
ДОМОРОЖДЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Инбив. Доморасъл. А нашите боморожбени политици и патриоти сё още не пребста-
