грижи. Й. Груев, (превод) КН 4, 81. Гръцкият мир, при синката си образованост, не бил в състояние да намери надеждна основа за постоянно развивание, което може да даде само семейството и на което за пазанка ся явява домовницата. Лет., 1871,
182. И наистина жената е домовница, пазанка на синките покъщнини. У, 1871, бр. 17,271.
ДОМОВНО парен. Остар. и диал. С цялата челяд, с цялото семейство; семейно.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
домоводство, мн. няма, ср. Остар. Книж. Водене, управляване на работата по поддържане на дома, на домакинството. От това и лекото, несложното, негрубото занятие ще бъде най-естествено за жената и то ще бъде най-повенето домоводството, макар и не в собственото жилище. Лет., 1871, 188. Тя [жената] трябва да надзира поведението, нравите и трудовете на до-монадците, да ся грижи за домоводството, за разходите и др. т. Лет., 1871, 190. Училищата на днешно време са спасението на новеците. Те ще да наунат на домоводство и ще да вразумят нашите люде за такива работи. Н. Бончев, Съч. I, 80.
— От рус. домоводство.
ДОМОГАТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Домогване. „Аз ти казах вене, не твоите домогателства са напразни .. — Правото принадлежи на по-силните и на по-достойните.“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 97.
— От рус. домогательство.
ДОМОГВАМ СЕ, -аш се, несв.; домогна се, -еш се, мин. св. домогнах се, непрех. С предл. до, към или със следв. изр. със съюз да. 1. Само несв. Стремя се настойчиво, упорито към нещо, правя усилия да постигна нещо с всякакви средства, за да извлека облага за себе си или да постигна нещо нередно. Чуждото нравствено велиние е трън в они на филистерите и израза на това велиние те се домогват да дискредитират с твърде и твърде наивната дума самохвалство. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 153. Паисий се домогва да възкреси историческото минало на българите, за да им напомни, че макар и да са в робство сега, имали са някога свое царство. Б. Пенев, НБВ, 51. Той е възставал против духовна-та тирания, която гръцкото духовенство се е домогвало да упражнява над българския народ. К. Величков, ПССъч. VIII, 24. Срещу народняшкото правителство обаче се обявили много буржоазни партии и политически водачи, които се домогвали към властта. Ист. VII кл, 106.
2. С усилия, с преодоляване на трудности успявам да постигна нещо; добирам се до нещо. А резултатът от тая удовлетворена жажда е — не той, който от училището е излязъл со знанието само на наустницата и псалтиря, се е домогнал до такова умствено развитие и добил такъв запас знания, с каквито твърде малцина от неговите съвременници би могли да се похвалят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 72. Какво струваше на тоя турчин да се откаже да напуска шосето, .. и да го остави в ръцете на двамата конни стражари, които се до-могнаха да арестуват бежанеца? Ив. Вазов, Съч. XII, 145. — Право е, гдето го рекли, не литературата е върховна проява на човешкия дух. Работил съм в много области, но тази е, струва ми се, най-висшата, до която се е домогвал моят дух. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 354-355. Ценно качество на изложбата са и различните стилове и изразни средства, до които се домогват авторите. ВН, 1960, бр. 2670, 4.
ДОМОГВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от домогвам се. Не прави добро впечатление домогването му до благоразположението на директора.
2. Отделен опит, усилие да се постигне нещо с всякакви средства, за да се извлече лична облага или да се постигне нещо нередно. Понеже е расло [балканското население] при по-свободни условия, то е проявявало и повече отпор срещу всяко домогване да се отнеме свободата му. Б. Пенев, НБВ, 7. Домогвайте се; ако сами нищо не достигнете, то поне ще помогнете на домогвания-та на онези, що идат след вас и имат по-голяма сила от вас! П. П. Славейков, Събр. съч VI (1), 34.
ДОМОГНА СЕ. Вж. домогвам се.
ДОМОНАЕМАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Наемател на дом, на къща. Вторият от тези актове — актът от 1876 г. унищожил десетфунтовия ценз и дал избирателно право на всички домонае-матели от мъжкия пол, които плащат налог в полза на бедните, но можел да се прилага само към големите градове, които получили муниципална грамота по закона от 1835 г. Пряп., 1903, бр. 4, 3.
ДОМОНАЧАЛНИК, мн. -ци м. Домоуправител (в 1 знач.). — Слушай, или ще се предадеш, или ще минеш в друга кооперация. Аз съм домоначалник и не ще допусна друг да изгори зарад тебе. В. Андреев, ПР,
25. На органите на Народната милиция и на контрольорите по чистотата са дадени указания да глобяват онези домоначалници и отговорници на заведения, които не почистват тротоарите пред сградите. ВН, 1961, бр. 2943, 1.
ДОМОПРИТЕЖАТЕЛ, ят, -я, мн. -и, м. Книж. Собственик, притежател на дом, на къща. Той [общинският съвет] трябва да противопоставя например собствениците на безсобствениците, домопритежате-лите — на бездомниците. Хр. Ясенов, Събр. пр, 142. В тоя квартал и на други места покрай морето на Александрия — продължи Джангозов — домопритежате-
