прося твоето гостоприемство, светлый княже. Д. Войников, РК, 102. "Нищожен народ! Готовото знае да краде, но когато потрябва на минута работа, то им домъч-нява. " Ст. Ботьов, К (превод), 221.
ДОМЪЧНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домъчнявам и от домъчнява ми.
домя, -йш, мин. св. -йх, несв. прех. Диал. Създавам на някого дом, семейство; задомявам, оженвам. Като ма, мамо, бре жениш, / като ма жениш и домиш, / защо ма, мамо, не питаш / зная ли икрам да чина / на свекър и на свекърва, / на зълви и на девере? Нар. пес., СбНУ XLIV, 470.
ДОМЯ СЕ несв., непрех. Диал. Задомявам се, оженвам се. — Аз сестра си няма да ти дам! — упорито повтори Стамат .. — Ще я дадеш! — каза Павлин. — И тя ме иска... Няма ти да се домиш за нея, я! Ст. Дичев, ЗС II, 200. Стоян на Рада думаше: / „Жени са, Радо, доми са — /и мене мама годила /за по-хубава от тебе!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 455. Болен лежи Гъорги, / болен лежи девет годин — /ни оздраве, ни умира, /па на либе прошка дава, / да са жени, да са доми, / дор е млада и зелена. Нар. пес., СбНУ XLIV, 442.
ДОМЯЗАМ. Вж. домязвам.
ДОМЯЗВАМ, -аш, несв.; домязам, -аш, св., непрех. Диал. С предл. на. Приличам, наподобявам на някого, на нещо. Расте Иванчо, порасте. /.., /залиби мома Русанка, /.. / Майка му не ще Русанка, / а най му друга искаше, / и нея думат Русанка, / и тя на нея домязва. Нар. пес., СбНУ XXII — XXIII, 65.
ДОМЯЗВА МИ несв.\ домяза ми, мин. св. домяза ми, св., непрех. Диал. С предл. на. Имам усещането, че някой (нещо) прилича на някого (нещо), наподобява някого (нещо). Когато излезе да прибира добитъка, той видя, че из пътя, .., мина един човек, който много му домяза на Доде Лянката. Й. Йовков, ЖС, 100-101.
ДОШ неизм., м. 1. Титла на благородник в Испания, поставяна пред името. Дон Карлос. Дон Паскуале.
2. В страните с официален език испански — господин (в 1 знач.).
— Исп. don.
ДОН2, донът, дона, мн. донове, след числ. дона, м. Едно раздаване при игра на карти (обикн. бридж или покер).
— Фр. don.
ДОНABEPÀ. Вж. донабирам.
ДОНАБЙВАМ1, -аш, несв.; донабия, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд, дона-бйт, св., прех. Набивам нещо докрай, набивам и това, което е останало. Донабий в земята това колче, че някой ще се спъне о него. А Донабий гвоздея, че ще се закачат за него. донабивам се, донабия се страд.
ДОНАБЙВАМ2, -аш, несв.; донабия, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. дона-бйт, св., прех. 1. Бия, набивам някого още, допълнително. Я да се върнем да ги донаби-ем, че този бой, който им хвърлихме, като че ли не им стига.
2. Побеждавам, надвивам някого докрай, окончателно. — Сега върви да не те чакат. Драгой погледа след него, усмихна се топло и се върна да донабие Лико на шах. В. Чен-ков, СНД, 105. донабивам се, донабия се страд.
ДОНАБЙВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донабивам1 и от донабивам се.
ДОНАБЙВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донабивам2 и от донабивам се.
ДОНАБЙРАМ1, -аш, несв.; донабера, -еш, мин. св. донабрах, св., прех. Набирам допълнително, още колкото е необходимо. Донабери вишни, че тези няма да стигнат за сладкото. А Ти донабери парите за къщата и тогава ми се обади, донабирам се, донабера се страд.
ДОНАБЙРАМ2, -аш, несв.; донабера, -еш, мин. св. донабрах, св., непрех. За част от тяло на човек или животно или за рана — бера, набирам, гноясвам съвсем, докрай. Не трябва да слагаш от тази билка, докато не донабере раната. А Убоденият му пръст донабра и гнойта изтече.
ДОНАБЙРАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донабирам1 и от донабирам се.
ДОНАБЙРАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донабирам2.
ДОНАБЙЯ1. Вж. донабивам1.
ДОНАБЙЯ2. Вж. донабивам2.
ДОНАБОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Воен. Който се отнася до донаборник. Пред донаборната комисия .. се явил един новобранец и още от вратата заявил: — Искам да стана летец. ВН, 1961, бр. 2946,
4. Донаборно свидетелство.
ДОНАБОРНИК, мн. -ци, м. Воен. У нас до края на 2007 г. — младеж, на който непосредствено предстои да отиде в казармата, за да служи задължителна редовна военна служба. Тримата имат причина — казармата. Вече не ми беше нужно да говоря с тях, за да разбера какво мислят. Достатъчно е да си припомня как аз самият съм се чувст-вувал като донаборник. А. Мандаджиев, БРЦ, 11. Планът за обучението на донаборниците по стрелковите дисциплини беше изпълнен.
ДОНАБРОЯ. Вж. донаброявам.
ДОНАБРОЯВАМ, -аш, несв.; донаброя, -ойш, мин. св. -ойх, св., прех. Разг. Наброявам, заплащам в брой допълнително, още колкото трябва. Той му донаброи на ръка още две хиляди лева и сделката беше сключена, донаброявам се, донаброя се страд.
