кът, / нежни грижи и всекидневни радости. Е. Багряна, ЗМ, 85. Домашно пиле. Разг. Човек, който през по-голямата част от времето си стои у дома си, който не обича да излиза от къщи. Личен и юначен мъж е Калофер, ала не е за жена. Задоми ли се, ще преклони глава пред турци и чорбаджии и тогаз всеки на подбив ще го вземе .. Ще кажат хората: хей го нй, слезе орелът от планината и стана домашно пиле. М. Мар-чевски, П, 26.
ДОМАШНАТА нареч. Диал. Като у дома си; по домашному.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОМАШНО нареч. 1. Вкъщи, обикн. ръчно, не фабрично. Домна беше в синя вълнена пола и жълта, домашно плетена вълнена блуза с къси ръкави. Б. Болгар, Б,
30. Какъв празник е?! Преселчанките са облечени царствено! Те носят яркоцветни фусти от тънък, домашно тъкан вълнен плат, престилките им са бродирани, обшити с дантели. Н. Стефанова, РП, 33. Рабо-тната маса да се прибере .., домашно веза-ните възглавнички на канапето да се поиз-тупат. Б. Болгар, Б, 132. — Ето аз нося тука няколко самуни [хляб], домашно са печени, но са пресни! Г. Русафов, ИТБД, 157. Евгени обхвана с разсеян поглед цялата скромна наредба на моминската й стая .. Масичката до леглото беше покрита с цветна, домашно тъкана покривка. Д. Ангелов, ЖС, 242.
2. Остар. Вкъщи, при домашни условия. Децата, които са воспитани добре домашно от родителите си и които са приели добри наставления в училището, ще да имат голяма полза в живота си. К. Кесаров, ЧНУ, 59. // В домашен кръг, с близките, роднините си. Един богат баща, като усещаше вече, че смъртта му наближава, свикна децата си и им приказа домашно и без чужди свидетели. Превод, Ч, 1870, бр. 3, 96. Особено се разпростря да приказва тя за въстанието на 1876 год., затова как бягали домашно в Копривщица, .., какви теглила и мъки прекарали. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 28.
ДОМАШНОМУ нареч. Само в съчет.: По домашному. Разг. 1. Като у дома си. Те бяха облечени леко, по домашному. П. Здравков, НД, 68-69. Той е по домашному — по терлици и елек. Вл. Полянов, БВП, 55.
2. Както между близки, както в едно семейство. Утре вечер Найден ще дойде с предложение, а пръстените ще купи Караго-ров. Тихомълком, по домашному, ще ги разменят. А сватбата — след Свищовското събрание. В. Геновска, СГ, 129. Ние тук вътрешно, по домашному ще се разберем.
ДОМАШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. 1. Фамилиарност, интимност. Две моми на една ръст, .., посрещнаха Мацка с една наивност и домашност, която го привлече. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 13. И с голяма почест съвременно и с голяма довере-ност и домашност той седна при Коломба. П. Кисимов, ОА I (превод), 52.
2. Дом, семейство. Познавам госпожа Л. Колко бдително действува в своята домашност, колко щастлив прави мъжа си. Ч, 1871, бр. 12, 380.
flOMÈÜH м. Комп. Уточнение в електронния адрес, което показва типа или статута на съответната организация, учреждение, фирма. Изхождайки от тривиална-та мисъл, че телевизионните компании и структурите, които имат някакво отношение към телевизията в цял свят, ще поискат да имат домейн, завършващ с .tv, калифорнийската компания Idealab поиска да купи изключителните права върху кода. С, 2004, бр. 3970 [еа].
— Англ. domain.
flOMÈH м. Истор. 1. Лично поземлено владение на едрите западноевропейски феодали през средните векове, над което те са имали пълна и пряка власт. Представителите на тази [новата] аристокрация влагат капиталите си в дворянски домени и сенъории, усвояват „дворянски начин на живот“, купуват даже феодални титли. М. Бичев, АНВ, 189.
2. Област, територия, над която се е простирала политическата власт на краля, херцога или графа.
— Фр. domaine.
ДОМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. 1. Обикн. в съчет. Доменна пещ. Специална пещ, в която се топи руда, за да се получи чугун; висока пещ. Чугунът се получава в специални пещи, наречени високи или доменни пещи. Те са величествени постройки, високи от 20 до 30 м и имат диаметър 6-10 м. Хим. VII кл, 1965, 61. Доменната пещ е от типа на шахтовите пещи .. Изградена е от огнеупорен материал, стегнат отвън с яка желязна обшивка, която се охлажда с вода. Хим. IX, 1958, 104. При получаване на чугун в доменните пещи коксът се използува за гориво, което развива висока температура. В. Цокова, ВС, 41.
2. Който се отнася до такава пещ; високопе-щен. Под вторични енергетични ресурси се разбират: газовете от коксовите пещи, доменният газ, газовете на другите пещи, които излизат с висока температура, охлаждащата вода от разните пещи и др. Я. Якимов, Т, 17. Доменен цех. Доменен чугун. Доменно производство.
— От рус. доменньш.
ДОМЕННИК, мн. -ци, м. Спец. Работник в доменна пещ. В отчета на доменни-ците вече са вписани хиляди тона чугун свръх плана. РД, 1950, бр. 261, 6.
ДОМЕРВАМ, -аш, несв.\ flOMèpH, -иш, мин. св. -их, ce., прех. 1. Измервам и това, което е останало да се мери, измервам до-
