край. Домери ябълките и да си тръгваме, пък утре ще ги продаваме.
2. Меря допълнително, добавям още, за да се достигне някакво желано тегло. „Айде, айде, мила сестро, / тизе можеш у рай д идеш, / у рай д идеш, рай да видиш: / ти си чуждо работила, / и що не е излезнало, / ти от свое домерила, / на кантара да излезне!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 428. Да ти домеря още сто грама, та да стане кило. домервам се, домеря се страд.
ДОМЕРВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домервам и от домервам се.
ДОМЕРЯ. Вж. домервамидомерям.
ДОМЕРЯМ, -яш, несв. (диал.); домёря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Домервам. доме-рям се, домеря се страд.
ДОМЕРЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от домерям и от домерям се; домерва-не.
ДОМЁСВАМ, -аш, несв.\ домёся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Омесвам и това, което е останало да се меси, омесвам докрай; до-измесвам. Домесвам тестото, за да го оставя да втаса. Д Домесвайте хляба по-бързо, че фурната е готова за печене, домесвам се, домеся се страд.
ДОМЕСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домесвам и от домесвам се; доиз-месване.
ДОМЕСТЙК, мн. -ци, м. Истор. Военачалник във византийската войска. Конто-стефан беше доместник на западните схо-ли — ще рече, той повеляваше на ромейски-те войски в европейските земи на империята. А. Дончев, СВС, 53.
◇ Велик доместик. Истор. През XIV в. — главнокомандващ византийската войска.
— Императорът, неговата майка и великият доместик Апокавк писмено ни се заклеха, че ще изпълнят всичко това, що сме изявили по стъгдите на тракийските градове. Ст. Загорчинов, ДТ, 407. Теодосий не помнеше как застана пред императора, .., чу само, че великият доместик назова името му и името на Велисария. П. Константинов, ПИГ, 37.
— От гр. ÔopéaTiKoç.
ДОМЕСТИКАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Опитомяване, превръщане на някои видове диви животни в домашни. Човек изменял съотношението между отделните видове .. В края на краищата в дадения район оставили предимно питомни животни, чиито жизнени прояви в процеса на доместикация се изменяли съществено. П. Боянов, П, 47.
— От фр. domestication.
ДОМЕСЯ. Вж. домесвами домеся м.
ДОМЕСЯМ, -яш, несв. (диал.); домёся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Домесвам, доизмесвам. домесям се, домеся се страд.
19 Речник на българския език, т. IV
ДОМЕСЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от домесям и от домесям се; домесва-не.
ДОМЕТА. Вж. домитам.
ДОМЕЦ, мн. -овце, м. Умал. от дом (в 1 знач.). Сега, дорде ви не са налегнале дяца, ако си направите нящо домец и ако отдел-нете нящо настрана — това ще да е. Т. Влайков, Съч. II, 97. Току-що ся запрял на място подвижният дом, кон, кой го теглил, бил изпрягнат от возница.. Децата,., седяли при подвижния си домец. С. Радулов, ГМП (превод), 100.
ДОМЕЦ, мн. домцй, м. Диал. Мъж, който поддържа, грижи се за домакинството; домакин, домашар, домошар. Обича господ крадеца, ама обича и домеца. П. Р. Славейков, БП II, 1.
ДОМИВАМ, -аш, несв.; домия, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. домйт, св., прех. 1. Измивам и това, което е останало неизмито, измивам докрай; доизмивам. Там слугинята домиваше съдовете. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 19.
2. Измивам допълнително, измивам още; доизмивам. Домий два-три домата, че тези няма да стигнат за салатата, домивам се, домия се страд., възвр. и взаим.
ДОМИВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домивам и от домивам се; доизмиване.
ДОМИЛЕЯ. Вж. домилявам.
ДОМИЛЯВАМ, -аш, несв.; домилея, -ееш, мин. св. домилях, прич. мин. св. деят. домилял, -а, -о, мн. домилели, св., непрех. Предизвиквам у някого чувство на нежност, обич, желание да бъде с мен, да ме вижда, да не се разделя с мен; ставам мил на някого. Потърсиха Тодора в казармата, дано с добром се погодят, да я вземе. Домиля на Тодор бедната Цонка — обича я той. Ще я вземе — нали я лъга... Ц. Церковски, Съч. III, 196. — Какви ти гости бе, момче! На кого сме домилели, че да ни идва на гости? К. Калчев, ЖП, 345. Кутловица бе първото българско градче, в което Цанко спря, идвайки от чуждата страна, от мъките на пленническия лагер. Изведнъж му домиляха там и хората, и калдъръмените улици и планината, която закриваше хоризонта.
В. Геновска, СГ, 455. А сега, горо! Ти ми много домиля, мене сега, като че ми беше в тебе много по-добре. Ил. Блъсков, ПБ III, 59. „Попитай, синко, булката: / що по двор ходи грижлива, / грижлива, та ня весела / под було черно заноси; / дали е либе либила /или й майка домиля.“ Нар. пес., СбГЯ, 39-
40. Атмаджа дума Страхила: / „Страхиле, страшна войвода, / защо си толкоз почернял, /почернял още погрознял? / Дали ти пушка дотегна, / или ти пътя омръзна, / или ти старост потропа, / или ти булче домиля?“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 16.
