4. Който е свързан със семейството. Вкъщи го [Павел] не свърташе, домашните разправии го ядосваха и той не можеше да ги търпи. Елин Пелин, Съч. III, 46. — Аз, господин инспекторе... днес... поради много важни домашни причини... закъснях само с една минута. Д. Калфов, Избр. разк., 194. Перспективата на тихо и светло домашно щастие се усмихваше вече на душата му. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 68. И изведнаж от къщата ми изчезнаха нашите интимни и сладки грижи за градинката, за летните разходки, за къщната наредба, .., за малките домашни празници. Елин Пелин, Съч. IV, 148-149. Само че госпожа Дена беше малко нещо ревнива. Тя подозираше мъжа си, следеше го и от това често произлизаха необходимите домашни скандали. Елин Пелин, Съч. IV, 195. // За възпитание — получено в дома, в семейството. Липсата на здрава родителска грижа, на сериозно домашно възпитание и особено много жаждата за лек и приятен живот прерязват пътя на младежите към висшето образование. П. Вежинов, ДМ, 49.
5. Който има постоянна служба, функция, свързана с нечий дом, с членовете на някакво семейство. Жена му Севастина, кръгло сираче, беше до преди две години домашна прислужница в семейството на Казански. Д. Ангелов, ЖС, 37. Соколов беше домашен лекар на Марка и идеше да навиди Асенча. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. В тези дни те [момичетата от съседните села] се цанеха за по шест месеца като домашни помощници (слугини) в частни домове. П. Мирчев, СЗ, 107. Когато Алеко Константинов трябва да тръгне на училище, взема му [бащата] домашни учители, при които завършва първоначалното си образование. Лит. XI кл, 8. Баща му, е бил принуждаван .. да скита от град на град, .. По тоя начин бъдещият поет се е запознавал пряко с всички баирища, .., а горските шубраци, скали и пещери са му дошепвали дивните приказки, с които домашните ратайкини са дразнили всяка вечер трепетното му въображение. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 5-6.
6. Разш. Който е направен или функционира в собствената страна, а не в чужбина. Много от техните подвизи са увековечени в песни, а за още много съществуват само разкази , спазени писмено в книгите на разни чужди пътешественици по Балканския полуостров, или в домашни летописни бележки от онова време. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 32. Освен няколкото откъслечни сведения от византийски писатели и един домашен писмен паметник ние не притежаваме други извори за проучване миналото на Средец. ВН, 1960, бр. 2865, 4. Под печат са IV и V книжки от списанието „Наш живот“ със следното съдържание: 1) .., сатира от Ст. Михайловски; ..; 5) „Мисли върху домашната ни художествена литература“ от Н. Н. Бълг., 1902, бр. 466, 4. Домашна индустрия.
7. Като същ. домашно ср., домашна ж. и мн. домашни. Разг. Писмено упражнение на ученик за вкъщи. На третия чин един пущаше книжки топчета в гърба на другаря пред него, друг тихичко мяукаше като коте, а на крайните чинове няколко души си преписваха домашното по алгебра. Чудомир, Избр. пр, 243. — Не знам друг ученик като него. Никога не четеше в къщи. Написваше набързо домашните си и изхвърчаваше навън. П. Бобев, К, 70. Домашните по алгебра и латински беше написала още в петък вечерта — първият ден от тридневната ваканция на учениците за гроздобера. Д. Димов, Т, 13.
8. Като същ. домашни<те> мн. Близките, с които едно лице живее в една къща, в едни дом. Обичай беше да се плаче, когато булката напуща бащината си къща. Но сега плакаха не само домашните, но всички, плакаха дори хора, които не знаеха що е сълзи през живота си. И. Йовков, CЛ, 176. Домашните — съпругата на болния, .. младият син, .. снахата, неговата жена, .. всички имаха едно тържествено-тъжно изражение, приготвено сякаш за събитие, което се очаква. К. Константинов, Избр. разк., 122.
О Домашен арест. Задържане на лице, обикн. под стража вкъщи без право да излиза вън от къщи, от дома. Тази [полицейска] охрана се превърна в своеобразен домашен арест. РД, 1959, бр. 272, 1. Домашен отпуск. Отпуск на военнослужещ или трудещ се, който той прекарва вкъщи, при близките си. Милена, баща й и майка й бяха в къщи. При тях имаше и някакъв войник, от чиято униформа Илка се стресна, но веднага след туй се успокои, като разбра, че това е братчето на Милена, което се беше завърнало в домашен отпуск. К. Калчев, ЖП, 312. Домашни животни. Различни видове животни (коне, кози, овце, свини и др.), развъждани от човека за задоволяване на неговите стопански и битови нужди. Директорът на завода, .., им разрешил да развъждат домашни животни в двора на общежитието. К. Калчев, ДНГ, 45-46. Домашни потреби. Вещи, предмети, необходими за домакинството. Тъй като не е гарантиран с установен постоянен доход, всеки се е стремял и бързал да си купи къщичка, още повече, че те са се давали и на изплащане. Но условията са били същите, както при купуване на мебели и други домашни потреби. Г. Белев, КВА, 150.
> Домашен кът; домашно огнище. Обикн. Поет. Дом, семейство. Печката бумти. Колко е хубава топлината на домашния кът! А. Каралийчев, ПД, 22. Какво нещо е сладост от семеен живот, от домашно огнище, на мене е непознато. Ив. Вазов, Съч. IX, 18. И аз можех да имам топъл домашен
