та, резенчета краставички. Б. Несторов, СР, 94. В зеленчуковите магазини задължително трябва да има между другите видове зеленчуци и мариновани чушки, севрия и доматчета. ВН, 1952, бр. 168, 2.
◇ Зелени доматчета. Разг. Малките и още ненаедрели и неузрели (непочервенели) домати, които се използват за правене на сладко или на туршия.
ДОМАЧКАМ. Вж. домачквам.
ДОМАЧКВАМ, - аш, несв.\ домачкам, -аш, св., прех. Измачквам нещо напълно, съвсем, докрай, измачквам и това, което е останало неизмачкано; доизмачквам. домачквам се, домачкам се страд.
ДОМАЧКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домачквам и от домачквам се; доизмачкване.
ДОМАШАР1, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Разг. Мъж, който обича да си стои вкъщи; домосед, домошар. Веднага се прибира от работа, домашар е.
2. Остар. Семеен мъж. Учители, ако не са домашари, трябва да имат обиталища в училищата. Ст. Младенов, БТР I, 569.
3. Диал. Домакин (в 1 знач.). Той върти къ-щната работа, добър домашар е.
4. Диал. Домашен дух; таласъм (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: домошар.
ДОМАШАР2, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Вид змия, която се въди по къщите; мише-ядка, мишкар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОМАШАРКА ж. 1. Разг. Жена, която обича да си стои в къщи; домоседка. Нали знаеш, че тя не обича да ходи по гости, голяма домашарка е.
2. Диал. Домакиня (в 1 знач.). Тя беше такава добра домашарка, каквито бяха и хиляди други съпруги и майки. Макар че работеше и тичаше по партийна и синдикална работа, нейната къща блестеше от чистота. Г. Караславов, ОХ III, 299.
— Друга форма: домошарка.
ДОМАШАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до домашар1 (в 1, 2 и 3 знач.) и до домашарка; домоседски.
— Друга форма: домошарски.
ДОМАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се отнася до дом, който е свързан с дом или с домакинство. Сега тя, още от първите дни след сватбата се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха. Д. Талев, ПК, 8. Бабите, като преметяха пред къщи и свършеха домашната работа, сядаха на къщните прагове с хурка в ръка. Д. Спространов, С, 86. И стремейки се час по-скоро да се доближи до него, той отиде два пъти у дома на своя патрон и задигна не малко томове от домашната му библиотека. Д. Калфов, Избр. разк., 361. За да дадем истинско понятие на Европа за домашния бит на българите, едва ли ще трябва много разноски и труд: ще се построи в Изложението една селска къща. Ал. Константинов, Съч. I, 233. Домашен бюджет.
2. За обувки, дрехи и под. — който е предназначен за носене вкъщи, неофициален. Пристегна пъстрата овехтяла домашна роба на мършавото си тяло, сви тънките си бледи устни и седна на кушетката в широката гостна. Ем. Манов, ДСР, 266-267. Облечена беше [Биляна] в дълга светлосива домашна дреха, прихваната високо на гърдите, с тесни червени, черни и сиви ивици везба по пазвите. Д. Талев, С II, 60. — Идвам, идвам — каза той за всеки случай и бързо стана от леглото, като нахлузи домашните си пантофи. К. Калчев, СТ, 89. Висок белокос човек по домашен халат се отправи към бюрото и без да запали рабо-тната лампа, дръпна стола и седна. Б. Йосифова, БЧМ, 6. // За уред, прибор и под. — който е предназначен за употреба вкъщи, в къщния бит. Много разпространени са и малките домашни преси за сокове, които са особено необходими за малките деца. Г. Белев, КВА, 287. В ъгъла тъмнееше широк дървен скрин, боядисан кафяво, а над него стърчеше сложена малка етажерка за книги и дребни домашни прибори. Кр. Велков, СБ, 26. Домашни вещи.
3. Който е приготвен, изработен в частен дом, а не във фабрика, в работилница. В дисагите си носеше две премени долни дрехи от домашно платно, няколко чифта чорапи от домашна прежда, едни похлупци, пълни с небито сирене и два сомуна домашен хляб. Д. Талев, ПК, 35. На масата се появи и мезето — някакъв особен вид домашни наденици, сирене и луканка. П. Вежинов, ЗНН, 26. Останалите членове на комисията бяха намерили познати и приятели и седнали пред чашка хубаво домашно вино, не мислеха да лягат рано. А. Наковски, МПП,
133. Облечен е полуграждански — широки панталонщот домашен шаяк, също такава жилетка. Й. Йовков, А, 154. Висок мъж се провира край нас и застава зад тезгяха. Облечен е в сини потури от домашен док и аба. Л. Стоянов, ЛФ, 1958, бр. 7, 3. Домашен сапун. //За учебна работа — която се извършва, приготвя вкъщи, а не в училище. Говореше се за някакво домашно упражнение, дадено на класа от учителката по български език. Ив. Хаджимарчев, ОК, 20. Разбрах, че Йордан се интересува от много подробности, затова освен моите проучвания му изпратих описания от ученици, на които зададох домашни работи на теми: „Скъперничаството“, „Скрити пари“, .., „Лоши отношения в семейството“. СбА-СЕП, 431. Ти мислеше само за уроците си, за трудните задачи и дългите домашни упражнения. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112.
